Послание от Областното президентство
Нов живот благодарение на Евангелието на Исус Христос
С голямо удоволствие слушам разказите на хора, чийто живот се е променил благодарение на Евангелието на Исус Христос. Дълбоко в очите им се забелязва отблясъкът на новите житейски и вечни перспективи и надежди. Това са разкази за начините, по които те са решили да променят живота си, поведението си, може би старите си порядки, традиции, навици и са положили на олтара много от така наречените светски удоволствия, наред със собствения си „вътрешен демон“, изоставяйки всичко това в името на бъдещето и на истинското, благословено настояще.
С радост си представям в мислите си изненадата и насладата на Спасителя, когато вижда промяна в човешкото поведение, зараждане на вяра и стремеж към праведност. „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“1.
С утеха забелязвам как всички тези промени пускат корени в живота на хората за много поколения. Сега пред нас стои друг човек – с нов светоглед, с ново плътско сърце на някого, който е дошъл на себе си2, човек, който е заровил оръжията си за война и бунт3 и който не поглежда назад4. Той гледа към бъдещето с вяра, мисли с вяра, действа с вяра и говори с вяра.
Това са обикновените хора, за които старейшина Холанд говори. Следите им често биват загубвани в историята, но те са тези, които миролюбиво и с увереност са движили царството напред в трудни времена. Имената на повечето от тях са неизвестни, а само малцина са оставили отпечатък в историята на Църквата – повечето са дошли и са си отишли, без да получат значимите позиции или внимание, които заслужават в историята. Тези хора са „тихи светии“, които са влезли във вечността, точно толкова кротко и незабележимо, както са живели, провъзгласявайки своята религия. Най-кротките и смирените са най-често никому неизвестни, за тях никой никъде не споменава, освен деца и внуци, които предават от поколение на поколение историята на тяхната вяра и обръщане във вярата в рамките на своите семейства и домове.
Някой е споделил с тях най-важното послание в целия им живот, което е оказало влияние върху тях, децата и внуците им. Някой е споделил свидетелство за прекрасни промени, за източника на безкрайно щастие и радост, за Спасителя, Който е пътят, истината и животът5. Някой е донесъл знанието до сърцата и умовете им, че семействата могат да бъдат заедно завинаги и че жилото на смъртта е погълнато в Исус Христос6. Някой им е казал кои са в действителност и че „чрез Него, и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии“7. Това е най-важното и ключово послание в живота.
Мисионерската работа на членовете на Църквата не изисква развиването на стратегии или специални техники. Изисква вяра – истинска вяра и упование в Господ. Изисква също истинска любов. Първата и най-велика заповед е „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум… А втората, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“8.
Всеки човек най-много желае да се радва на мир и щастие, и това е естествено човешко желание. Хората искат да намират решения за проблемите, които имат. Това става все по-видимо в света, в който живеем днес. Като Църква и като индивиди, ние знаем много повече от които и да било други хора за Божия план за нас. Историята на Църквата е не само правдоподобна – тя е истинна. Често получаваме телефонни обаждания от хора, които между другото ни предлагат заеми, промоционални оферти или различни намаления, които често са финансово неизгодни и подвеждащи, а същевременно ние се колебаем да предложим на хората най-ценното, което се предлага безплатно – водите, където тече мед и мляко9.
Господ казва, че възстановеното Евангелие ще бъде изградено върху раменете на немощните на света10. За да напредва мисионерската работа сред обикновените и смирени хора в този свят, ние, като членове на Църквата, трябва активно да допринасяме в това дело и да се учим да жертваме. Много е важно да каним такива хора в Църквата, да им обясняваме как Евангелието ни помага и да им показваме, че може и на тях да помага по същия начин. Нека силата на любовта ни води, когато споделяме Евангелието с членове на семейството ни, приятели, близки, колеги и други, с които се пресичат пътищата ни.