Послание от областен ръководител
Преодоляване на различията и установяване на Сион
Винаги се разчувствам от разказа в Книгата на Мормон, когато Спасителят се явява сред хората от американския континент след Своето Възкресение в източното полукълбо. Той ги учи за важността на Единението в Божия план, за благословиите от заповедите и за значимостта на заветите и обредите. Той им служи духовно, на всеки един поотделно1.
Господ е бил с тях само за няколко дни, но влиянието на Неговото посещение се е усещало повече от две столетия. „И нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други. И те имаха всичко между тях като общо; ето защо, нямаше нито богати, нито бедни, нито роби, нито свободни, а всички бяха направени свободни и се ползваха от небесния дар. … И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия. И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие. И колко благословени бяха те! Защото Господ ги благославяше във всички техни дела“2.
Какво може да причини такава промяна и да има такъв дълготраен резултат? Отговорът е прост, но и проницателен. Ученията на Господ и Неговото Евангелие проникват в сърцата им, те изоставят естествения човек и стават ученици на Исус Христос. Името на Господ е записано в сърцата им3 и те развиват духа на народа на Сион, както в дните на Енох.
За съжаление живеем в свят, който възхвалява индивидуализма, където кавгите и своеволията се считат за израз на оживление. Дори като членове на Църквата, ние не винаги сме имунизирани срещу тези течения. Пандемията в частност изправи нашите райони и семейства пред специални трудности. В дадени случаи започнахме да се самоопределяме според нашите различия, точно както хората в Книгата на Мормон, и да създаваме свои собствени -ити. Евангелието на Исус Христос и духът на Сион ни помагат да преодоляваме тези различия.
„Сион е Сион поради естеството, характерните качества и верността на своите граждани. Помнете: „Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях“4. Ако ще установяваме Сион в своите домове, клонове, райони и колове, ние трябва да отговаряме на този стандарт. … Не можем да чакаме Сион да дойде, за да се случат тези неща – Сион ще дойде единствено след като те се случат“5.
И така, какво означава това за мен на практика? Откъде да започна, ако искам да преодолявам различията и да насърчавам единството?
През 1872 г., пророкът Бригъм Йънг напомня нещо важно на светиите, което вероятно днес е по-актуално от всякога. Той казва: „Спрете! Почакайте! Когато станете сутрин, преди да си позволите да закусите… коленичете пред Господ, помолете Му се да ви прости греховете и да ви пази през деня, да ви предпазва от изкушения и всякакво зло, да насочва стъпките ви правилно, така че да можете да направите нещо през деня, което ще бъде от полза за Царството Божие на земята. Имате ли време да правите това?“6.
Положителната промяна започва с всеки един от нас и нашето желание лично да допринасяме, да бъдем едно сърце и един ум, да живеем в праведност и да се грижим съзнателно за бедните и нуждаещите се. Ключът е да правим Господ наш съюзник във всичко това, като градим върху вярата, надеждата и милосърдието. „Сион е установен и разцъфтява, защото животът и работата на неговите жители са вдъхновени от Бог. Сион не идва като дар, а защото добродетелният народ на завета се е събрал заедно и го е изградил“7.