Хранете душата си с чести молитви

От старейшина Юлисис Соарес

От Кворума на дванадесетте апостоли

Нуждаем се от духовно подхранване чрез общуване с нашия Небесен Отец – благословия, достъпна за нас винаги и навсякъде.

Всички сме изпитвали глад. Пристъпите на глад са начинът, по който тялото ни казва, че се нуждае от храна. И когато сме гладни, ние знаем какво е необходимо – да се нахраним.

За нашите духове също има начини да ни известят, когато се нуждаем от духовна храна. Но изглежда е по-лесно да пренебрегваме духовния глад, отколкото физическия глад.

Точно както има голямо разнообразие от храни, които можем да ядем, когато сме гладни, така има и различни действия, които можем да предприемем, за да заситим духовния си глад. Например можем „да се угощава(ме) със словата на Христа“ (2 Нефи 32:3) в Писанията, както и със словата на пророците. Можем редовно да ходим на църква и да вземаме от причастието (вж. Учение и завети 59:9). Можем да служим на Бог и Неговите чеда (вж. Мосия 2:17).

Но има и друг източник на духовна храна, който е на наше разположение по всяко време, във всеки момент от живота ни, без значение от обстоятелствата ни. Винаги можем да общуваме с Небесния Отец чрез молитва.

„И душата ми зажадува“

Докато пророкът Енос е на лов за животни в гората, той си мисли за „словата, които (е) чувал често да говори баща (му) за вечния живот и за радостта на светиите“. Тези слова „проникнаха дълбоко в сърцето (му)“ (Енос 1:3).

Тъй като Енос е в това състояние на духа, той изпитва силна нужда: „И душата ми зажадува“ – казва той (Енос 1:4, курсив добавен).

Какво прави Енос, когато изпитва този духовен глад, тази нужда от духовна храна? „И аз коленичих пред моя Създател и Го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа“ – казва той (Енос 1:4).

Толкова голям е духовният глад на Енос, че той се моли „през целия ден; да, и когато падна нощта, (той) още издига(ше) гласа си, та да стигне небесата“ (Енос 1:4). Накрая Бог отговаря на молитвата му и опрощава греховете му. Енос чувства, че вината му е премахната. Но духовното му подхранване продължава.

Той научава за силата на вярата в Исус Христос и излива цялата си душа в полза на своя народ – дори на враговете си. Той сключва завети с Господ и осигурява обещания от Него. И след усърдната си молитва, Енос тръгва сред народа си, като пророкува и свидетелства за нещата, които е чул и видял (вж. Енос 1:5–19).

Не на всяка молитва ще бъде отговорено по такъв драматичен начин, но това, което преживяваме, докато се молим, може да бъдат също толкова значимо и променящо живота ни. Можем да научим няколко важни урока от преживяването на Енос с молитвата. Например:

Стремежът да живеем напълно според Евангелието може да ни помага да усещаме своя духовен глад.
Нашият духовен глад може и следва да да ни подтиква да коленичим в молитва, за да търсим помощта на Небесния Отец.
Молитвата към Небесния Отец може да ни помага да задоволяваме духовния си глад, и не само това.
Можем да се молим навсякъде, по всяко време.
Молитвата може да ни помага да се покайваме.
Молитвата може да укрепва нашата вяра в Исус Христос.
Можем да получим лично свидетелство, че нашият Небесен Отец ни чува и познава нашите обстоятелства.
Свидетелството и силата, които получаваме чрез молитва, могат да ни помагат да служим и да укрепваме другите.

Моето преживяване със силата на молитвата

Подобно на Енос, аз научих някои от тези уроци чрез личен опит. Родителите ми се присъединиха към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, когато бях малко момче и бях кръстен на 8-годишна възраст. Винаги съм изпитвал добри, топли чувства към моя Небесен Отец и към Исус Христос, Неговото възстановено Евангелие и Неговата Църква. Но едва когато станах 16-годишен, аз се помолих за първи път за тяхната истинност.

Моят вдъхновен епископ ме помоли да преподавам в Неделното училище за младежи. Трябваше да преподавам урок за това как можем да получим свидетелство за Евангелието чрез молитва. Тази задача, възложена от моя епископ, ме накара да помисля по-задълбочено за собственото си свидетелство. Бях отделял време да изучавам Книгата на Мормон и винаги съм чувствал, че Църквата е истинна. Винаги съм вярвал в Спасителя Исус Христос, но дотогава не бях приемал присърце обещанието на Мороний, дадено в Мороний 10:4–5. Никога не се бях молил за истинността на Евангелието.

Спомням си как почувствах, че ако ще уча тези младежи как да получат свидетелство чрез молитва, аз самият трябва да се моля за свидетелство. Душата ми зажадува – може би по различен начин от този на Енос, но въпреки това изпитвах духовна нужда.

Докато подготвях урока, коленичих и отправих желанието на сърцето си към моя Небесен Отец, за да потвърди истината, която чувствах вътре в себе си. Не очаквах някакво силно проявление. Но, когато попитах Господ дали Евангелието е истинно, сърцето ми се изпълни с едно сладко чувство; един тих гласец ми потвърди, че трябва да продължавам все така.

Чувството беше толкова силно, че не можех да пренебрегна този отговор и да кажа, че не знам. Прекарах целия ден, чувствайки се много щастлив. Бях вглъбен в духовните въпроси, размишлявах върху прекрасното чувство в сърцето ми.

Следващата неделя застанах пред трима или четирима мои съученици, които бяха по-млади от мен. Свидетелствах им, че Небесният Отец ще отговаря на молитвите им, ако имат вяра.

Старейшина Соарес — Молитва, на която старейшина Соарес получава отговор като младеж, му позволява да свидетелства като мисионер (горе), баща, съпруг и апостол, че Небесният Отец отговаря на молитви, отправени към Него с вяра.

От онзи момент това свидетелство се запечата в съзнанието ми. То ми е помагало да вземам решения, особено в моменти, когато съм изпитвал трудности. Молитвата в онзи ден, както и допълнителните свидетелства, които съм получавал през годините, ми позволиха да свидетелствам на хората с убеденост, че те могат да получават отговори от Небесния Отец, ако се молят с вяра. Това се отнася за случаите, когато съм свидетелствал като мисионер, като ръководител в Църквата, като баща и съпруг, и дори днес – като апостол.

Кога и за какво да отправяме молитва

Разбира се, ние не се молим само когато чувстваме особено силна духовна потребност. И така, кога трябва да се молим? И за какво трябва да се молим? Краткият отговор е –по всяко време и за всичко.

Бог е нашият Небесен Отец. Знанието за това променя начина, по който се молим. Пророкът Джозеф Смит учи: „Имайки познание за Бог, ние започваме да знаем как да се доближим до Него и как да питаме тъй, че да получим отговор. (…) Когато сме готови да дойдем при Него, Той е готов да дойде при нас“¹.

Нашият Небесен Отец е винаги готов да ни изслуша и желае да Му се молим редовно и често. Ние трябва да се „съветва(ме) с Господа във всичките си дела“ (Алма 37:37) и да се молим сутрин, на обяд и вечер. Трябва да се молим у дома, на работа, в училище – навсякъде, където се намираме, и за всяко наше начинание (вж. Алма 34:17–26).

Трябва да се молим в семействата си (вж. 3 Нефи 18:21). Трябва да се молим „на глас и в душата си, пред хората и насаме“ (Учение и завети 81:3). „Да, и когато не призовавате Господа, нека сърцата ви бъдат изпълнени и подтиквани да Му се молят непрестанно за вашето благоденствие, също и за благоденствието на околните ви“ (Алма 34:27). И трябва винаги да се молим на Отца в името на Исус Христос (вж. 3 Нефи 18:19–20).

Илюстрация на Джозеф Смит от Уолтър Рейн, копирането забранено

Обръщане към нашия Небесен Отец

Нашият Небесен Отец желае да ни благославя. И Той ще ни благославя – ако се обръщаме с молитва към Него. Пророкът Джозеф Смит учи: „Помнете, че без да поискаме, няма да получим нищо; затова искайте с вяра и ще получите такива благословии, каквито Бог счете за уместно да ви даде“².

Нашите редовни и чести молитви са съществена част от балансирания хранителен режим на духовно подхранване за нашите жадуващи души. Общуването с Небесния Отец чрез молитва е достъпно и добре прието навсякъде и винаги.

Един от любимите ми стихове учи как трябва да се обръщаме към нашия Небесен Отец, когато коленичим за молитва: „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти“ (Учение и завети 112:10). Когато сме смирени и се подчиняваме, Небесният Отец ще бъде с нас. Той ще ни води за ръка. Ще ни вдъхновява къде да отиваме и какво да правим. Той ще отговаря на молитвите ни според Своята воля, начин, време и съвършено знание за това, което е добро за нас.

Трябва да помним това и да ценим възможностите да се обръщаме към Божия престол и да получаваме благословии от Неговата ръка.