Пример за единство в Исус Христос

От президент Ръсел М. Нелсън

Президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни

Когато се обединяваме в Исус Христос подобно на народа в 4 Нефи, желанието ни да бъдем едно побеждава нашите различия и води до щастие.

Живеем в епоха, в която нарастваща вълна от раздори и спорове се разпростира по света. Подпомагани от технологиите и подстрекавани от хора, чиито сърца са охладнели, тези разединяващи сили заплашват да изпълнят сърцата ни с презрение и да покварят общуването ни с раздори. Общностните връзки се рушат. Бушуват войни.

На фона на това истинските последователи на Исус Христос копнеят за мир и активно се стремят да изграждат различен вид общество – общество, в основата на което са ученията на Исус Христос. С тази цел Господ ни заповядва: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“ (Учение и завети 38:27). Всъщност единството е отличителна черта на истинската Църква на Исус Христос.

Как да работим срещу силите на разделението и раздора? Как да постигаме единство?

За щастие, 4 Нефи в Книгата на Мормон ни дава пример. В тази глава накратко се описва начина, по който живеят хората, след като Спасителят ги посещава, учи и установява Своята Църква сред тях. Разказът показва как тези хора постигат щастливо и мирно единство и ни дава модел, който можем да следваме, за да го постигаме и ние.

Обръщане във вярата

В 4 Нефи 1:1 четем: „Учениците на Исуса бяха установили църква на Христа във всички земи наоколо. И (хората) (…) идваха при тях и наистина се покайваха за греховете си“.

Ние се обединяваме около Господа и Спасителя Исус Христос. Когато всеки човек научава за Исус Христос, Неговото Евангелие и Неговата Църква, Светият Дух свидетелства в сърцето му за истината. Тогава всеки от нас може да приеме поканата на Спасителя да има вяра в Него и да Го следва, като се покае.

Така започва личното пътуване към обръщането във вярата – далеч от егоистичните и греховни желания и в посока към Спасителя. Той е основата на нашата вяра. И когато всеки от нас поглежда към Него във всяка мисъл (вж. Учение и завети 6:36), Той става обединяваща сила в живота ни.

Завети

Летописът в 4 Нефи продължава с твърдението, че онези, които идват в Църквата и се покайват за греховете си „бива(т) кръстени в името на Исуса; и те получава(т) също и Светия Дух“ (4 Нефи 1:1). Те встъпват в завет – специална, обвързваща връзка – с Бог.

Когато сключваме и спазваме завети, ние вземаме лично върху си Господното име. В допълнение вземаме Неговото име върху си и като народ. Всички, които сключват завети и се стремят да ги спазват, стават Господния народ, Негово собствено притежание (вж. Изход 19:5). По този начин ние вървим по заветната пътека както самостоятелно, така и заедно. Нашите заветни взаимоотношения с Бог ни дават обща кауза и обща същност. Когато се обвързваме с Господ, Той ни помага да имаме „сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“ (Мосия 18:21).

Справедливост, равенство и помощ за бедните

Разказът в 4 Нефи продължава така: „Нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други.

И те имаха всичко помежду си като общо; ето защо, нямаше нито богати, нито бедни, нито роби, нито свободни, а всички бяха направени свободни и се ползваха от небесния дар“ (4 Нефи 1:2–3).

В материалните ни дела, Господ иска от нас да бъдем честни и справедливи и да не се мамим или възползваме един от друг (вж. 1 Солуняните 4:6). Когато се доближаваме до Господ, ние „няма да има(ме) помисли да се наранява(ме) един друг, а да живе(ем) в мир и (да) предоставя(ме) на всеки човек това, което му се полага“ (Мосия 4:13).

Господ ни заповядва също да се грижим за бедните и нуждаещите се. Ние трябва да „раздава(ме) от имуществото, което има(ме)“, за да им помагаме според възможностите си, без да ги съдим (вж. Мосия 4:21–27).

Всеки от нас трябва да „счита своя брат като самия себе си“ (Учение и завети 38:24). Ако искаме да бъдем Господния народ и да бъдем единни, не само трябва да се отнасяме един към друг като към равни, но трябва наистина да гледаме един на друг като на равни и да чувстваме в сърцата си, че сме равни – равни пред Бог, с еднаква стойност и равен потенциал.

Подчинение

Следващият урок от 4 Нефи се състои в следния прост израз: „(Те) следваха заповедите, получени от своя Господ и от своя Бог“ (4 Нефи 1:12).

Господ преподава на тези хора Своето учение, дава им заповеди и призовава служители, които да им служат. Правейки това, една от целите Му е да се погрижи да няма повече спорове между тях (вж. 3 Нефи 11:28–29, 18:34).

Да се подчиняваме на ученията на Господ и Неговите служители е от съществено значение, за да станем единни. Това включва нашата решимост да се подчиняваме на заповедта да се покайваме винаги, когато грешим, и да си помагаме един на друг, докато се стремим да се справяме по-добре и да бъдем по-добри всеки ден.

Събиране заедно

След това научаваме, че хората в 4 Нефи „постоянства(т) в пост и молитва, и в честото събиране заедно, за да се молят и да чуят словото Господне“ (4 Нефи 1:12).

Ние имаме нужда да се събираме заедно. Седмичните ни богослужения са важна възможност за нас да намираме сила, както самостоятелно, така и заедно. Взимаме от причастието, учим, молим се, пеем заедно и се подкрепяме един друг. Другите събирания също помагат да се развива чувство за принадлежност, приятелство и споделена цел.

Обич

След това летописът в 4 Нефи ни дава това, което може би е основният ключ към всичко – нещото, без което истинското единство е непостижимо: „Нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете“ (4 Нефи 1:15).

Личният мир се постига, когато със смирено послушание истински обичаме Бог. Това е първата и най-голяма заповед. Да обичаме Бог повече от всеки друг или всичко друго е условието за истински мир, утеха, увереност и радост. Като развиваме обич към Бог и Исус Христос, обичта към семейството и ближните ни ще последва по един естествен начин.

Най-голямата радост, която някога ще изпитаме, настъпва, когато сме погълнати от любовта си към Бог и към всички Негови чеда.

Милосърдието, чистата любов Христова, е противоотровата срещу раздорите. То е основната черта на истинския последовател на Исус Христос. Когато се смиряваме пред Бог и се молим с цялото си сърце, Той ще ни дарява с милосърдие (вж. Мороний 7:48).

Когато всички се стремим любовта Божия да живее в сърцата ни, чудото на единството ще ни изглежда напълно естествено.

Божествена същност

Накрая народът в 4 Нефи показва белег за единство, който заслужава нашето внимание: „И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие“ (4 Нефи 1:17).

Етикетите, които разделят хората в продължение на стотици години, отстъпват пред една по-трайна и облагородяваща същност. Те гледат на себе си – и на всички останали – според своите взаимоотношения с Небесния Отец и Исус Христос.

Разнообразието и различията могат да бъдат нещо добро и значимо за нас. Но най-важните ни идентификатори са тези, свързани с нашия божествен произход и цел.

Първо и преди всичко, всеки от нас е чедо на Бог. Второ, като член на Църквата, всеки от нас е чедо на завета. И трето, всеки от нас е ученик на Исус Христос. Увещавам всички ни да не позволяваме на друг идентификатор да „измести, подмени или вземе превес над (тези) три вечни звания“.

Да бъдем едно

Бог кани всички да дойдат при Него. За всеки има място. Може да се различаваме по култура, политика, етноси, вкусове и по много други неща. Но когато се обединяваме в Исус Христос, значението на тези различия избледнява и бива изместено от най-важното ни желание – да бъдем едно, за да можем да бъдем Негови.

Вслушвайте се в уроците, преподадени в 4 Нефи. Когато всички се стремим да прилагаме тези съществени елементи на единството в живота си и за нас ще важат думите: „И наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“ (4 Нефи 1:16).