„Неща, които да имате предвид: Пророци и пророчество“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: Старият завет, 2022 г. (2021)
„Неща, които да имате предвид: Пророци и пророчество“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: 2022 г.
Неща, които да имате предвид
Пророци и пророчество
В традиционното християнско делене на Стария завет, последната част (от Исайя до Малахия) се нарича „Пророците“1. Тази част, около една четвърт от Стария завет, съдържа словата на упълномощени Божии служители, които са говорили с Господ и след това са говорили от Негово име, споделяйки Неговото послание с хората във времевия период от около 900 до 500 г. пр. Хр.2
Пророците и пророчеството играят важна роля през целия Стар завет. Патриарсите Авраам, Исаак и Яков са имали видения и са говорили с небесни пратеници. Моисей е говорил с Бог лице в лице и е предавал Неговата воля на чедата на Израил. В Трета и Четвърта книга на царете се разказва за забележителните дела и послания на пророците Илия и Елисей. В Стария завет се говори и за пророчиците Мариам (вж. Изход 15:20) и Девора (вж. Съдии 4), както и за други жени, благословени с духа на пророчеството, като например Ревека (вж. Битие 25:21–23) и Анна (вж. 1 Царе 1:20–2:10). И въпреки че авторите на Псалми не са официално възприети като пророци, тази книга също е изпълнена с духа на пророчеството, особено когато става дума за нетърпеливото очакване на пришествието на Месията.
Нищо от това не е изненада за светиите от последните дни. Всъщност възстановеното Евангелие на Исус Христос ни учи, че пророците не са само интересна част от историята, а са важна част от Божия план. Докато някои може да възприемат пророците като нещо уникално, присъщо само за времената на Стария завет, ние ги възприемаме като нещо общо, което имаме с времената на Стария завет.
Въпреки това четенето на глава от Исайя или Йезекиил не е като четенето на послание от обща конференция на настоящия президент на Църквата. Понякога може да ни е трудно да проумеем, че древните пророци са имали да ни кажат нещо. В края на краищата светът, в който живеем днес, е много по-различен от този, в който те са проповядвали и пророкували. А фактът, че действително имаме жив пророк, може да повдигне въпроса: защо си струва да полагаме усилия – а то наистина си трябват усилия – да четем словата на древните пророци?
Те действително имат какво да ни кажат
В по-голямата си част, словата на пророците от Стария завет не са насочени главно към хората днес. Тези пророци са засягали актуалните за своето време и място проблеми – точно както нашите пророци от последните дни засягат нашите актуални проблеми днес.
В същото време пророците могат да гледат и отвъд актуалните проблеми. Една от причините е, че те проповядват вечни истини, отнасящи се до всички епохи. И, благословени с откровение, те виждат голямата картина, по-широката перспектива на Божието дело. Например Исайя не само е предупреждавал своите съвременници за техните грехове – той е написал и за избавлението на израилтяните, които щели да живеят след 200 години, като същевременно е проповядвал за избавлението, към което целият Божи народ се стреми. В допълнение към това, той е написал пророчества, които и до ден днешен очакват своето изпълнение – като обещанията за „нова земя“ (Исайя 65:17), която е „изпълн(ена) със знание за Господа“ (Исайя 11:9), където изгубените племена на Израил са събрани и където „народите“ не „се учат вече на война“ (Исайя 2:4). Част от радостта и вдъхновението, които идват от четенето на словата на пророците от Стария завет като Исайя, е осъзнаването, че ние изпълняваме роля в славните дни, които те са видели в бъдещето3.
Затова, когато четем древни пророчества, е полезно да се осведомяваме за контекста, в който са били написани. Но трябва и да виждаме себе си в тях, или да „ги оприлич(аваме) за себе си“, както казва Нефи (вж. 1 Нефи 19:23–24). Понякога това означава да разглеждаме Вавилон като символ на гордостта и отдадеността на светските неща, а не само като един древен град. Това може да означава да разбираме Израил като Божия народ във всяка епоха, а Сион като каузата от последните дни, която Божият народ приема, вместо просто друга дума за Йерусалим.
Можем да оприличаваме Писанията, защото разбираме, че едно пророчество може да бъде изпълнено по множество начини4. Добър пример за това е пророчеството в Исайя 40:3: „Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа“. За пленените във Вавилон юдеи тези думи може да са означавали, че Господ щял да осигури изходен път от пленничеството обратно към Йерусалим. За Матей, Марк и Лука, това пророчество било изпълнено в лицето на Йоан Кръстител, който подготвял пътя за земното служение на Спасителя5. А Джозеф Смит получил откровение, че това пророчество все още е в процес на изпълнение в последните дни чрез подготовката за хилядолетното служение на Христос6. Така ние все пак разбираме, че древните пророци действително са ни говорили. И те са проповядвали много ценни и вечни истини, които се отнасят за нас по същия начин, по който са се отнасяли за древен Израил.
(Fulness of Times) Пълнотата на времената, от Грег К. Олсън
Те свидетелстват за Исус Христос.
Може би дори по-важно от това да виждаме себе си в пророчествата на Стария завет е да виждаме Исус Христос в тях. Ако Го търсим, ще Го намираме, дори и да не е споменат по име. Може да ни бъде полезно да имаме предвид, че Богът на Стария завет, Господ Йехова, е Исус Христос. Винаги, когато пророците описват какво прави Господ или какво възнамерява да прави, те говорят за Спасителя.
Ще намираме и препратки към Помазания (вж. Исайя 61:1), Изкупителя (вж. Осия 13:14) и бъдещия Цар от рода на Давид (вж. Исайя 9:6–7, Захария 9:9). Всичко това са пророчества за Исус Христос. В общия случай ще четем за избавление, опрощение, изкупление и възстановяване. Когато Спасителят е в нашия ум и сърце, тези пророчества по естествен начин ще ни насочват към Божия Син. В края на краищата, най-добрият начин да разберем едно пророчество е да имаме „дух(а) на пророчеството“, за който Йоан ни казва, че е „свидетелството на Исус“ (Откровението на Йоан 19:10).