Послание на Първото Президентство, септември 2014 г.
Подготвени ли сме?
В района, където някога живеех и служех, Църквата провеждаше проект с птицеферма, пълна с доброволци от местните райони. Като цяло, птицефермата бе ефективно ръководена и доставяше на епископското хранилище десетки хиляди пресни яйца и стотици килограми обезкостено пилешко месо. Обаче имаше случаи, когато да бъдеш фермер-доброволец в града означаваше не само пришки по ръцете, но и тревоги в ума и сърцето.
Например, никога няма да забравя как един път събрахме младите мъже от Аароновото свещеничество със задачата за едно хубаво пролетно почистване на птицефермата. Нашата ентусиазирана и енергична група се събра в птицефермата и бързо изкорени, събра и изгори големи количества плевели и остатъци. Седнали край пламенните огньове, ние ядяхме хот-дог и се поздравявахме за добре свършената работа.
Съществуваше обаче един огромен проблем. Шумът и огньовете до такава степен бяха разстроили деликатното население от 5 000 кокошки носачки, че повечето от тях изведнъж започнаха да сменят перушината си и спряха да снасят. След случилото се, ние допускахме няколко плевели, за да можем да произведем повече яйца.
Няма член на Църквата, който да е помагал за подпомагането на нуждаещите се и който да е забравил или съжалил за преживяването. Усърдието, пестеливостта, разчитането на собствените сили и споделянето с другите не са нови за нас.
Трябва да помним, че най-добрата система за съхранение е всяко семейство в Църквата да има запас от храна, облекло и където е възможно - останалото необходимо за живот. Господното хранилище включва времето, талантите, уменията, състраданието, посветените материални и финансови средства на верните църковни членове. Тези ресурси са на разположение на епископа в помощ на нуждаещите се.
Увещаваме всички светии от последните дни да бъдат благоразумни в своето планиране, консервативни в начина си на живот и да избягват прекомерното или ненужно задлъжняване. Много повече хора биха могли да преживеят икономическите бури, ако имаха запас от храна и дрехи и не бяха затънали в дългове. Днес разбираме, че много са последвали този съвет на обратно: имат запас от дългове, а нямат храна.
Повтарям това, което заяви Първото Президентство преди няколко години:
„Светиите от последните дни дълги години са били съветвани да се подготвят за несгодите, като имат заделени настрана малко пари. Това допринася неизмеримо за сигурността и благосъстоянието. Всяко семейство е отговорно да подсигурява собствените си нужди до възможната степен.
Насърчаваме ви, където и да живеете по света, да се подготвяте за несгодите, като преценявате състоянието на финансите си. Настояваме да сте умерени в разходите, дисциплинирани в покупките, за да избягвате задлъжняването. Изплатете дълга възможно най-бързо и се освободете от това робство. Спестявайте редовно малки суми, за да изградите постепенно финансов резерв“.1
Подготвени ли сме за спешните ситуации в живота си? Усъвършенствани ли са нашите умения? Живеем ли предвидливо? Нашият запас под ръка ли ни е? Подчиняваме ли се на заповедите Божии? Отзивчиви ли сме към ученията на пророците? Готови ли сме да дадем от средствата си на бедния, на нуждаещия се? Честни ли сме с Бог?
Живеем в бурни времена. Често бъдещето е неизвестно, затова наш дълг е да се подготвим за несигурностите. Когато дойде времето за взимане на решение, времето за подготовка е изтекло.
© 2014 от Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/14 г. Одобрено за превод: 6/14 г. Превод на First Presidency Message, September 2014. Bulgarian. 10869 112
Преподаване от това послание
Като вземете предвид нуждите на онези, които посещавате, помислете за начини да им помогнете да разчитат повече на себе си в работата, финансите, складирането на храна или при подготовката за спешни случаи. Помислете си за умение, което можете да споделите с тях, като например градинарство или управление на финансите, което ще им даде сили да следват съвета на Първото Президентство.