Трайната радост от живот според Евангелието

От старейшина Д. Тод Кристоферсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Трайната радост идва чрез това да устояваме в Евангелието на Исус Христос и да помагаме на другите да правят същото.

Кратко обяснение на целта на нашия живот може да бъде намерено в пророческите учения на Лехий за началото на човешкия живот на земята. В Едемската градина Адам и Ева живеят в състояние на невинност. Ако бяха останали в това състояние, те нямаше „да имат радост, защото не знаеха окаяност; без да вършат добро, защото не знаеха грях“ (2 Нефи 2:23). Ето защо, както обяснява Лехий: „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25, вж. също Моисей 5:10–11).

Като израстваме в един паднал свят, ние научаваме разликата между доброто и злото от нещата, на които сме учени и които преживяваме. Ние „опитва(ме) горчивото, за да мо(жем) да узна(ем) цената на доброто“ (Моисей 6:55). Радостта идва, когато отхвърляме горчивото, все повече ценим доброто и се държим здраво за него.

Да намираме радост

Поради съвършената Си любов към нас, нашият Небесен Отец силно желае да споделя Своята съвършена радост с нас, както сега, така и във вечността. Това е Неговата мотивация във всичко от самото начало, включително в Неговия велик план на щастие и жертвата на Неговия Единороден Син, за да ни изкупи.

Бог не се опитва да ни налага радост или щастие, Той ни учи как да ги намираме. Също така, Той ни казва къде не можем да намираме радост – „нечестието (не е и) никога не е било щастие“ (Алма 41:10). Чрез Своите заповеди нашият Небесен Отец ни разкрива пътя към радостта.

Президент Ръсел М. Нелсън изразява това по следния начин:

„Ето я голямата истина: Макар светът да твърди, че властта, притежанията, популярността и удоволствията на плътта носят щастие, това не е така! Това няма как да стане! Те единствено създават кух заместител за „благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди“ (Мосия 2:41).

Всъщност истината е следната: много по-изтощително е да търсим щастие там, където никога няма да го намерим! Но все пак, когато се впрягаме заедно с Исус Христос и вършим духовната работа, необходима, за да побеждаваме света, Той, и единствено Той, има силата да ни издига над притеглянето на този свят“¹.

Следователно, трайна радост намираме при спазване на заповедите на Бог, а заповедите на Бог се намират в Евангелието на Исус Христос. Но изборът е наш. Ако за известно време, поради своята слабост не успяваме да спазваме заповедите, все още можем да се променяме, да отхвърляме горчивото и отново да се стремим към доброто. Божията любов не извинява греха – това би било милост, която ограбва правосъдието, но чрез Своето Единение, Исус Христос предлага изкупление от греха.

„Амулик (…) каз(в)а, че Господ със сигурност ще дойде, за да изкупи Своя народ, но че Той не ще дойде, за да ги изкупи в греховете им, а да ги изкупи от греховете им.

И сила Му е дадена от Отца да ги изкупи от греховете им поради покаянието; затова Той е изпратил Своите ангели да провъзгласят вестта за условията на покаянието, което води до силата на Изкупителя за спасението на душите им“ (Еламан 5:10–11, курсив добавен).

Исус казва:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.

Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:10–11).

Именно това чувства Лехий в съня си, докато вкусва от плода на дървото на живота, което символизира Божията любов. Той казва: „И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика радост“ (1 Нефи 8:12, вж. също 11:21–23).

Лехий разкрива също и втори начин, по който можем да внасяме радост в живота си, когато казва: „ето защо, аз започнах да искам семейството ми също да вземе от (плода)“(1 Нефи 8:12).

Tree of Life (Дървото на живота), от Казуто Уота

Да помагаме на другите да намират радост

Подобно на народа на цар Вениамин, ние сме „изпъл(вани) с радост“, когато получаваме опрощение на греховете си и имаме „спокойна съвест“ (Мосия 4:3). Отново изпитваме тези чувства, когато обръщаме внимание и се стремим да помагаме на членовете на семейството си и на другите да получават същата радост и мир.

Като млад мъж Алма търси щастие във всичко, което противоречи на Евангелието на Исус Христос. След като е порицан от един ангел, той изминава дълъг път от „горчивото“ до „доброто“ чрез покаяние „почти до смърт“ (Мосия 27:28) и чрез изобилната благодат на Спасителя. Години по-късно, Алма възторжено заявява на сина си Еламан:

„И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми! (…)

Да, и оттогава чак до ден днешен аз съм се трудил неспирно, та да мога да доведа душѝ до покаяние; за да ги доведа да вкусят от извънредната радост, от която аз вкусих; за да могат и те да се родят от Бога, и да бъдат изпълнени със Светия Дух.

Да, и сега ето, о, сине мой, Господ ми дава велика радост от плода на трудовете ми.

Защото чрез словото (Евангелието на Исус Христос), което Той ми даде, много люде се раждат от Бога и вкусват, тъй както аз вкусих“ (Алма 36:20, 24–26).

В друг случай Алма свидетелства:

„Това е хвалбата ми, по възможност да бъда оръдие в ръцете Божии, за да доведа някои душѝ до покаяние; и това е моята радост.

И ето, когато виждам мнозина от братята ми истински покаяни и идващи при Господа техния Бог, тогава душата ми се изпълва с радост“ (Алма 29:9–10).

Алма продължава да провъзгласява огромната радост, която изпитва, когато другите успяват да доведат душѝ при Христос:

„Но аз не се радвам само на своя успех, но радостта ми е още по-пълна поради успеха на братята ми в земята Нефи.

Ето, те се трудиха извънредно и принесоха много плод; и колко голяма ще бъде наградата им!

Сега, когато мисля за успеха на тези мои братя, душата ми се възнася, та чак ще се отдели от тялото ми, както стана преди, толкова велика е радостта ми“ (Алма 29:14–16).

Можем да намираме същата радост, като обичаме другите с „чистата любов Христова“ (Мороний 7:47, вж. също стих 48), споделяме възстановената истина с тях и ги каним да се присъединят към заветния народ.

O My Father (O, мой Отче), от Саймън Дюи

Радост сред изпитанията

Не трябва да се страхуваме, че изпитанията и трудностите, с които неизбежно се сблъскваме в земния живот, ще попречат или унищожат радостта ни. Алма е човек, чиято безкористна служба в полза на другите му струва скъпо. Той понася лишаване от свобода, продължителни периоди на глад и жажда, побои, заплахи за живота си и повтарящи се подигравки и отхвърляне. Въпреки това, всички тези страдания са „погълнати от радостта в Христа“ (Алма 31:38). Вероятно страданията на Алма са причина радостта му впоследствие да е дори още по-голяма.

Президент Нелсън ни напомня, че радостта, изиграва роля в страданията на Спасителя, „Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст“ (Евреите 12:2).

„Помислете над това! За да може да устои на най-мъчителното преживяване, някога устоявано на земята, нашият Спасител се съсредоточил върху радостта!

И каква била радостта, която Му предстояла? Със сигурност тя включвала радостта от нашето пречистване, изцеление и укрепване; радостта от плащането за греховете на всички, които се покаят; радостта от предоставената възможност на вас и на мен да се завърнем у дома – чисти и достойни – за да живеем с нашите небесни родители и семействата си.

Ако се съсредоточаваме върху радостта, която ще бъде дадена на нас и на нашите обични хора, на кое от настоящите обезсилващи, болезнени, страшни, нечестни или просто невъзможни неща можем да устоим?“²

Трайната радост идва чрез това да устояваме в Евангелието на Исус Христос и да помагаме на другите да правят същото. Трайната радост идва, като пребъдваме в Божията любов, подчиняваме се на Неговите заповеди и получаваме благодатта на Спасителя. По пътеката на Евангелието има радост, както по време на пътуването, така и в края. Евангелието на Исус Христос е пътеката на ежедневна радост.