„21–27 октомври. 1 Солуняните и 2 Солуняните: „Да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате“ Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: Новият завет 2019 г. (2019 г.)
„21–27 октомври. 1 Солуняните и 2 Солуняните“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: 2019 г.
21–27 октомври
1 Солуняните и 2 Солуняните
„Да не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък, нито да се смущавате“
Ако не записваме впечатленията, които получаваме от Духа, може да ги забравим. Какво ви подтиква да запишете Духът, докато четете 1 Солуняните и 2 Солуняните?
Записвайте впечатленията си
Павел и Сила са обвинени в Солун, че са „размири(ли) света“ (Деянията 17:6). Тяхното проповядване разгневява някои ръководители сред юдеите и тези ръководители вдигат народа на бунт (вж. Деянията 17:1–10). В резултат на това Павел и Сила биват посъветвани да напуснат Солун. Павел се безпокои за новите членове в Солун и преследването, на което са подложени, но не може да се върне да говори с тях. „Когато не можех вече да търпя – пише той, – пратих да узная за вярата ви“. В отговор, помощникът на Павел, Тимотей, който служи в Солун, „ни донесе добри вести за вярата и любовта ви“ (1 Солуняните 3:5–6). Всъщност, светиите в Солун били известни като пример „за всички вярващи“ (1 Солуняните 1:7) и новината за тяхната вяра се разпространила и в други градове. Представете си радостта и облекчението на Павел, че работата му сред тях „не бе напраз(на)“ (1 Солуняните 2:1). Но Павел знае, че верността в миналото не е достатъчна за духовно оцеляване в бъдещето и се безпокои за влиянието на лъжливите учители сред светиите (вж. 2 Солуняните 2:2–3). Посланието му към тях и към нас е да продължаваме да „допъл(ваме) това, което не достига на вярата (ни)“ и да увеличаваме все повече обичта си (вж.1 Солуняните 3:10; 4:10).
Идеи за лично изучаване на Писанията
Служителите на Евангелието проповядват с искреност и обич.
В 1 Солуняните думите на Павел разкриват както загрижеността, така и радостта на човек, който се е посветил изцяло на служба към Божиите чеда. Особено в първите две глави на 1 Солуняните, ще намерите думи и изрази, които описват как един истински служител преподава Евангелието. Какво сте вдъхновени да правите, за да подобрявате начина, по който преподавате Евангелието?
Когато следвам Исус Христос, мога да освещавам себе си.
Всички се надяваме, че при „пришествието на нашия Господ“ ще можем да се изправим пред Него „непорочни в святост пред нашия Бог“ (1 Солуняните 3:13). Какво казва Павел относно начина, по който можем да ставаме по-свети в 1 Солуняните 3:9–13; 4:1–12?
Вж. също Мороний 10:32–33; Ръководство към Писанията, „Святост“; Каръл Ф. Макконки, „Красотата на светостта“, Лиахона, май 2017 г., с. 9–12.
1 Солуняните 4:16–18; 5:1–10; 2 Солуняните 1:4–10
Ако съм верен и бдителен, ще съм подготвен за Второто пришествие на Спасителя.
В 1 Солуняните 5:1–10 Павел използва няколко метафори, за да преподаде важни истини за времето, когато Исус ще се върне на земята. Докато изучавате тези метафори, може да записвате впечатленията, които ви идват на ум относно Второто пришествие на Исус Христос:
„Крадец нощем“:
„Родилните болки на бременна жена“:
Други метафори, които намирате:
Какви допълнителни истини научавате за Второто пришествие на Исус Христос от 1 Солуняните 4:16–18; 5:1–10; 2 Солуняните 1:4–10? Какво сте подтикнати да правите, за да бдите и да се погготвяте за Неговото пришествие?
Вж. също Далин Х. Оукс, „Подготовка за Второто пришествие“, Лиахона, май 2004 г., с. 7–10.
Пророкувано е, че вероотстъпничество или отстъпление от истината ще предшества Второто пришествие.
Заради нарастващото преследване, мнозина солунски светии считат, че Второто пришествие на Спасителя трябва да е близо. Но Павел знае, че преди Исус да се върне на земята, ще има вероотстъпничество – бунт или „отстъпление“ от истината (вж. 2 Солуняните 2:1–4). Може да задълбочите разбирането си за Голямото вероотстъпничество и вашата благодарност за Възстановяването, като разгледате по-задълбочено някои от следните източници:
-
Стихове, които предричат Вероотстъпничеството: Исайя 24:5; Амос 8:11–12; Матей 24:4–14; 2 Тимотей 4:3–4
-
Стихове, които показват, че Вероотстъпничеството вече е започнало по времето на Павел: Деянията 20:28–30; Галатяните 1:6–7; 1 Тимотей 1:5–7
-
Наблюдения за Голямото вероотстъпничество от християнски реформатори:
Мартин Лутер: „Не се стремя към нищо друго, освен реформиране на Църквата в съответствие със Светите писания. … Просто казвам, че християнството е престанало да съществува сред онези, които трябваше да го опазят“ (в E. G. Schweibert, Luther and His Times: The Reformation from a New Perspective [1950], 590).
Роджър Уилямс: „Вероотстъпничеството… дотолкова е покварило всички, че не може да има възстановяване от това вероотстъпничество, докато Христос не изпрати нови апостоли, които наново да посадят църкви“ (във Philip Schaff, The Creeds of Christendom [1877], 851).
Еразъм: „Всичко сега е толкова объркано по тези въпроси (за учения) и декрети, че не се и надяваме да призовем отново света към истинското християнство“ (The Praise of Folly, trans. Clarence H. Miller, 2nd ed. [2003], 155–56).
Вж. също 2 Нефи 28; “Apostasy,” Gospel Topics, topics.lds.org.
Идеи за семейно изучаване на Писанията и семейна домашна вечер
Докато четете Писанията със семейството си, Духът може да ви помага да узнавате какви принципи да обсъждате, в зависимост от нуждите на семейството ви. Ето някои предложения:
Какво ви прави впечатление относно чувствата, които Павел изпитва към приятелите си? Как можем да насърчаваме такива чувства към нашите близки, приятели и членовете на Църквата?
Как можем да използваме тези стихове, за да утешим себе си или друг човек, при загубата на някой близък?
Прегледайте съвета на Павел в 1 Солуняните 5:14–25 и намерете израз, върху който семейството ви желае да се съсредоточи. Може да го напишете на плакат, който да поставите в дома си. Близките ви може да отбележат на плаката името на някой от семейството, когато забележат, че той/тя спазва този съвет от плаката.
Някога „дотяга (ли) ни да върши(м) добро“ – вероятно, като се чувстваме претоварени от изискванията на ученичеството? Какво ни помага, когато се чувстваме така? (Вж. Галатяните 6:9; У. и З. 64:33.) Как можем да се подкрепяме един друг, когато това се случи?
За повече идеи как да преподавате на деца, вж. раздела за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище за деца.