Да се стремим към пълнотата на Христос
От старейшина Джефри Р. Холанд
От Кворума на дванадесетте апостоли
Из реч на мултирегионално духовно послание за пълнолетни младежи, “The Measure of the Stature of the Fulness of Christ,” изнесена в Станфорд, Калифорния, САЩ, на 9 февруари 2020 г.
През тези великденски празници се обърнете към Исус Христос и търсете Неговия успокоителен глас на мир.
Не бой се, от Майкъл Малм
Бих искал да споделя няколко размисли за личното търсене, което всеки от нас ще извърши, докато се стреми към „Христовата пълнота“ (вж. Ефесяните 4:13). Надявам се, че те ще са поне малко от полза през това важно време от живота ви и при обстоятелствата, в които се намирате.
Някои от вас са там, където трябва да са, или поне знаят какво искат да постигнат в живота си. Някои от вас изглежда имат много благословии и им предстоят чудесни избори. Други от вас за определено време и независимо по каква причина, се чувстват по-малко късметлии и с по-малко привлекателни възможности в близкото бъдеще.
Но където и да отивате и както и да се справяте с трудностите си по пътя до там, искам да ви помоля като задължителна първа стъпка да се доближавате до Спасителя, Исус Христос, за да можете да достигнете личната ви крайна цел, да намирате лично щастие и сила и да постигнете окончателната ви съдба и успех (вж. 1 Нефи 10:18, 2 Нефи 26:33, Омний 1:26, Учение и завети 18:11).
Всичко това може да бъде ваше, ако отговорът на въпроса: „Къде отиваш?“ (Моисей 4:15) е „Където си Ти, Господи“.
Животът може да бъде труден. Трябва да преминаваме през болка, неща, за които съжаляваме, и истински проблеми. Имаме разочарования и скръб, всякакви възходи и падения. Но Господ и пророците са изрекли толкова много насърчителни думи относно това как да се справяме с тези проблеми, че може да се изпълни гигантски дневник.
„Мир ви оставям“
Сред тези думи най-трогателна е молитвата на Спасителя за Неговите ученици, дори когато настъпва моментът на болката и агонията Му в Гетсиманската градина и Голгота. През онази нощ, нощта на най-великото страдание, което някога се е случвало или изобщо ще се случи на този свят, Спасителят казва: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. … Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Какъв удивителен възглед за живота през най-агонизиращите часове! Как би могъл да изрече тези думи, изправен пред това, което знае, че Го очаква? Може да го каже, защото на Него принадлежат Църквата и Евангелието на щастливия край! За нас победата вече е спечелена. Той гледа на нещата в перспектива, споделя цялостната картина.
Обаче мисля, че някои от нас все още пазят в себе си клиширания остатък от пуританско наследство, който гласи, че е някак си грешно да бъдем утешавани или да ни се помага, че се очаква през цялото време да сме нещастни за нещо. Смея да твърдя, че да дерзаем (Йоан 16:33) в търсенето на „мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяните 4:13) вероятно е тази заповед, която като цяло не се спазва дори и в сърцата на иначе преданите светии от последните дни и въпреки това определено няма нищо по-тъжно за Господното милостиво сърце.
Колкото и да съм загрижен, ако по някое време през живота си някое от децата ми е силно обезпокоено, нещастно или непокорно, още повече би ме отчаяло, ако чувствах, че в такъв момент това дете не може да се довери на моята помощ или мисли, че неговият интерес не е важен за мен или че не е в безопасност в моите ръце.В същия дух, убеден съм, че никой от нас не може да оцени колко дълбоко бива наранено любящото сърце на Бог Отец или това на Неговия Син, Спасителя на света, когато Те открият, че хората не се чувстват уверени в Тяхната загриженост и сигурни в Техните ръце, или не се уповават на Техните заповеди.
Приятели мои, дори и само по тази причина трябва да сме радостни!
„Доволно ти е (Неговата) благодат“
Друг съвет относно търсенето на Христос и мярката за Неговата пълнота се случва, след като Исус извършва чудото по изхранването на 5 000 души с пет хляба и две риби (вж. Матей 14:13–21). (Между другото, не се притеснявайте, че на Христос няма да Му стигнат чудесата, за да ви помогне. Неговата благодат е достатъчна (2 Коринтяните 12:9). Това е духовната, вечната поука от това чудо. Той има достатъчно благословии за раздаване, като ще останат още няколко коша с тях! Бъдете вярващи и се радвайте, че Той ви предлага „хляба на живота“! (Йоан 6:35).
След като Исус нахранва множеството, Той ги отпраща и заедно с учениците Си се качва на една рибарска лодка, за да прекосят до другата страна на Галилейското езеро. След това Той „се изкачи на хълма да се помоли насаме“ (Матей 14:23).
Когато учениците потеглят с лодката, е привечер и се разразява буря. Ветровете трябва да са били силни от самото начало. Поради вятъра тези мъже вероятно изобщо не вдигат платната, а само гребат с греблата си – и това трябва да е било трудно.
Знаем това, защото до „четвъртата стража“ (Матей 14:25) – някъде между 3:00 и 6:00 ч. – те са изминали само няколко километра (вж. Йоан 6:19). Обаче тогава лодката попада в наистина силна буря.
Но както винаги, Христос се погрижва за тях. Виждайки трудностите им, Спасителят просто се отправя по най-прекия път към лодката им, като тръгва по вълните, за да им помогне.
Завършителят на вярата, от Дж. Алън Барет
„Не бойте се!“
В техния момент на изключителна трудност, учениците поглеждат и в тъмнината забелязват това чудо с брулена от вятъра роба да върви към тях по бурното езеро. От това те извикват в ужас, мислейки, че по вълните се носи призрак. Тогава, през бурята и мрака, когато езерото изглежда толкова огромно, а лодката им толкова малка, идва върховният и успокоителен глас на мир от техния Учител: „Аз съм; не бойте се“ (Матей 14:27).
Тази история от Писанията ни напомня, че когато идваме при Христос, търсим Неговата пълнота или когато Той идва при нас, за да ни донесе тази пълнота, първата стъпка може да ни изпълни с нещо много подобно на чист ужас. Не трябва да е така, но понякога е. Една от великите иронии на Евангелието е, че самият източник на помощ и безопасност, който ни се предоставя, е нещото, от което ние бягаме в смъртното си късогледство.
Виждал съм проучватели да бягат от кръщение, по някаква причина. Виждал съм старейшини да бягат от мисионерско призование. Виждал съм влюбени да бягат от брака. Виждал съм членове да бягат от трудни призования. Виждал съм и хора, които да бягат от членството си в Църквата.
Твърде често бягаме точно от тези неща, които ще ни спасят и успокоят. Твърде често гледаме на евангелските обещания като на нещо, от което да се боим и после да изоставим.
Старейшина Джеймз Е. Талмидж (1862 – 1933) казва: „В живота на всеки възрастен човек настъпват моменти, подобни на борбата на подхвърляните от бурята пътници с насрещните ветрове и заплашителни вълни; често нощта на борба и опасности е твърде напреднала, преди да се появи помощ и тогава, твърде често, спасителната помощ бива сгрешена за по-голям ужас. Но както и при тези ученици насред бурните води, така и при всички, които се трудят с вяра, идва гласа на Избавителя: „Аз съм; не бойте се“1.
Да дойдете при Него
Прекрасното нещо в тази покана да приемем Спасителя, да дойдем при Него и да търсим Неговата пълнота е че всеки може да го направи. Това не означава, че всеки, когото познавате, иска да спазва заповедите, или че всеки, на когото попадате, ще спазва заповедите. Това всъщност означава, че е възможно да спазваме заповедите, без да имаме специален талант или наследство, за да го направим.
Моля се за вяра, която е „блестяща и ярка, чиста и издържлива“, за да може Христос да „бъде внесен във всеки квадратен сантиметър на нашата култура“2 и да бъде пълна мярката на Христос в нашия живот (вж. Ефесяните 4:13).
Животът няма да е лек. Ще дойдат трудности. Ще се появят разочарования. Обични хора ще починат. И така, накъдето и да сте се запътили, най-напред се отправете към Христос. Помнете, че Неговото страдание и Възкресение правят възможна нашата победа над трудностите и смъртта. Сключете завети с Него и живейте според тях, докато продължавате напред.
При всичките ми слабости, които с готовност признавам, копнея всички да постигнем „мярката на ръста на Христовата пълнота“. Искам да дойда при Него. Искам Той, ако е възможно, да дойде при мен. И наистина искам тази благословия за всеки един от вас.