Послание на Първото Президентство, януари 2015 г.
Следвайте пророците
Служих във Военноморския флот на САЩ към края на Втората световна война. Бях матрос, най-ниския чин във флота. После заслужих да стана матрос 1-ви ранг, след което писар 3-ти клас.
Втората световна война свърши и след това бях освободен. Но взех решение, че ако някога пак се върна в армията, искам да служа като офицер. Мислех си: „Без повече мръсни кухни, без търкане на палуби, ако мога да го избегна“.
След като се уволних, се присъединих към запаса на Военноморския флот. Ходех на учение всеки понеделник вечер. Учих сериозно, за да се квалифицирам академично. Взех всеки възможен изпит: психически, физически и емоционален. Накрая дойде добрата новина: „Приет сте на служба като мичман в запаса на Военноморския флот на САЩ“.
С радост го показах на съпругата ми Франсис и казах: „Успях! Направих го!“ Тя ме прегърна и каза: „Ти работи достатъчно усърдно, за да го постигнеш“.
Но после се случи нещо. Бях призован да стана съветник в епископството на моя район. Събранието на съвета на епископството беше същата вечер, в която и военното ми учение. Знаех, че се получава ужасен конфликт. Знаех, че нямам време да изпълнявам дълга си както към флота, така и към епископството. Какво трябваше да сторя? Трябваше да взема решение.
Молих се за това. Тогава отидох да се видя с един мъж, който бе президент на кол в моя район, когато бях момче, старейшина Харолд Б. Лий (1899-1973), тогава от Кворума на дванадесетте апостоли. Седнах на масата срещу него. Казах му колко високо ценя това назначение. Всъщност му показах копие от писмото с назначението, което бях получил.
След като размишлява над това за момент, той ми каза: „Ето какво трябва да направиш, брат Монсън. Напиши писмо до Службата на флота и им кажи, че заради призованието си като член на епископството, не можеш да приемеш това назначение в запаса на Военноморския флот на САЩ“.
Сърцето ме заболя. Той добави: „После пиши до командването на Дванадесето военноморско поделение в Сан Франциско и им кажи, че желаеш да бъдеш освободен от запаса“.
Отговорих: „Старейшина Лий, не познавате военните. Разбира се, че те няма да ме назначат, ако откажа, но Дванадесето поделение няма да ме освободи. При задаващата се война в Корея, подофицер със сигурност ще бъде мобилизиран. Ако бъда мобилизиран, предпочитам да съм офицер, но това няма да стане, ако не приема това назначение. Сигурни ли сте, че точно това е напътствието за мен?“
Старейшина Лий сложи ръка на рамото ми и бащински каза: „Брат Монсън, имай повече вяра. Армията не е за теб“.
Върнах се у дома. Сложих зацапаното от сълзи назначение обратно в плика, заедно с придружаващо го писмо с отказ да го приема. След това написах писмо до Дванадесето поделение на флота и поисках освобождаване от флотския запас.
Моето освобождаване от запаса беше от последните обработени преди началото на войната в Корея. Облеклото ми беше вече поръчано. Шест седмици след призованието ми като съветник на епископството, бях призован да стана епископ в моя район.
Нямаше да съм на тази позиция в Църквата днес, ако не бях последвал съвета на пророка, ако не се бях молил за това решение, ако не бях осъзнал следната важна истина: Божията мъдрост често изглежда на хората като глупост1. Най-важният урок, който можем да научим като смъртни, е следния: когато Бог говори и Неговите чеда се подчиняват, те не могат да сбъркат.
Казват, че историята се променя от малки обрати, така е и с нашия живот. Решенията определят съдбата. Но ние не сме оставени сами в нашите решения.
Ако искате на видите небесната светлина, ако желаете да чувствате вдъхновението на Всемогъщия Бог, ако искате да усещате в сърцето си, че вашият Небесен Отец ви напътства, тогава следвайте пророците Божии. Когато следвате пророците, ще бъдете в сигурни ръце.
© 2015 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/14 г. Одобрено за превод: 6/14 г. Превод на First Presidency Message, January 2015. Bulgarian. 12581 112
Преподаване от това послание
Не много членове на Църквата ще получат личен съвет от апостол, както е станало с президент Монсън. Но ние можем да бъдем благославяни, като следваме ученията на пророците и апостолите. Бихте могли да прочетете обръщенията на президент Монсън от последната обща конференция (не пропускайте неговите откриващи и закриващи слова). Търсете определени насоки или призиви към действие. Можете да обсъдите какво сте научили с членовете, които посещавате, и начини да приложите съвета на президент Монсън.