Послание от областен ръководител
Истинското значение на Господния ден
Скъпи приятели,
Каква радост е да ходя заедно с вас и с Господ, по пътя на ученичеството.
Когато Исус посещава нефитите, той произнася проповед, подобна на Проповедта на планината, подчертавайки, че нещата от древни времена, които са според закона, са изпълнени в Него1. Господните думи, изречени преди повече от 2 000 години, че „старите неща са свършени, и всички неща са станали нови“2, са все още актуални днес. Даден е един по-висш закон, един по-свят начин на живот.
Когато Исус e бил на земята, Той е преподавал, като облекчавал товари и помагал на нуждаещите се. Някои може да си помислят, че нашите вярвания ограничават свободата ни на избор, както и нашите възможности, но ние всички чувстваме, че чистата истина и чистото учение, дадени от Господ, ни дават свобода, божествено напътствие, облекчение и безопасност в един размирен свят.
Ученията на Исус се различават от тези на фарисеите, особено що се отнася до това как да почитаме Господния ден. Фарисеите се опитват да изглеждат праведни, но техните мотиви са нечисти. Исус учи, че вършенето на добро и помагането на другите е по-важно от спазването на строги тълкувания на закона. Той използва изцеляващи чудеса като възможност да преподава за истинското значение на Господния ден и за важността на състраданието и обичта.
Когато Исус казва, че Господният ден е направен за човека, а не човекът за Господния ден3, Той има предвид, че Господният ден е скъпоценен дар от Бог, който ни предоставя почивка от трудностите на ежедневието и възможност за физическо и духовно зареждане. Господният ден не е ден за извършване на ежедневните дейности, а ни предоставя допълнителна възможност за почивка и спокойствие, лично откровение чрез слушане и учене на Неговото слово, както и възможност да вършим добро и да ободряваме другите.
Подчертаването на строги и безразсъдни правила, основаващи се на традиции и структури, като по-важни от вечните и истински божествени принципи, пропуска Неговата божествена цел да ни помага да напредваме. Когато съсредоточаваме живота си върху Господ, Неговото иго става благо и Неговото бреме става леко4. Бог ни дава заповеди, включително тази да почитаме Господния ден, не за да ни потиска, а за да ни благославя. Пътят към Небесният Отец е прав и тесен, но Господ дойде, за да обяви, че не е нужно да го извървим сами. Поканата Му към всички, които се чувстват „обременени“5, е да стоим до Него, да се обвързваме радостно с Него и да Му позволяваме да споделя нашето бреме.
На иврит думата Господен ден означава „покой“. Да, Неговото обещание е: „Ще намерите покой на душите си“6.
Все още ли правим списъци за това какво може и какво не може да правим в Господния ден? Или сме се променили в Христос и чертаем с помощта на Небесния Отец личния си план за времето преди, по време на и след Господния ден?
Можем да превърнем Господния ден в наслада, като отдаваме служба на другите, особено на тези, които не се чувстват добре или тези, които са самотни или нуждаещи се. Ободряването на духа им ще ободри и нас7.
Нека се поддържаме връзката си с Небесния Отец през цялото време, но особено в Господния ден, както в църковната сграда, така и извън нея, в домовете си и в домовете на нашите приятели и близки.
Благодарен съм за възможността да ходя заедно с вас и с Господ по пътя на ученичеството. Чувствам се благословен Господ да е до мен и да имам вас като мои братя, сестри и приятели. Благодарен съм за Господния ден в моя живот и в този на семейството ми. Това ни помага отново да се свързваме духовно и да прекарваме време заедно, като това усилва нашата любов и връзка.
Бих искал да ви поканя да помислите какво е вашето положение що се отнася до това вие лично да правите Господния ден наслада. Нуждаем се от вашата помощ и от вашите любящи усмивки по време на неделните ни събрания в нашите църковни сгради. Не можем да вървим сами по пътя. Нека продължаваме да се учим и да прилагаме Неговите учения в живота си, както и да се стремим да почитаме Господния ден като свещен дар от Бог. Нека споделяме този дар с другите!