Послание на Първото президентство, юли 2016 г.
Верни на вярата на нашите предци
От президент Томас С. Монсън
Джон Линфорд е на 43 години, когато той, съпругата му Мария и тримата им сина решават да напуснат дома си в Грейвли, Англия и да пропътуват хиляди мили, за да се присъединят към светиите в долината на Солт Лейк. Те оставят четвъртия си син, който служи на мисия, продават имуществото си и отиват в Ливърпул, където се качват на борда на кораба Торнтън.
Пътуват по море до Ню Йорк Сити и от там по суша към Айова без проблеми. Трудностите обаче започват скоро, след като сем. Линфорд и други светии от последните дни, които пътуват на Торнтън, напускат град Айова на 15 юли 1856 г. като част от злочестия керван с ръчни колички на Джеймз Г. Уили.
Тежките метеорологични условия и трудното пътуване вземат своя дан от мнозина от кервана, включително и от Джон. В последствие той се разболява толкова тежко, че трябва да бъде бутан с количка. Преди керванът да достигне Уайоминг, състоянието му се влошава значително. Спасителен екип от Солт Лейк Сити пристига на 21 октомври, само часове след като земният път на Джон приключва. Той умира рано същата сутрин близо до бреговете на р. Суитуотър.
Дали Джон съжалява, че заменя комфорта и лесния живот за страданията, лишенията и трудностите да заведе семейството си в Сион?
„Не, Мария – казва той на съпругата си преди да почине. – Радвам се, че дойдохме. Няма да доживея да пристигна в Солт Лейк, но ти и момчетата ще успеете и аз не съжалявам за това, през което преминахме, ако момчетата могат да пораснат и да отгледат семействата си в Сион“1.
Мария и синовете ѝ завършват пътуването си. Когато Мария умира близо 30 години след това, тя и Джон оставят след себе си наследство от вяра, служение, отдаденост и жертва.
Да бъдеш светия от последните дни означава да бъдеш пионер, тъй като определението за пионер е „човек, който отива първи, за да подготви или проправи пътя за другите да го последват“2. И да бъдеш пионер означава също да знаеш какво означава да жертваш. Макар членовете на Църквата вече да не биват молени да напускат своите домове и да пътуват до Сион, те често трябва да загърбят стари навици, дългогодишни обичаи и скъпи приятели. Някои вземат болезненото решение да обърнат гръб на членове от семейството, които се противопоставят на тяхното членство в Църквата. Обаче светиите от последните дни продължават напред, като се молят, че скъпите за тях хора все някога ще разберат и приемат.
Пътят на пионера не е лесен, но ние вървим по стъпките на Първия пионер – самия Спасител – Който тръгва напред и ни показва пътя, който трябва да следваме.
„Следвайте ме, елате с Мен“ – 3 кани Той.
„Аз съм пътят, и истината, и животът“ – 4 казва Той.
„Елате при Мене“ – 5 призовава Той.
Пътят може да е изпитание. За някои хора е трудно да устояват на подигравките и неприятните коментари на безразсъдните, които осмиват целомъдрието, честността и подчинението на Божиите заповеди. Но светът винаги е омаловажавал спазването на принципи. Когато на Ной му било заповядано да построи ковчега, неразумните маси гледали към безоблачното небе и се подигравали и присмивали, докато не започнало да вали дъжд.
На Американския континент преди много векове хората се съмнявали, оспорвали и бунтували, докато огънят не погълнал Зарахемла, земята не покрила Морония, а водата не заляла Мороний. Подигравките, насмешките, непочтителността и греха вече ги нямало. Те биват заменени от оглушителна тишина и непрогледен мрак. Търпението на Бог се изчерпва, Неговият час настъпва.
Мария Линфорд никога не губи своята вяра, въпреки преследването в Англия, трудностите по пътя ѝ към „мястото, което Бог … подготвя“6 и последвалите изпитания, които тя преживява заради семейството си и Църквата.
На помена през 1937 г., в памет на Мария, старейшина Джордж Албърт Смит (1870–1951) пита нейните наследници: „Ще живеете ли верни на вярата на своите предци? … Стремете се да бъдете достойни за всички жертви, които (те) са направили за вас“7.
Докато се стремим да построим Сион в сърцето си, в дома си, в общността си и в страната си, нека не забравяме непоколебимата смелост и неизменна вяра на хората, които са дали всичко, за да можем ние да се радваме на благословиите на възстановеното Евангелие с неговите надежди и обещания чрез Единението на Исус Христос.
© 2016 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/16. Одобрено за превод: 6/16. Превод на Visiting Teaching Message, July 2016. Bulgarian. 12867 112
Преподаване от това послание
Бихте могли да попитате хората, на които преподавате, да се сетят за хора в живота им, които са проправяли пътя и са били пионери за тях. След това ги попитайте кога те е трябвало да бъдат пионери и да подготвят пътя за други. Поканете ги да обмислят моментите, в които е трябвало да направят жертва и защо това си е струвало. След това може да им отправите предизвикателство да запишат своето свидетелство за „Първия пионер“, Спасителя.