1. Когато Иосиф за Витлеем по пътя тръгнал,
всяко нещо във ред оставил и се загърнал.
Мулето с’Мария на него така подкарал
и малко хляб и сиренце в’торбичка си сложил.
2. И мисля си във тази плевня мил и благ бил той,
на Мария с Младенеца осигурил покой.
Във тези мразовити нощи той повивал Го,
Исус почувствал нежни, силни, бащини ръце.
3. До яслата Иосиф загрижено в’тъмното бдял,
държейки малкия Исус във тази свята нощ.
Текст: Беси Сондърз Спенсър, 1898–1989 г. © 1960 IRI
Музика: И. Рийд Пейн, 1930–2009 г. © 1977 IRI