Да помагаме на децата да се подготвят за кръщение

От Луси Стивънсън Юъл

Списания на Църквата

Можем да се молим, да бъдем целенасочени и търпеливи, докато помагаме на децата си да направят тази стъпка по заветната пътека.

Илюстрации от Брайън Бийч

Да бъдат кръстени и потвърдени е вълнуващо постижение за децата в Църквата. Макар че много от тях очакват с нетърпение тези обреди, често срещано е за децата да се притесняват или да се боят.

Понеже пиша за Приятел, списанието на Църквата за деца, съм чувала много истории за деца, които се боят, че не са готови да сключат този завет. Някои се безпокоят, че нямат достатъчно силно свидетелство. Някои се боят от водата. А някои изпитват огромен натиск да бъдат съвършени.

Ето някои начини, по които да помагате на децата да се чувстват подготвени и уверени да предприемат следващата си стъпка по заветната пътека.

Преподавайте целенасочено

Лесно е да се мисли за кръщението като за ритуал, свързан с порастването, или просто като нещо, което се случва, когато детето ви навърши осем. Но всъщност кръщението е свещен избор, което означава, че децата трябва да разбират защо то е важно. Като ги учим целенасочено, можем да направим кръщението по-смислено за тях (и не толкова плашещо). Учете ги по начина, по който бихте учили всеки един човек преди неговото кръщение.

Важно е да учим децата относно заветите, които ще сключат при кръщението. Хубавото е, че това не е нещо, което трябва да се опитаме да направим за един ден или за една седмица. Проявяването на постоянство при изучаването на Евангелието в дома ви е най-добрият начин да помогнете на детето си да се подготви за кръщение. Въпреки това има някои неща, на които ще е много добре да наблегнете с наближаването на кръщението на детето ви:

• Обяснявайте с прости думи по какъв начин кръщението означава обещание да следваме Исус Христос.

• Четете за кръщението в Писанията, като например Мосия 18:8–10. Обяснявайте стиховете така, че детето ви да разбира и да може да обясни и на вас идеите. Например едно наскоро кръстено момиче в Хавай, САЩ, описва „да носи(м) един другиму тегобите си“ като „да помагаме на всички, когато имат нужда от помощ“.

• Говорете с тях за дара на Светия Дух и споделяйте преживявания, които сте имали, когато Светият Дух е благославял живота ви.

Някои деца може да се безпокоят за кръщението, защото мислят, че нямат достатъчно силно свидетелство. Помогнете на вашето дете да си припомни хубавото усещане, което е имало, докато е вършило нещо мило, пяло е в Неделното училище за деца или е говорило за Евангелието. Насърчавайте децата да мислят за това как знаят, че Небесният Отец ги обича. Обяснете, че всичко това е началото на свидетелство, което ще се увеличава с времето, ако те продължават да вземат добри решения.

Показвайте какво да очакват

Ако детето ви се притеснява да бъде кръстено – или дори ако не изглежда да се притеснява – вероятно ще е от полза да поговорите за това какво го очаква. Добра отправна точка е да го подготвите за интервюто, което ще има със своя епископ или президент на клон. Ако помогнете на детето си да отговаря на въпроси като: „Защо кръщението е важно?“ и „Какво означава да поемеш върху си името на Христос?“, това може да му помогне да бъде подготвено за това обсъждане. Помогнете на детето си да запомни, че епископът желае да му помогне да се подготви, а не да го изпитва или да го накара да се чувства неудобно. Не забравяйте, че винаги може да придружите детето си на интервюто, ако то желае това.

Друго нещо, за което да подготвите детето си е какво да очаква физически в деня на кръщението. Покажете му как да застане, когато е в басейна за кръщение. Дори бихте могли да поканите носителя на свещеничеството, който ще кръсти детето ви да упражнят физическото движение на кръщението извън водата, за да може детето ви да знае какво ще е усещането да бъде потопено във водата и после извадено от нея. Обяснете какво ще се случи по време на потвърждаването.

Ако детето ви се бои да бъде под вода, с молитва обмислете начини, по които можете да му помогнете да преодолее този страх, докато кръщението му наближава. Бихте могли заедно да гледате как някой друг бива кръстен, за да се убеди детето ви колко кратък е престоят под вода. Може заедно да се упражните като си запушите носа и си потопите лицето във вода за няколко секунди. Може би познавате някой, който преподава плуване на деца и може да ви даде съвет. Каквото и да правите, постарайте се то да е с любов и търпение.

Колкото по-подготвено се чувства детето за физическите подробности около кръщението, толкова по-вероятно е да успее да се отпусне и да се съсредоточи върху духовния завет, който сключва.

Наблягайте на напредъка, а не на съвършенството

Вероятно понякога говорим толкова много за пречистващия аспект на кръщението, че децата го разбират погрешно и си мислят, че се очаква след обреда да са съвършени. Една от най-честите истории, които чуваме в Приятел, е паниката, която дадено дете изпитва, когато направи грешка за пръв път след кръщението си. Споровете с братя или сестри или пропускането на някое домашно задължение карат децата да се чувстват така, все едно са унищожили завинаги хубавото усещане!

Като родители и ръководители е важно да помагаме на децата ни да разбират принципа на покаянието. Децата ни дали разбират, че това да осъзнаваме грешките си и да си взимаме поука от тях е част от начина, по който се учим и израстваме тук на земята? Знаят ли, че могат да се молят за прошка по всяко време? И че като вземат от причастието всяка седмица, те подновяват тези завети, които са сключили при кръщението? Свидетелствайте, че възможността за покаяние е благословия и дар. Целта на кръщението не е да сме съвършени, а да поемем по заветната пътека и да правим ежедневни стъпки, чрез които ставаме по-подобни на Исус Христос.

Едно прекрасно начало

Вместо да гледат на кръщението и потвърждаването като на дестинация, можем да помогнем на децата да ги възприемат като едно прекрасно начало – началото на нов живот като заветни ученици на Исус Христос. Независимо дали детето ви се вълнува, притеснява или по малко от двете, можете да се постараете то да не върви по този път само. Като се молим, като сме целенасочени и търпеливи, можем да помагаме на децата си да изпитват радост, докато предприемат тази стъпка към небесния си дом.