Послание от Областното президентство
Да служим на нашите ближни
Спомням си как израснах в чудесен дом, в който не притежавахме много неща, но където имаше изобилие от любов в семейството ни и за другите. Научиха ни как да служим, като търсим нуждаещите се.
От навършването ми на четиринадесет години до времето, преди да отида на мисия, аз бях колегата на баща ми за домашно обучение. Научих се как да търся хората в нужда, като наблюдавах родителите си да се грижат за нуждите на другите, без да се интересуват откъде идват тези хора или какъв живот са живели. Винаги изслушваха някого, разговаряха по телефона или каниха хора за вечеря в неделя.
Като родители може да се чудим какво да правим, за да помагаме на децата си да разбират Евангелието на Исус Христос. Разбрах и се убедих, че това няма нищо общо със създаването на големи събития или с цитирането на стихове от Писанията. Всичко, което трябва да се направи, е да им показваме Евангелието в действие.
Има толкова много, което можем да правим като семейства и отделни хора, за да помагаме и благославяме хората, с които се срещаме. Всичко започва с простички неща като да поздравяваме хората на улицата и да отворим вратата на някого или попитаме искрено как е. Тези прости действия на внимание могат да променят света, в който живеем.
Само няколко месеца преди да бъдем призовани да дойдем в област Източна Европа, живеехме в много голям район, наподобяващ областта ни тук. В нашия район имаше едно младо семейство, което се премести наскоро и през първата им събота тяхното три годишно момче колабира и постъпи в болницата с тумор в мозъка. През следващите месеци родителите бяха постоянно в болницата, за да бъдат със своето малко момче. По същото време, в нашия район се премести семейство със седем деца. Те живееха в малко село на около 30 минути от сградата на Църквата. Майката бе диагностицирана с рак и през цялото време не можеше да се грижи за децата си. Членовете на Църквата започнаха да помагат на тези две нови семейства, като повечето от членовете дори не знаеха кои бяха те.
Домът на младото семейство бе боядисан и беше готов, за да се нанесат. Членовете започнаха да се грижат за малките деца от голямото семейство и много вечери бяха приготвяни и за двете семейства. В неделя, кухнята в Църквата беше пълна с празни купи и кутии, които да бъдат отнесени по домовете и да бъдат напълнени отново.
Това бяха общи усилия, подобни на това, за което можем да прочетем в Лука 5:17–20, когато Исус преподава в една къща в Капернаум. В къщата е нямало свободно място, когато донесли един парализиран мъж, положен на постелка. Мъжете, които се погрижили за него, направили набързо план и го качили на покрива, където направили отвор и го спуснали надолу.
Показвайки на Исус своята вяра, те спуснали постелката с човека пред Него, а Той не само изцерил човека, но също му опростил и греховете.
Тези две истории са пример за това как можем да служим като район или клон, не само на тези, за които ни е възложено да се грижим, но и като разбираме по един по-обхватен начин какво е необходимо да се направи и да действаме според получените подтици. Понякога са нужни повече от един човек, за да бъде свършена дадена работа. И накрая резултатът ще бъде, че можем да бъдем духовно изцелени и опростени от нашите грехове, като помагаме на другите.
Когато се доближаваме до Спасителя, ние мислим по-малко за своите нужди и удовлетворение в живота и сме способни да се вслушваме в този тих глас, който ни насърчава да помагаме на другите. Тогава ставаме истински служещи братя и сестри в истинския смисъл на думата. Господ ни е казал, че когато с молитва в сърцето си желаем да получим този дар на милосърдието, или чистата любов Христова, то тя ще ни бъде дадена. В Мороний 7:48 учим, че трябва да се молим с цялото си сърце, за да получим този дар. Молитвата ми за всички нас е този дар да бъде на първо място в нашия списък от нещата, които искаме да получим в живота. Каква благословия ще е да служим и следваме Исус Христос по един истински начин и да бъдем като Него, когато Той дойде отново.