Послание за обучение при посещение, Юли 2015
Божествени качества на Исус Христос: прощаващ и милостив
С молитва изучавайте този материал и преценете какво да споделите. Как разбирането на живота и ролите на Спасителя увеличава вашата вяра в Него и благославя онези, за които се грижите чрез обучение при посещение? За повече информация, отидете на reliefsociety.lds.org.
Вяра, Семейство, Взаимопомощ
Разбирането, че Исус Христос е прощаващ и милостив към нас, може да ни помогне да прощаваме и да бъдем милостиви към другите. „Исус Христос е нашият пример“ – казва президент Томас С. Монсън. „Неговият живот е едно наследство на обич. Болните, които изцелил; потиснатите, на които дал надежда; грешниците, които спасил. Накрая, гневната тълпа отнела живота Му. И въпреки това от Голгота Неговите думи звучат: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят“ – най-висш израз на състрадание и любов в земния живот“1.
Защото, ако ние простим на другите съгрешенията им, то и Небесният Отец ще прости на нас. Исус иска ние да „бъдем милосърдни, както и Отец ваш е милосърден“ (Лука 6:36). „Прошката за нашите грехове идва при определени условия – казва президент Дитер Ф. Ухтдорф, Втори съветник в Първото президентство. – Ние трябва да се покаем. … Нима всички ние, по едно или друго време, не сме подхождали към умилостивилището и не сме молели за милост? Не сме ли искали милост с цялата енергия на душите си – да бъдем опростени за допуснатите грешки и за извършените грехове? … Позволете Единението на Христос да промени и изцели сърцето ви. Обичайте се един друг. Прощавайте си един на друг“2.
Допълнителни Писания
От Писанията
„Трябва да прощаваме както и на нас се прощава“ – казва старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли3. Историята за блудния син ни показва двете страни на прошката: единият син е опростен, а другия се мъчи да прости.
Малкият син взема своето наследство, бързо го изхарчва, и когато настъпва глада, той работи като свинар. Писанията казват, че „като дойде на себе си“, той се връща у дома и казва на баща си, че не е достоен да бъде негов син. Но неговият баща му прощава и заколва угоено теле, за да отпразнува завръщането му. По–големият син се връща от работа в полето и се разгневява. Той напомня на баща си, че му служи много години, никога не пристъпва заповедите му, но въпреки това „но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си“. А бащата отговаря: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери“ (вж. Лука 15:11–32).
© 2015 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/15 г. Одобрено за превод: 6/15 г. Превод на Visiting Teaching Message, July 2015. Bulgarian. 12587 112
Обмислете следното
Как опрощението може да е от полза на даващия прошка?