1. Когато аз чуя птичата песен,
гледам небето синей,
аз чувствам дъжда по мойто лице
и как вятърът пак гали ме.
Ах, и кадифена роза, люляк
аз да помилвам пак,
Живея аз в’този свят толкоз красив,
който моят Отец сътвори.
2. Очички ми даде Той да виждам аз
цветните пеперуди,
и даде да чувам с’мойте ушенца
вълшебните звуци, неща.
И даде ми Той живот, сърце,
душа: аз благодаря
за всичко, в’което и аз съм част.
Да, обича ме Той, аз го знам.