Сара държи бебето Исаак

Сара и Исаак, от Скот Сноу

14–20 февруари

Битие 18–23

„Има ли нещо невъзможно за Господа?“

Докато се подготвяте да преподавате, не забравяйте, че много от членовете на класа може да са имали собствени съдържателни преживявания, докато са чели Битие 18–23. Какво можете да направите, за да ги насърчите да споделят тези преживявания и прозрения? Бихте могли да направите така, че обсъждането да протече според тези прозрения.

Записвайте своите впечатления

икона за споделяне

Насърчавайте споделянето

Нашите трудности и изпитания често стават определящи живота преживявания. Битие 18–23 описва такива моменти в живота на Авраам и Лот. Членовете на класа биха могли да споделят стих, който са открили по време на личното си изучаване през седмицата и който описва важен за Авраам момент. След това може да споделят какво са научили от този стих.

икона за преподаване

Преподавайте учението

Битие 18:9–14, 21:1–7

Господ изпълнява Своите обещания в избран от Него момент.

• Разказът в тези стихове може да бъде вдъхновяващ за членовете на класа, които се питат дали дадените им от Бог обещания ще се изпълнят. За да започнете обсъждане, може да е от полза да поканите членовете на класа да прегледат с някой друг от класа обещанията, които Бог дава на Авраам и Сара в Битие 17:4, 15–22; 18:9–14 и изпълнението на тези обещания в Битие 21:1–7. Какво в тези стихове прави впечатление на членовете на класа? Кои истини можем да извлечем от преживяването на Авраам и Сара, които да споделим с приятел, който губи надежда, че Бог ще изпълни обещанията Си? Кои други стихове или лични преживявания можем да споделим? (Вж. например, Римляните 8:28, Евреите 11, Мормон 9:19–21, Учение и завети 88:64.) Какви преживявания биха могли да споделят членовете на класа, при които Божиите обещания са се изпълнявали в живота им? Как можем да поддържаме вярата си, когато не получаваме обещаните благословии в този живот? (Вж. Евреите 11:8–13.)

Битие 19:15–26

Като ученици на Исус Христос, ние трябва да бягаме от нечестието и да не поглеждаме назад.

• Според вас какви уроци биха могли да научат членовете на класа от разказа за бягството на семейството на Лот от Содом и Гомор? Старейшина Джефри Р. Холанд предлага един възможен урок в цитираното в „Допълнителни източници“ изказване. Бихте могли да го споделите с класа, след като обобщите събитията, описани в Битие 19:15–26. По какви начини и в какви ситуации понякога „погле(ждаме) назад“ (стих 26), когато трябва да гледаме напред с вяра в Спасителя? Членовете на класа биха могли да споделят преживявания, които показват колко е важно да не гледаме назад. Какво добавя Лука 9:62 към нашето разбиране на тази идея?

  Илюстрация на бягството на семейството на Лот от Содом и Гомор

  Бягство от Содом и Гомор, от Юлиус Скхнор вон Каролсфелд

Битие 22:1–14

Готовността на Авраам да даде в жертва Исаак е подобие на начина, по който Бог жертва Исус Христос.

• Разказът как Авраам дава в жертва сина си може да ни научи за жертвата, която Небесният Отец прави на Своя Син. Един начин да се подходи към този разказ е половината клас да обмислят Битие 22:1–14 от гледната точка на Авраам и Бог Отец, а другата половина от гледната точка на Исаак и Исус Христос. Помолете членовете на класа да споделят получените прозрения. Най-вече кое от наученото от членовете на класа задълбочава тяхната благодарност за Небесния Отец и Исус Христос? Като част от обсъждането, бихте могли да покажете картината „Авраам отвежда Исаак, за да го принесе в жертва“ (Евангелски произведения на изкуството, № 9, ChurchofJesusChrist.org).

additional resources icon

Допълнителни източници

„Вярата винаги гледа към бъдещето“.

Старейшина Джефри Р. Холанд учи:

„Възможно е съпругата на Лот да поглежда назад с гняв към Господ заради това, което Той иска от нея да остави зад себе си. … Затова проблемът не е само в самото поглеждане назад, а че поглежда назад с копнеж. Казано просто, нейната привързаност към миналото е по-голяма от увереността ѝ в бъдещето. …

… Умолявам ви да не мислите за миналото, нито да копнеете напразно за отминалите дни, колкото и добри да са били те. Миналото е, за да се учим от него, а не да живеем в него. Гледаме назад, за да вземем жарта от тлеещите преживявания, а не пепелта. И когато научим каквото ни е необходимо и вземем най-доброто от преживяното, тогава поглеждаме напред и не забравяме, че вярата винаги гледа към бъдещето. …

… (Съпругата на Лот) нямала вяра. Тя се съмнявала в способността на Господ да ѝ даде нещо по-добро от това, което вече имала. Явно мислела, че нищо от предстоящото напред не можело да бъде толкова добро, колкото това, което оставяла зад себе си. …

… Да мислим за изминалите дни, включително миналите грешки, просто не е правилно! Това не е Евангелието на Исус Христос“ (“The Best Is Yet to Be,” Ensign, Jan. 2010, 24, 26–27).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Обещаване на благословии. Когато каните тези, на които преподавате, да действат според наученото, свидетелствайте също и за благословиите, които Бог е обещал на хората, които правят това. (Вж. също Да преподаваме като Спасителя, с. 35.)