Младежи
Излекувай сърцето ми
На годишнината от смъртта на брат ми размишлявах върху моя живот след неговата смърт. Аз помня не само силната болка, която чувствах, но и благословиите, които Бог ми даде.
Не можех да разбера как могат хората да казват, че смъртта на близък човек може да донесе благословии. Не можех да разбера как е възможно да изпитвам радост и благодарност за нещо, което ме е наранило толкова много. Обаче преживяното една вечер напълно промени моята гледна точка.
Събудих се посред нощ с по-натежало сърце от всякога. Болката ме задушаваше. Коленичих и плачейки се помолих на моя Небесен Отец. През целия си живот бях учена за Единението и чудотворната изцеляваща сила на Исус Христос. Но сега вярата ми се подлагаше на изпитание. Дали наистина вярвах? Помолих моя Отец в Небесата да излекува сърцето ми. Болката беше твърде голяма и не можех да се справя с нея сама.
И тогава едно чувство на мир, утеха и обич завладя цялото ми тяло. Почувствах се сякаш Бог ме беше обгърнал в обятията си и ме предпазваше от силната болка, която чувствах. Брат ми все още ми липсваше, но вече можех да погледна на това с различни очи. Имаше толкова много неща за научаване от това преживяване.
Знам, че Божията обич и мир са достижими. Ние трябва просто да опитаме.