Исус Христос разбира болката, която изпитваме поради предразсъдъци
Авторката живее в провинция Гаутенг, Южна Африка.
Стремя се да виждам хората, както би ги видял Спасителя.
При отворените врати на храма Рим Италия членове и приятели на Църквата заобикалят статуята на Христос, поглед от прозореца на центъра за посетители.
Усещала съм предразсъдъци или дискриминация в различни форми в продължение на почти 20 години.
След като се присъединих към Църквата в Мозамбик, се преместих в Южна Африка. Това е прекрасна страна, една от най-преуспяващите в Африка. Красотата ѝ се подчертава от многообразието на хората и богатата култура.
В Южна Африка живеят хора, които все още се възстановяват от минало, помрачено от расовата сегрегация. Въпреки че апартейдът е официално премахнат през 1994 г., раните от тази предишна политика на прилаган от правителството расизъм, все още не са заздравели.
Като тъмнокожа жена, светия от последните дни от Мозамбик, която живее в Южна Африка през последните 18 години, понасям дискриминация и отхвърляне, често проявяващи се като груба или неволна микроагресия. Расизмът, класовото и племенното разделение, сексуалната дискриминация и ксенофобията са няколко примера за отрицателни ефекти от сегрегацията, с които обществото все още се бори. Нещо в същността на естествения човек сякаш желае да разделя обществото и да ни кара да вярваме, че това да сме различни е лошо.
Какво се опитваме да правим
Могат ли членове на Църквата да бъдат податливи на подобен начин на мислене? Без съмнение. Ние трябва да отхвърлим „естествения човек“ в усилията ни за цял живот да станем светии чрез Единението на Христос (вж. Мосия 3:19).
Винаги, когато децата ми и аз се чувстваме изолирани, пренебрегвани, стереотипизирани или наблюдавани с любопитство, се прибираме вкъщи и обсъждаме това. Казваме си: „Какво се случи току-що? Нека да го анализираме. Нека поговорим защо хората се държат по този начин“. Обсъждането на проблема ни помага да не позволяваме да ни завладяват негативни емоции.
Стремя се да уча децата си, че величието ни се определя от това как се отнасяме към хората, които са пренебрегвани или отхвърлени от обществото (вж. Матей 25:40). Това може да означава да търсим начини да общуваме с другите, така че да не ги пренебрегваме.
Опитвам се да бъда като Исус
Колкото и болезнени да са някои от преживяванията ни, уроците, които научаваме, правят децата ми по-добри хора. И мен също. Нашите разочарования ни помагат да развиваме състрадание и съпричастност към другите.
Преживяванията, свързани с предразсъдъци, ми дават възможност да избирам. Ще позволявам ли да се чувствам огорчена и да отвръщам със същото на засегналия ме човек или ще му давам не само още един шанс, но и втори, трети и четвърти? Ще приемам ли обществото за ужасно място или ще бъда пример за положителна промяна?
Спасителят също става обект на предразсъдъци поради това какъв е, къде е роден и в какво вярва (вж. Йоан 1:46). Въпреки това Той не отвръща с насилие, гняв, огорчение или омраза. Той поучава против всички тези неща и действа чрез любов и истина. Учи, че силата и влиянието се упражняват чрез убеждаване, дълготърпение, благост, кротост и любов (вж. Учение и завети 121:41). Учи, че когато сме обидени, трябва да отидем при своя брат и да поговорим с него насаме (вж. Матей 18:15). Учи ни също да се молим за онези, които ни гонят (вж. Матей 5:38–48). А когато Той е несправедливо осъден и разпънат на кръст, за да умре, ни учи да прощаваме (вж. Лука 23:34).
В крайна сметка, Неговата любов е силата, която ще промени нас и света (вж. 2 Нефи 26:24).
Ще продължавам да се опитвам
Не съм съвършена, невинаги прощавам веднага, след като някой ме обиди. Необходимо ми е време, период за изцеление и влиянието на Светия Дух. Понякога избирам да се обидя и не приемам веднага подтиците на Духа. Но ако отворя сърцето си за Него, Духът търпеливо ме променя, докато стана способна да разбера как Небесният Отец би желал да постъпя в случая.
Стремя се наистина да виждам хората, както би ги видял Спасителя. За да постигаме това, трябва да имаме желание да признаем, че не знаем отговорите на всички въпроси. Когато сме готови да си признаем: „Аз не съм съвършена, имам много да уча. Какво мога да науча от гледната точка на другите?“ – тогава сме истински готови да слушаме. Тогава сме истински готови да разбираме.
Докато вървя по този път, това, което ми помага, е да си спомням, че съм на този свят с определена цел, че изпитанията в живота са временни – необходима част от земния живот, че не съм сама. Опитвам да бъда като Исус въпреки всичко! Да се опитваме е проява на активност, а когато се проваляме, можем да продължаваме да се опитваме.