Послание на Първото Президентство, февруари 2015 г.
Свидетелство и oбръщане във вярата
Има разлика между това, да получим свидетелство за истината, и това да бъдем наистина обърнати във вярата. Например, великият апостол Петър дава свидетелството си пред Спасителя за това, че знае че Исус е Синът Божий.
„(Исус) казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.
Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата“. (Матея 16:15–17).
И при все това, по-късно в поученията Си към Петър, Господ дава на него и на нас напътствие как да станем наистина обърнати във вярата и да продължим това обръщане през целия си живот. Исус казва следното: „И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си” (Лука 22:32).
Исус учи Петър, че все още съществува една голяма промяна, която трябва да се случи отвъд това да получиш свидетелство, а именно – да можеш да мислиш, чувстваш и действаш като наистина обърнат във вярата последовател на Исус Христос. Това е голямата промяна, към която всички ние се стремим. След като я получим е нужно тази промяна да продължи до края на смъртното ни изпитание (вж. Алма 5:13–14).
Знаем от собствен опит и от наблюдение на хората около нас, че няколко значими момента на проява на духовна сила не са достатъчни. Петър отрича, че познава Спасителя дори след като е получил свидетелство от Духа, че Исус е Христос. Тримата свидетели на Книгата на Мормон имат категорично свидетелство, че Книгата на Мормон е словото Божие и въпреки това по-късно не съумяват да подкрепят Джозеф Смит като пророк на Господната Църква.
Нуждаем се от промяна в сърцата, както е описано в Книгата на Алма: „и те всички провъзгласяваха на народа същите тези неща — че сърцата им са променени и че нямат повече желание да вършат зло“ (Алма 19:33; вж. също Мосия 5:2).
Господ ни учи, че когато сме наистина обърнати в Неговото Евангелие, сърцата ни ще се отвърнат от себичните грижи и ще се насочат към служба, за да подкрепяме ближните си по пътя им към вечен живот. За да изпитаме това обръщане, можем да се молим и да се трудим с вяра, за да се превърнем в новото създание, станало възможно чрез Единението на Исус Христос.
Можем да започнем, като се помолим за вярата да се покаем от егоизма си и за дара да се грижим за останалите повече отколкото за себе си. Можем да се молим за силата да изоставим гордостта и завистта.
Молитвата ще бъде ключът за получаване както на дара да обичаме словото Божие, така и на дара на любовта Христова (вж. Мороний 7:47-48). Двата дара идват заедно. Ние ще започнем да обичаме словото Божие, когато го четем, обмисляме и се молим за него. Господ го поставя в сърцата ни. Чувствайки тази любов, ние ще започнем да обичаме Господ все повече и повече. Така ще дойде любовта към другите, от която се нуждаем, за да укрепим тези, които Господ поставя по пътя ни.
Например, можем да се помолим да разпознаваме хората, които Господ иска да бъдат учени от Неговите мисионери. Пълновременните мисионери могат да се молят с вяра да знаят чрез Духа какво да преподават и за какво да свидетелстват. Могат да се молят с вяра Господ да им позволи да чувстват любовта Му към всеки, който срещат. Мисионерите няма да доведат всеки срещнат до водите на кръщението и до дара на Светия Дух. Но те могат да имат Светия Дух за спътник. Чрез службата си и с помощта на Светия Дух, с течение на времето мисионерите ще получат промяна в сърцата си.
Тази промяна ще се подновявана отново и отново, докато те и ние безкористно продължаваме през нашия живот да действаме с вяра, за да укрепваме другите с Евангелието на Исус Христос. Обръщането във вярата не е самостоятелно събитие или нещо, което ще трае само даден период от живота ни, а е продължителен процес. Животът може да стане по-светъл в очакване на съвършения ден, когато ще видим Спасителя и ще разберем, че сме станали като Него. Господ описва това пътуване по следния начин: „Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден“ (У. и З. 50:24).
Аз ви обещавам, че това е възможно за всеки от нас.
© 2015 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/14 г. Одобрено за превод: 6/14 г. Превод на First Presidency Message, February 2015. Bulgarian. 12582 112
Преподаване от това послание
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли използва „притчата за киселите краставички“, за да учи, че обръщането във вярата е по-скоро продължителен процес отколкото самостоятелно събитие: „Ред по ред и правило след правило, постепенно и почти неусетно нашите мотиви, мисли, думи и дела се подреждат по волята на Бог“ („Трябва да се родите отново“, Лиахона, май 2007 г., с. 19). Бихте могли да прегледате притчата за киселите краставички с тези, на които преподавате. Какво може да направи всеки един от нас, за да върви уверено напред в постепенния процес на обръщане във вярата, който обсъждат президент Айринг и старейшина Беднар?