„Приложение В: Тримата очевидци“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: Книгата на Мормон 2020 г. (2020 г.)
„Приложение В“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: 2020 г.
Приложение В
Тримата очевидци
В продължение на повече от пет години – от времето на първото посещение на ангела Мороний при Джозеф Смит до 1829 г. – Джозеф е единственият човек, на когото е позволено да види златните плочи. Това довежда до силни критики и преследване от тези, които считат, че той мами хората. Така че, представете си радостта, която изпитва Джозеф, когато докато превежда Книгата на Мормон, научава, че Господ ще позволи на други хора да видят плочите и че те също ще „свидетелстват за истинността на книгата и нещата в нея“ (2 Нефи 27:12–14, вж. също 2 Нефи 11:3, Етер 5:2–4).
През юни 1829 г. Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис молят за позволение да бъдат тримата очевидци, за които пророкува Книгата на Мормон. Господ удовлетворява желанието им (вж. У. и З. 17) и изпраща един ангел, който им показва плочите. Тези мъже стават известни като тримата очевидци и писменото им свидетелство е включено във всеки екземпляр на Книгата на Мормон1.
Президент Далин Х. Оукс обяснява защо свидетелството на тримата очевидци е толкова завладяващо: „Свидетелството на тримата очевидци за Книгата на Мормон има голяма сила. Всеки от тримата е имал множество причини и възможности да се отрече от свидетелството си, при положение, че е било лъжливо, или да поправи неточности, ако е имало такива. Както е добре известно, поради несъгласия или завист към други ръководители на Църквата, всеки от тези трима очевидци е бил отлъчен от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни близо осем години след публикуването на техните свидетелства. И тримата поемат по различни пътища, без да имат интерес в поддържането на взаимно съгласие по въпроса. И въпреки всичко, до края на живота си – периоди от 12 до 50 години след своето отлъчване – нито един от тези свидетели не се отрича от това публикувано свидетелство или казва нещо, което да предизвика каквото и да било съмнение в неговата истинност“2.
До края на живота си тримата очевидци остават непоколебими в своята преданост към свидетелството си за Книгата на Мормон.
Оливър Каудъри
След повторното си кръщение в Църквата и малко преди смъртта си, Оливър разговаря с един мисионер, старейшина Джейкъб Гейтс, който минава през Ричмънд, щата Мисури, на път към мисията му в Англия. Старейшина Гейтс запитва Оливър за свидетелството му за Книгата на Мормон. Синът на старейшина Гейтс разказва за реакцията на Оливър:
„Задаването на такъв въпрос изглежда засяга много Оливър. Той не казва и дума, но става от стола си, отива до етажерката, взема Книгата на Мормон, първо издание, отваря на свидетелството на тримата очевидци и прочита с максимално тържествен тон словата, под които той се бил подписал с името си, преди близо двадесет години. Като се обръща към баща ми, той казва: „Джейкъб, искам да запомниш това, което ти казвам. Аз съм смъртник и каква ще ми е ползата да те излъжа? Аз знам – казва той, – че Книгата на Мормон е преведена чрез дара и силата Божии. Очите ми видяха, ушите ми чуха и разбирането ми бе докоснато и аз знам, че това, за което свидетелствах, е истинно. Не беше сън, не беше въображението ми – беше съвсем истинско“3.
Дейвид Уитмър
В края на живота си, Дейвид Уитмър дочува мълвата, че бил отрекъл свидетелството си за Книгата на Мормон. В отговор на тези обвинения Дейвид препотвърждава свидетелството си в едно писмо, което бива публикувано в местния вестник, Richmond Conservator:
„За да може светът да знае истината, бих желал сега, в залеза на живота си и в страх от Господа, веднъж завинаги да направя следното публично изявление:
Аз никога и по никое време не съм отричал това свидетелство или която и да е част от него, което свидетелство от толкова време вече е публикувано в тази книга, като аз съм един от тримата свидетели за нея. Онези, които ме познават най-добре, добре знаят, че винаги съм се придържал към това свидетелство. И за да не може някой да бъде заблуден или да се усъмни в настоящите ми възгледи относно същото, аз отново потвърждавам истинността на всичките ми твърдения, които са отправяни и публикувани тогава.
„Който има уши да слуша, нека слуша“ – това не беше халюцинация! Което е написано, е написано и който чете, нека разбира“4.
Мартин Харис
Подобно на Оливър Каудъри, Мартин Харис напуска за известно време Църквата, но в крайна сметка е повторно кръстен в нея. В края на живота си, за него се знае, че е носел под мишница екземпляр на Книгата на Мормон и е свидетелствал за нейната истинност на всички, които желаели да го изслушат: „Знам, че Книгата на Мормон е действително истинна. И макар и всички да отричат истинността на тази книга, аз не смея да го направя. Сърцето ми е сигурно. О, Боже, сърцето ми е сигурно! Не бих могъл да зная с по-голяма сигурност, отколкото знам това“5.
Джордж Годфри, един познат на Мартин, пише: „Няколко часа преди смъртта му… попитах (Мартин) дали не чувства, че има поне елемент на мошеничество и измама в нещата, които са написани и които се разказват за появата на Книгата на Мормон и той отговори както винаги… и каза: „Книгата на Мормон не е измама. Знам, каквото знам. Видял съм това, което съм видял и съм чул това, което съм чул. Видях златните плочи, от които е написана Книгата на Мормон. Един ангел се яви на мен и на други и свидетелства за истинността на летописа и ако желаех да лъжесвидетелствам и се бях заклел лъжливо за свидетелството, което давам сега, щях да съм богаташ, но не бих могъл да свидетелствам другояче преди и сега, защото тези неща са истинни“6.
„Чрез устата на толкова свидетели, колкото му бъде угодно“
Свидетелствата на тримата очевидци са особено впечатляващи, предвид техните преживявания както в Църквата, така и извън нея7. През всичко това Оливър, Дейвид и Мартин никога не спират да свидетелстват за това, което са преживели и да свидетелстват, че Книгата на Мормон е преведена чрез дара и силата Божии. И не са само те.
В древни времена Нефи заявява: „Господ Бог ще продължи да известява словата от книгата; и Той ще потвърди словото Си чрез устата на толкова свидетели, колкото му бъде угодно“ (2 Нефи 27:14). В допълнение към Пророка Джозеф Смит и тримата очевидци, Господ избира и осем други очевидци, които да видят плочите. Тяхното свидетелство е включено и във всеки екземпляр на Книгата на Мормон. Също както Оливър, Дейвид и Мартин, осемте очевидци остават предани на свидетелствата си за Книгата на Мормон и свидетелството им за златните плочи.
Уилям Е. Маклелин е сред първите членове на Църквата, който познава лично много от очевидците на Книгата на Мормон. Уилям в крайна сметка напуска Църквата, но продължава да бъде силно повлиян от силните свидетелства, които е чул от очевидците.
„Сега питам – пише Маклелин в края на живота си – какво да правя с такова съзвездие от предани очевидци, които дават такова логично и същевременно тържествено свидетелство? Тези мъже, докато са в разцвета на живота си, имат видение за един ангел и дават свидетелството си на всички хора. А осем мъже са видели плочите и са ги докоснали. Следователно всички тези мъже знаят, че нещата, които заявяват, са определено верни. Това е така в младостта им, както и сега, на старини – те заявяват същите тези неща“8.
Макар че не сме видели златните плочи както са го направили тримата очевидци, можем да черпим сила от техните свидетелства. Макар че техните репутации биват застрашавани, а безопасността и животът им е в опасност заради свидетелствата им, тези почтени мъже смело остават предани на свидетелството си до кончината си.