Глава 17 Алма и народът му бягат Един ден, докато народът на Алма работели на полето, една войска на ламанитите навлязла в тяхната земя. Мосия 23:25 Нефитите се изплашили и побягнали към града за безопасност. Алма им казал да помнят Бог и че Той щял да им помогне. Нефитите започнали да се молят. Мосия 23:26–28 Господ смекчил сърцата на ламанитите и те не наранили нефитите. Ламанитите се били изгубили, докато търсели народа на цар Лимхий. Мосия 23:29–30 Ламанитите обещали на Алма, че щели да оставят народа му намира, ако им кажел как да се върнат обратно в земята си. Алма им показал пътя. Мосия 23:36 Но ламанитите не спазили обещанието си. Те поставили стражи из земята и Алма и народът му вече не били свободни. Мосия 23:37 Царят на ламанитите направил Амулон управител над народа на Алма. Амулон бил нефит и един от нечестивите свещеници на цар Ной. Мосия 23:39, 24:8–9 Амулон подложил народа на Алма на усилен труд. Те се молели за помощ, но Амулон казал, че всеки хванат да се моли щял да бъде убит. Хората продължили да се молят в сърцата си. Мосия 24:10–12 Бог чул молитвите им и подкрепял хората, за да могат да понасят работата си с лекота. Хората били бодри и търпеливи. Мосия 24:14–15 Бог бил доволен от верността на хората. Той казал на Алма, че щял да им помогне да избягат от ламанитите. Мосия 24:16–17 През нощта хората събрали храната и животните си. На следващата сутрин Бог държал ламанитите заспали, докато Алма и народът му напуснали града. Мосия 24:18–20 След като пътували 12 дни, хората пристигнали в Зарахемла, където цар Мосия и народът му ги приели с радост. Мосия 24:25