Послание от областен ръководител
Да изоставим културата на ежедневието, за да намерим „ум(а) Христов“
Въпреки дните на чудеса и приспособени учения, Исус намира учениците Си да се препират. Малко преди това Петър, Яков и Йоан приемат поканата на Исус да се присъединят към Него на една висока планина, където заедно виждат Моисей и Илия, докато Исус се преобразява пред тях. Слизайки от планината, Исус и тези избрани ученици се озовават в хаос, където откриват, че другите ученици не са успели да изпълнят молбата на разтревожен баща да изцелят сина му, който чезне. След като успокоява бащата, Исус изцелява момчето, а по-късно, насаме, уверява учениците Си, че биха могли да направят същото, ако се отдадат по-пълно на „молитва и пост“.1
След всичко това, след като пътуват заедно през Галилея и пристигат в Капернаум, Исус пита учениците Си: „Какво разисквахте по пътя?“2 Прекъснати от дребния спор, изправени пред удивителния Човешки син, учениците са безмълвни и не могат дори да прошепнат темата на страничния си дебат, а именно: „кой е по-голям“.3
Въпреки че са с Исус, тези ученици не успяват да вникнат в мислите Му или да отразят действията Му. Без да ги порицава, Исус спокойно сяда, извиква дванадесетте до Себе Си и обяснява: „Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички“.4 По пътя, определението за „по-голям“ изглежда ясно или поне достатъчно ясно, за да въвлече верните ученици на Исус в същия дебат за правото на управление, който тормози братята на Йосиф, Ламан и Лемуил и много други хора от Писанията и в ежедневието.5 Но когато Исус съсредоточава светлината Си върху тяхното съревнование, нещата се променят. Това, което изглежда важно, вече е без значение, а това, което не се вижда, изведнъж засиява.
Говорейки на коринтяните Павел потвърждава, че трябва „да бъде вярването (ни) основано не на (…) мъдрост от този свят, нито от властниците на този свят, които преминават (…) а на Божията сила“.6 Като последователи на възстановеното Евангелие на Исус Христос, ние разбираме, че сам по себе си „този свят“ не е проблемът. Светиите от последните дни приемат „всички истини, които Бог открива на Своите чеда, независимо дали в научни лаборатории или чрез директно откровение от Него“.7 Според 13 точка от Символа на вярата и съвета на Павел, ние вярваме и се надяваме на „всичко“.
Въпреки това, общуването на Исус с Неговите ученици показва, че трябва да се откъснем от естествените си предположения, за да Му позволяваме да ни учи на нови начини на съществуване, на нова култура. Павел обяснява, че „естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. (…) Защото: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?“ А ние имаме ум Христов“.8
Във всяко поколение ние имаме живи пророци, които да ни напътстват и учат как да откъсваме умовете си от ежедневието и да „имаме ум Христов“. Нашият жив пророк днес, президент Ръсел М. Нелсън, прави именно това. Тези, които го слушат и прилагат съветите му, ще открият, че отхвърлят ограничаващото поведение и развиват ум Христов, докато постигат мир,9 поддържат духовна инерция,10 отделят време за Господ,11 посещават храма,12 позволяват на Бог да надделява в живота им,13 чуват Го,14 покайват се,15 търсят и получават откровение16 и „мисл(ят) селестиално“ (което в действителност „означава да бъде(м) с духовни помисли“).17 Откриваме нови неща в себе си и в ума си, когато участваме в делото на спасение и възвисяване, като опознаваме и обичаме Исус Христос, грижим се за нуждите на другите, каним всички да получават Евангелието на Исус Христос и работим по свързването на всички Божии чеда за вечността.