Неща, които да имате предвид

Заветът

Из целия Стар завет често ще срещате думата завет. Днес обикновено си мислим за заветите като за свещени обещания към Бог, но в древността заветите са били важна част и от общуването на хората едни с други. За да бъдат в безопасност и да оцелеят, хората трябвало да си имат взаимно доверие, а заветите са били начин да се гарантира това доверие.

Така че, когато Бог говори с Ной, Авраам или Моисей за завети, Той ги кани да встъпят във взаимоотношение на доверие с Него. Един от най-известните примери за завет в Стария завет е този, който Бог сключва с Авраам и Сара – и после подновява с техните потомци Исаак и Яков (наричан също Израил). Често го наричаме завета на Авраам, макар че в Стария завет той е известен просто като „заветът“. Ще видите, че Старият завет е принципно историята на хора, които се възприемат като наследниците на този завет – заветният народ.

Заветът на Авраам продължава да е важен и днес, особено за светиите от последните дни. Защо? Тъй като ние също сме от заветния народ, независимо дали сме или не сме преки потомци на Авраам, Исаак и Яков (вж. Галатяните 3:27–29). Поради това е важно да разбираме какво представлява заветът на Авраам и как се отнася той за нас днес.

Какво представлява заветът на Авраам?

Авраам желае да бъде „по-голям последовател на праведността“ (Авраам 1:2) и затова Бог го кани да встъпи в базиращо се на завет взаимоотношение. Авраам не е първият, който има това желание и не е първият, който приема да сключи завет. Той търси „благословиите на бащите“ (Авраам 1:2) – благословии, които са предложени чрез завет на Адам и Ева и оттам насетне на онези, които усърдно търсят тези благословии.

В завета на Бог с Авраам са обещани прекрасни благословии: наследяване на земя, голямо потомство, достъп до свещенически обреди и име, което да бъде почитано в продължение на поколения. Но в този завет се набляга не само на благословиите, които Авраам и семейството му ще получат, но и на благословията, която те ще бъдат за остатъка от Божиите чеда. „Ще бъдеш за благословение – заявява Бог, – и в тебе ще се благославят всички земни племена“ (Битие 12:2–3).

Този завет дава ли на Авраам, Сара и техните потомци привилегирован статус сред Божиите чеда? Само в смисъл, че е привилегия да благославяш другите. Семейството на Авраам трябва да „занесат на всички народи това служение и Свещеничество“, като споделят „благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен“ (Авраам 2:9, 11).

Този завет е благословията, за която копнее Авраам. След като го сключва, Авраам казва в сърцето си: „Твоят служител Те търсеше усърдно и сега Те намери“ (Авраам 2:12).

Това става преди хиляди години, но този завет е възстановен и днес (вж. 1 Нефи 22:8–12). И в момента се изпълнява в живота на Божия народ. Всъщност, изпълнението на завета набира скорост в последните дни с напредването на Божието дело, като благославя семейства по целия свят. И всеки, който като Авраам желае да бъде по-голям последовател на праведността, всеки, който усърдно търси Господ, може да бъде част от него.

Какво означава за мен заветът на Авраам?

Вие сте чедо на завета. При кръщението си сте сключили завет с Бог. Подновявате този завет всеки път, когато вземате от причастието. Също така сключвате свещени завети в храма. Взети заедно, тези завети ви правят участник в завета на Авраам, чиято пълнота се намира в храмовите обреди. Както учи президент Ръсел М. Нелсън: „В крайна сметка, в светия храм, ние може да станем сънаследници на благословиите на вечното семейство, както някога са обещани на Авраам, Исаак, Яков и тяхното потомство“¹.

Чрез тези завети и обреди ставаме Божий народ (вж. Изход 6:7; Второзаконие 7:6, 26:18; Йезекиил 11:20). Ставаме различни от света около нас. Нашите завети правят възможно за нас да бъдем истински, отдадени ученици на Исус Христос. Президент Нелсън обяснява: „Сключването на завети ни обвързва с Него и ни дава божествена сила“². И когато Бог благославя Своя народ със Своята сила, то става с поканата и очакването те да благославят другите – да бъдат „благословия“ за „всички семейства на земята“ (Авраам 2:9, 11).

Това е ценното разбиране, което ни е дадено благодарение на Възстановяването на завета на Авраам чрез Пророка Джозеф Смит. Така че, когато четете за заветите в Стария завет, не мислете само за взаимоотношенията на Бог с Авраам, Исаак и Яков. Мислете и за взаимоотношението Му с вас. Когато четете за обещанието за безбройно потомство (вж. Битие 28:14), не мислете само за милионите, които днес могат да нарекат Авраам свой отец. Мислете и за обещанието на Бог към вас за вечни семейства и вечно нарастване (вж. Учение и завети 131:1–4, 132:20–24). Когато четете за обещанието за земя на наследство, не мислете само за земята, обещана на Авраам. Мислете и за селестиалната съдба на самата земя – наследство, обещано на „кротките“, които „чакат Господа“ (Матей 5:5, Псалми 37:9, 11, вж. също Учение и завети 88:17–20). А когато четете за обещанието, че Божият заветен народ ще благослови „всички семейства по земята“ (Авраам 2:11), не мислете само за служението на Авраам или пророците, които произлизат от него. Помислете и затова какво можете да правите – като заветен последовател на Исус Христос – за да бъдете благословия за семействата около вас.

Бележки

1. Ръсел М. Нелсън, „Завети“, Лиахона, ноем. 2011 г., с. 88.

2. Ръсел М. Нелсън, „Да получаваме силата на Исус Христос в живота ни“, Лиахона, май 2017 г., с. 41. Президент Линда К. Бъртън казва: „Сключването и спазването на завети означава да изберем да се обвържем с нашия Небесен Отец и с Исус Христос. Това означава да следваме Спасителя“ („Силата, радостта и любовта, които произлизат от спазването на заветите“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 111).