Неща, които да имате предвид

Скинията и жертвоприношенията

Като четем Стария завет, понякога попадаме на дълги откъси за неща, които несъмнено са били от значение за Господ, но които на пръв поглед не ни касаят в днешно време. Изход 25–30, 35–40; Левит 1–9, 16–17 са примери за това. Тези глави описват в подробности скинията на Израил в пустошта и жертвоприношенията на животни, извършвани в нея¹. Скинията е представлявала преносим храм – обиталището на Господ сред Неговия народ.

Нашите съвременни храмове приличат в някои отношения на скинията на Израил, но те определено не отговарят на нейното описание, дадено в Изход. А и ние не убиваме животни в нашите храмове – преди повече от 2 000 години Единението на Спасителя слага край на жертвоприношенията на животни. И въпреки тези различия, четенето за древните форми на поклонение в Израил е изключително ценно, особено ако гледаме на тях, както е гледал Божият народ в Книгата на Мормон – като начин „(зa) укрепва(не на) вярата им в Христа“ (Алма 25:16, вж. също Яков 4:5, Яром 1:11). Когато разберем символиката на скинията и жертвоприношенията на животни, можем да получим духовни прозрения, които да укрепят и нашата вяра в Христа.

Илюстрация на израилтяни, носещи агне в скинията, от Робърт Т. Барет

Скинията укрепва вярата в Исус Христос

Когато Бог заповядва на Моисей да построи скиния в лагера Израилев, Той заявява причината затова: „За да обитавам между тях“ (Изход 25:8). Вътре в скинията, присъствието Божие е представено чрез ковчега на завета – дървена кутия, обкована със злато, в която се намира записан заветът на Бог с Неговия народ (вж. Изход 25:10–22). Ковчегът е съхраняван в най-святото и вътрешно помещение, отделено от останалата част на скинията със завеса. Тази завеса символизира отделянето ни от Божието присъствие в резултат на Падението.

Освен Моисей, само един човек е можел да влиза в „Светая Светих“ (Изход 26:34) – първосвещеникът. Подобно на другите свещеници, той първо е трябвало да бъде умит и помазан (вж. Изход 40:12–13), и облечен в свещените одежди на своя сан (вж. Изход 28). Веднъж годишно, в ден, наречен денят на умилостивението, първосвещеникът е принасял жертви от името на хората, преди да влезе сам в скинията. При завесата, той е горял тамян (вж. Левит 16:12). Благоуханният дим, който се е издигал до небесата е бил символ на молитвите на хората, възлизащи до Бог (вж. Псалми 141:2). Тогава първосвещеникът, носейки кръв от принесеното в жертва животно, е преминавал през завесата и е стигал до ковчега на завета, символизиращ Божия престол (вж. Левит 16:14–15).

Със знанието, което имате за Исус Христос и Неговата роля в плана на Небесния Отец, можете ли да видите как скинията насочва вниманието ни към Спасителя? Подобно на скинията и ковчега в нея – символи на присъствието на Бог сред Неговия народ, Исус Христос е бил присъствието на Бог сред Неговия народ (вж. Йоан 1:14). Като първосвещеник, Исус Христос е Посредникът между нас и Бог Отец. Той е преминал през завесата, за да се застъпи за нас посредством кръвта на Собствената Си жертва (вж. Евреите 8–10).

Някои неща относно скинията може да ви се струват познати, особено ако сте били в храма за получаване на личното си надаряване. Подобно на най-святото място в скинията, селестиалната стая в храма символизира присъствието на Бог. За да влезем там, ние първо трябва да бъдем умити и помазани. Носим свещено облекло. Молим се на олтар, откъдето молитвите ни възлизат до Бог. И накрая преминаваме през завесата, за да влезем в Божието присъствие.

Може би най-важната прилика между съвременните храмове и древната скиния, е че и двете, ако биват разбирани правилно, укрепват нашата вяра в Исус Христос и ни изпълват с благодарност за Неговата единителна жертва. Бог желае всички Негови чеда да влязат в Неговото присъствие; Той иска „царство от свещеници“ и свещенички (Изход 19:6). Но нашите грехове не ни позволяват да получим тази благословия, понеже „нищо нечисто не може да живее с Бога“ (1 Нефи 10:21). Затова Бог Отец изпраща Исус Христос, нашия „Първосвещеник на бъдещите добрини“ (Евреите 9:11). Той разтваря завесата за нас и помага на всички Божии хора да „пристъпва(т) с дръзновение към престола на благодатта, за да придоби(ят) милост“ (Евреите 4:16).

Днес целта на храмовете не е само получаване на лично възвисяване. Веднъж получили нашите обреди, ние можем да заставаме на мястото на предците си, за да получим обредите от тяхно име. В смисъл, че можем да се превърнем в нещо подобно на първосвещеник – великия Първосвещеник – отваряйки за другите пътя към Божието присъствие.

Жертвоприношенията укрепват вярата в Исус Христос

Принципите на единението и умилостивението са проповядвани по въздействащ начин в древната практика на жертвоприношение на животни, съществуваща много преди закона на Моисей. Благодарение на възстановеното Евангелие ние знаем, че Адам и Ева са принасяли жертви, разбирали са символичната препратка към жертвата на Спасителя и са учили своите деца на това (вж. Моисей 5:4–12, вж. също Битие 4:4).

Символиката на жертвоприношението на животни е особено силна в деня на умилостивението („Йом Кипур“ на иврит), провеждан в древен Израил. Необходимостта от тази годишна церемония е изразена в Левит 16:30: „В този ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа“. По този начин Божието присъствие е можело да остане сред народа. Това умилостивение се е осъществявало чрез различни церемонии. В една от тях е бил убиван козел като приношение за греховете на хората, а първосвещеникът е отнасял кръвта на козела в Светая Светих. По-късно първосвещеникът е полагал ръце върху жив козел и е изповядвал греховете на чедата Израилеви, прехвърляйки символично тези грехове върху козела. След това козелът е бил извеждан от стана на Израил.

Козлите символизират Исус Христос в този ритуал, заемайки мястото на грешните хора. Грехът не трябва да бъде допускан в Божието присъствие. Но вместо грешниците да бъдат убити или прогонени, Бог е осигурил друг начин – вместо това са се убивали или прогонвали козли. „Козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония“ (Левит 16:22).

Символиката на тези ритуали насочва вниманието към предоставения от Бог начин за довеждането ни в Неговото присъствие – чрез Исус Христос и Неговото Единение. Спасителят „понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари“, дори „беззаконието на всички ни“ (Исайя 53:4, 6). Той заема нашето място, отдава живота Си, за да заплати наказанието за греха, а след това побеждава смъртта чрез Възкресението Си (вж. Мосия 15:8–9). Жертвата на Исус Христос е „велика(та) и последна жертва; да, но не човешка жертва, нито на животно“, а по-скоро „една безпределна и вечна жертва“ (Алма 34:10). Исус Христос е изпълнението на всичко, към което сочат древните жертвоприношения.

По тази причина, след като извършва Своята жертва, Той казва: „Вие не ще Ми принасяте повече кръвопролитие; да, вашите жертви… ще бъдат премахнати. … И вие ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух“ (3 Нефи 9:19–20).

Затова, когато стигнете до откъс в Стария завет, в който се говори за жертвоприношения и за скинията (или по-нататък за храма) – а такива откъси има много – помнете, че основната цел на всичко това е да се укрепи вашата вяра в Месията, Исус Христос. Нека сърцата и умовете ви се насочват към Него. Размишлявайте какво е направил Той, за да ви върне в Божието присъствие, и какво ще правите вие, за да Го следвате.

Бележка

1. В Изход 33:7–11 се споменава „шатъра за срещане“, където Моисей общува с Господ, но той се различава от описаното в Изход и Левит място за извършване на жертвоприношения. Тези жертвоприношения са били извършвани в скинията, описана в Изход 25–30, която е построена от чедата Израилеви по заповед, дадена от Бог на Моисей (вж. Изход 35–40). Тази скиния, където Аарон и синовете му са извършвали жертвоприношения на животни, също често се нарича „скиния за срещане“ (вж. например Изход 28:43, 38:30; Левит 1:3).