Послание на Първото Президентство, февруари 2014 г.
Служете на Бог с любов
Господ Исус Христос учи:„Който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси” (Лука 9:24).
„Вярвам - казва президент Томас С. Монсън - че Спасителят ни учи, че освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот. Тези, които живеят само за себе си, се съсухрят и, в преносен смисъл, изгубват живота си, докато тези, които изгубват себе си в служба за другите, израстват и разцъфтяват—и в резултат спасяват живота си”1.
В следващите откъси от служението на президент Монсън, той напомня на светиите от последните дни, че те са ръцете Божии и че благословиите на вечността очакват онези, които вярно служат на другите.
Служба в храма
„Голяма служба се върши, когато изпълняваме като заместници обреди за онези, които отдавна са преминали отвъд завесата. В много случаи ние не познаваме починалите хора, за които извършваме работата. Не очакваме благодарности, нито ни се дава сигурността, че ще приемат онова, което предлагаме. Обаче служим, и в този процес придобиваме онова, което никое друго усилие не може да ни даде: ние буквално ставаме спасители на хълма Сион. Точно както нашият Спасител даде Своя живот в изкупителна жертва за всички нас, така ние в по-малка степен правим същото, когато извършваме работата на заместници в храма за онези, които нямат средства за напредък, освен ако не се направи нещо в тяхна полза от нас, които сме тук на земята”2.
Ние сме ръцете Божии
„Мои братя и сестри, ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта—независимо дали са близките ни, приятели, познати или непознати. Ние сме Господните ръце тук на земята със задача да служим и помагаме на Неговите деца. Той разчита на всеки един от нас. …
Тази служба, за която всеки от нас е бил призован, е службата за Господ Исус Христос”3.
Да служиш в сянката на Спасителя
„В Новия свят възкръсналия Господ казва: „И вие познавате нещата, които трябва да вършите в Моята църква; защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също; защото това, което сте Ме виждали да върша, тъкмо същото ще вършите” (3 Нефи 27:21).
Благославяме другите, като служим в сянката на „Исус от Назарет … който обикаляше да прави благодеяния” (Деянията 10:38). Господ ни благослови да открием радостта от това да служим на нашия Небесен Отец, като служим на децата Му на земята”4.
Нуждата да служим
„Имаме нужда от възможност за служба. За членовете, които са изгубили своята активност, които стоят настрана без да поемат ангажимент, ние можем с молитва да потърсим някакъв начин да ги достигнем. Поканата да служат в някакво призование може да се окаже именно подтика, от който имат нужда, за да се завърнат към активност. Но ръководителите, които биха могли да помогнат в този случай, понякога нямат желанието да го направят. Трябва да имаме предвид, че хората могат да се променят. Те могат да оставят зад гърба си лоши навици. Могат да се покаят за прегрешения. Могат да бъдат достойни носители на свещеничеството. И могат усърдно да служат на Господ”5.
Правим ли всичко, което се очаква от нас?
„Братя, светът се нуждае от нашата помощ. Правим ли всичко, което се очаква от нас? Помним ли думите на президент Джон Тейлър: „Ако не възвеличавате своите призования, Бог ще ви държи отговорни за онези, които сте можели да спасите, ако бяхте изпълнявали дълга си? (Teachings of Presidents of the Church: John Taylor, 2001 г., стр. 124). Има нозе за укрепяване, ръце за улавяне, умове за насърчаване, сърца за вдъхновяване и души за спасяване. Благословиите на вечността ви очакват. Ваша е привилегията да бъдете не зрители, а участници на сцената на … службата”6.
©2014 г. Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/13. Одобрено за превод: 6/13. Превод на First Presidency Message, February 2014. Bulgarian. 10862 112