2016 г.
Нашата свещена отговорност да бъдем родители
септември 2016


Послание за обучение при посещение, СЕПТЕМВРИ 2016 г.

Нашата свещена отговорност да бъдем родители

С молитва изучавайте този материал и преценете какво да споделите. По какъв начин разбирането на „Семейството: прокламация към света“ увеличава вашата вяра в Бог и благославя онези, за които се грижите чрез обучение при посещение? За повече информация, отидете на reliefsociety.lds.org.

Лого на Общество за взаимопомощ

вяра, семейство, взаимопомощ

Нашият Небесен Отец е установил семействата, за да ни помагат да преподаваме правилните принципи в обстановка на обич. Президент Томас С. Монсън казва: „Правете комплименти на детето си, прегръщайте го, казвайте „Обичам те“ по-често, винаги изразявайте благодарността си. Никога не допускайте проблемът за решаване да стане по-важен от човека, който да бъде обичан“1.

Сюзан У. Танър, бивша обща президентка на Младите жени, учи: „Нашият Отец в небесата показва модела, който трябва да следваме. Той ни обича, учи ни, търпелив е с нас и ни е поверил нашия свободен избор. … Понякога дисциплината, която означава „да обучаваш“, се обърква с критиката. Децата, както и хората от всички възрасти, подобряват своето поведение по-скоро с любов и насърчаване, отколкото чрез критикуване“2.

Старейшина Куентин Л. Кук от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Ако с вяра провеждаме семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер, даваме свещенически благословии и освещаваме Господния ден, децата ни ще… бъдат подготвени за един вечен дом в Небесата, независимо какво ги сполетява в този мъчен свят“3.

Допълнителни стихове от Писанията

1 Нефи 8:37, 3 Нефи 22:13, Учение и завети 93:40, 121:41

Истински истории

Старейшина Робърд Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли разказва: „Четях вестник, когато един от моите малки внуци се гушна в мен. Докато четях, аз се наслаждавах да слушам сладкия му глас да бъбри на заден план. Представете си моята изненада, когато няколко мига след това той се пъхна между мен и вестника. Хвана лицето ми с ръцете си, притисна носа си в моя и ме попита: „Дядо! Тук ли си?“

… Да сме там означава да разбираме сърцата на нашите младежи и да общуваме с тях. А да общуваме с тях означава не само да разговаряме с тях, но и да правим разни неща заедно“. …

„Трябва да планираме и да използваме възможности за обучение. …

… Колкото повече живея, толкова повече осъзнавам, че в моментите, в които са ме учили през младостта ми, особено тези, осигурени от родителите ми, са оформили моя живот и са ме направили това, което съм“4.

Бележки

  1. Томас С. Монсън, „Love at Home – Counsel from Our Prophet“, Liahona, авг. 2011, с. 4.

  2. Сюзан У. Танър, „Казах ли ти …?“ Лиахона, май 2003 г., с. 74.

  3. Куентин Л. Кук, „Господ е моята светлина“, Лиахона, май 2015, с. 64.

  4. Робърт Д. Хейлз, „Нашият дълг към Бог: Мисията на родителите и ръководителите към подрастващото поколение“, Лиахона, май 2010 г., с. 95, 94–95.

Обмислете следното

Защо Евангелието се преподава най-добре чрез езика на любовта и чрез изразяването на обич?