Послание на Първото Президентство, декември 2012 г.
Преоткривайки духа на Коледа
Преди години, като млад старейшина, бях призован с други хора в една болница в Солт Лейк Сити да дадем благословии на болни деца. При влизането забелязахме едно коледно дърво с ярките му и приятни светлини и видяхме грижливо опаковани пакети под разперените му клони. После тръгнахме през стаи, където малки момчета и момичета – някои с гипсови превръзки на ръка или крак, други с болести, които вероятно не можеха да бъдат лесно излекувани, ни поздравяваха с усмихнати лица.
Едно малко, безнадеждно болно момче ме повика, “Как се казваш?”
Казах му името си и то се поинтересува, “Ще ми дадеш ли благословия?”
Благословията бе дадена и като се обръщахме да се отдалечим от леглото му, то каза, “Много благодаря”.
Направихме няколко крачки и тогава го чух да казва, “О, брат Монсън, весела Коледа”. После една голяма усмивка светна на лицето му.
Това момче имаше духа на Коледа. Духът на Коледа е нещо, което се надявам всички ние да имаме в сърцата и в живота си – не само през това специално време, но и през цялата година.
Когато имаме духа на Коледа, ние помним Христос, Чието раждане празнуваме по това време на годината. “Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:11).
В наше време предразположението да даваме подаръци играе голяма роля в честването на Коледа. Чудя се дали не бихме могли да се възползваме, като се запитаме, Господ какви дарове би желал да принеса аз на Него или на други хора в това скъпо време на годината?
Позволете да предположа, че нашият Небесен Отец би желал всеки от нас да поднесе Нему и на Неговия Син дарът на покорството. Чувствам също, че Той би ни помолил да се раздаваме, да не смее егоистични, алчни или склонни към кавга, както Неговия скъп Син предлага в Книгата на Мормон:
“… истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който … подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
Ето, това не е Моето учение – да се подтикват сърцата на човеците към гняв един срещу друг; а Моето учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати” (3 Нефи 11:29–30).
В тази удивителна диспенсация на пълнотата на времената възможностите ни да обичаме и да даваме от себе си са наистина неограничени, но и нетрайни. Днес тук има сърца, които да бъдат зарадвани, мили думи, които да бъдат казани и души, които да бъдат спасени.
Един човек, който имал силно прозрение относно духа на Коледа, пише:
Аз съм духът на Коледа –
Аз влизам в дома на бедността, като карам децата с бледи личица да отварят широко очи в приятно удивление.
Аз съм причина сграбчващата ръка на скъперника да се отпусне и отвори и така рисувам ярко светло петно в душата му.
Аз ставам причина възрастните да възстановяват младостта си и да се смеят по стария весел начин.
Аз пазя жива романтичната измислица в сърцето на детството и така украсявам съня със сънища, изтъкани от магия.
Аз ставам причина алчните нозе да се качват по мрачни стълбища с препълнени кошници, оставайки подире си сърца да се удивяват на добротата на света.
Аз ставам причина блудния прахосник да спре за миг в необузданото си пилеене и да изпрати някой дребен подарък на обичните си хора, който води до радостни сълзи – сълзи, които отмиват мъчителните линии на печалта.
Аз влизам в мрачните затворнически килии, като напомням на уплашените мъже как биха могли да бъдат нещата и соча напред към добрите дни, които тепърва предстоят.
Аз идвам лекичко в тихия, бял дом на страдание и устните, които са твърде слаби да говорят, просто трепват в мълчалива, изразителна благодарност.
По хиляди начини аз ставам причина умореният, изнурен свят да погледне нагоре към Божието лице и за един кратък миг да забрави дребните и окаяни неща.
Аз съм Духът на Коледа.1
Нека всеки от нас да може да открие отново духа на Коледа – тъкмо Духът на Христос.
© 2012 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/11. Одобрено за превод: 6/11. Превод на First Presidency Message, December 2012. Bulgarian. 10372 112
Преподаване от това послание
Като споделяте посланието на президент Монсън със семейството, обмислете дали да наблегнете на въпроса, който той поставя относно даровете, които Господ би искал да даваме на Него и други хора в това време. Насърчете членовете на семейството да запишат мислите и идеите си (или за малки деца, да ги нарисуват) как всеки от нас може да открие отново духа на Коледа – тъкмо Духът на Христос.