Послание от областен ръководител
Личният път на обръщането във вярата към Спасителя
В книгата на Матей в Новия завет, когато Спасителят кани Петър да върви по водата, Петър със силното си желание да Го следва, отхвърля защитата, която му дава лодката, и бързо влиза във водата. За няколко мига, по един чуден начин, той върви по водата към Спасителя, но ветровете на разразилата се буря се усилват, неговата вяра отслабва, той започва да потъва и извиква към Господ: „Господи, избави ме!“. В този момент Спасителят протяга ръката Си и като го хваща, казва: „Маловерецо, защо се усъмни?“1.
Този велик урок, отправен към Петър, ни учи, че обръщането във вярата не възниква от събитие, а от процес, който продължава през цялото ни земно пътуване. Процесът на обръщане във вярата включва това да упражняваме вяра в Исус Христос, ежедневно да се покайваме, да бъдем кръстени, да получим Светия Дух и да устоим до края. Заветната пътека е част от пътуването ни с цел да устоим до края. Когато продължаваме да вървим по тази пътека, ние се стремим да ставаме по-подобни на Христос и да се отказваме от нашия „естествен човек“. Цар Вениамин в Книгата на Мормон идеално описва част от този процес, когато ни кани да отхвърлим естествения човек и така ни учи на ясно учение относно обръщането във вярата:
„Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“2.
В този стих от Писанията се обяснява ясно процеса на обръщане във вярата: поради падналото ни състояние, естествената ни склонност е да вървим срещу нещата от Духа, затова истинското обръщане във вярата започва, когато се покоряваме на подтиците на Светия Дух и тогава започва процесът по освещаване чрез Единението на Христос. Качествата, описани от пророка Вениамин, като например да сме покорни, кротки, смирени, търпеливи и изпълнени с любов, са плод на истинското обръщане във вярата.
Старейшина Беднар учи относно кротостта: „Кротостта е присъщо качество на Изкупителя и тя се проявява в готовността Му да откликва, в желанието да се покорява и в явно изразения Му самоконтрол“3.
Когато бъдем наистина обърнати във вярата, ние бързо се съгласяваме да вършим волята на нашия Небесен Отец. Въпреки че това в много случаи означава да се хвърлим в непознато и бурно море, изпитанията и трудностите в живота ни помагат да увеличаваме нашата вяра в Исус Христос, когато сме на заветната пътека. Спазването на заветите, увеличаването на нашето знание чрез изучаване и получаването на лично откровение са ключови за този процес.
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Нашият Спасител и Изкупител Исус Христос ще извърши някои от най-великите Си дела между настоящия момент и времето на Своето пришествие. Ще видим чудодейни доказателства, че Бог Отец и Неговият Син Исус Христос управляват тази Църква във величие и слава. Но в идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“4.
Също като Петър и другите апостоли в лодката, ние можем да изпитаме силата от това да следваме Исус Христос с вяра, като се хвърляме в Неговите води без страх, без да се боим, че ще потънем, защото Неговите води са извор на вечен живот. Както казва псалмистът: „При тихи води ме завежда (Той)“5.
Каня ви да превърнете личния си живот в ежедневен процес на обръщане във вярата към Спасителя и към нашия Небесен Отец.