Послание от областен ръководител
„Ти послушай от небето“
Един от най-ценните дарове, които моите родители споделиха с мен през детството ми, беше тяхната любов към храма. Желанието им да се покланят в дома Господен бе постоянно и непоколебимо, въпреки голямото разстояние и високата цена на пътуването до най-близкия храм.
В края на 80-те години, по време на ремонта на храма Берн Швейцария, семейството ни пътува до Франкфурт, Германия. Все още ясно си спомням деня, в който пристигнахме в храма. Бях само на девет години и, въпреки че с брат ми многократно сме придружавали родителите ни в храма, това посещение бе различно за мен. Когато отидохме на рецепцията на сградата за настаняване, изпитах чувства на радост и принадлежност, каквито не бях изпитвал преди. Спомням си как седях там с усещане за нещо ново, завладян от любовта, която ме обгръщаше. Помня как моята майка ми обясняваше, че тези чувства са от Духа на Господ, Който ми свидетелства, че съм в Господния свят дом. Макар тогава да не го разбирах напълно, за мен бе ясно, че чувствата, които изпитвах, са личен дар от Господ.
През X век пр. Хр., след много поколения, израилтяните най-накрая построяват храм на Господа. В книгата Царе е записана освещаващата молитва, отправена от цар Соломон. Царят събира народа, за да проведе церемония по освещаването и да устрои празник на Господа. След поставянето на ковчега на завета в „пресвятото място“1, облак се спуска върху храма и „Господнята слава изпъл(ва) Господния дом“2. Както го е правил за техните бащи, пътуващи из пустинята, Господ дава на Своя народ явно свидетелство за присъствието Си в храма3. Господ не прави разграничение между временна скиния от плат и скъпа скиния, направена от камък; и двете са приети от Него, тъй като представляват най-добрата жертва, която хората имат да принесат по онова време.
В освещаващата си молитва, цар Соломон няколко пъти моли Бог да „(послуша) молбата на слугата Си“4 и да слуша народа Си всеки път, когато те се покайват и се обръщат към Неговия дом. Докато Соломон се моли, той знае, че чрез храма Бог благославя не само цели народи, но най-вече отделни хора и семейства, и затова добавя: „Тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек(,) … като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом. Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му“5.
През годините, личната радост и любовта, които изпитах през онзи ден във Франкфурт, се превърнаха в знание и по-добро разбиране за нашия Отец в Небесата и ме благословиха да чувствам Неговата любов и да получавам Неговите напътствия, съобразени с моите нужди. В храма разбрах, че Господ познава „раната на моето сърце“ и ме чува, когато се обръщам към храма с вяра. Научих още, че изграждането на лична връзка с Христос и придобиването на знание за Него в храма изисква жертви, вяра и желание. По думите на старейшина Беднар: „Има разлика между членовете, които посещават събранията, плащат десятък и от време на време набързо влизат в храма за една сесия и онези членове, които вярно и системно посещават храма“6.
Президент Нелсън също добавя: „Построяването и поддържането на тези храмове може да не промени живота ви, но това да сте в храма определено ще го направи“7. Нека всички да открием радостта от поклонението в Неговия свят дом, където Бог познава „раната на (нашето) сърце“5 и ще се вслушва в нашите молби4.