32.

Покаяние и църковни съвети относно членството

32.0

Въведение

Като цяло покаянието се случва между човека, Бог и хората, пострадали от греховете на този човек. Но все пак понякога се налага епископ или президент на кол да помогне на членовете в техните усилия да се покайват.

Когато помагат на членовете с покаянието, епископите и президентите на кол изразяват обич и грижа. Те следват примера на Спасителя, Който е въздигал хората и им е помагал да се отвръщат от греха и да се обръщат към Бог (вж. Матей 9:10–13, Йоан 8:3–11).

Както е изложено по-долу, тази глава е написана за напътствие на ръководителите в хода на вземането на ключови решения и предприемането на действия, които са необходими, за да се помогне на човек да се покае за сериозен грях, както и да се помогне на други хора да бъдат защитени.

• Ролята на Църквата в подпомагането на даден член да се покае. Раздели 32.1–32.4 обясняват Господното учение за покаянието и опрощаването. Тези раздели също така излагат и трите цели на ограничаването и отнемането на членството в Църквата. В допълнение описват ролята на епископите и президентите на кол в подпомагането на покаянието.

• Определяне на условията за подпомагане на покаянието. Раздели 32.5–32.7 предоставят насоки за решаване кое от двете – съвет относно членството или лично съветване – ще осигури подходящите условия за подпомагане на даден член да се покае.

• Лично съветване. Раздел 32.8 осигурява насоки за лично съветване от епископа или президента на кол. Също така излага какви са неофициалните ограничения на членството в Църквата.

• Провеждане на съвети относно членството в Църквата. Раздели 32.9–32.14 описват кой отговаря за съветите относно членството, как да се провеждат и възможните решения. Резултатите от тези решения също са обяснени.

• Възвръщане на привилегиите на членството в Църквата. Раздели 32.15–32.17 излагат как чрез покаяние даден човек може да си възстанови привилегиите на членството в Църквата.

Осен ако не е упоменато друго, отнасящото се за президентите на кол важи и за президентите на мисия. Отнасящото се за епископите важи и за президентите на клон.

---

РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА В ПОДПОМАГАНЕТО НА ДАДЕН ЧЛЕН ДА СЕ ПОКАЕ

---

32.1

Покаяние и опрощаване

Господ казва, че „нищо нечисто не може да наследи царството небесно“ (Алма 11:37, вж. също 3 Нефи 27:19). Нашите грехове ни правят нечисти, недостойни да живеем в присъствието на нашия Небесен Отец. Те също водят до страдание в този живот.

Законът на Бог за правосъдието изисква последствия, когато извършим грях (вж. Алма 42:14, 17–18). Но въпреки това, Неговият велик план на милосърдието „може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да (ни) обгърне… в ръцете на безопасността“ (Алма 34:16, вж. също Мосия 15:9).

За да осъществи Своя план на милосърдието, Небесният Отец е изпратил Своя Единороден Син, Исус Христос, за да извърши Единение за нашите грехове (вж. Алма 42:15). Исус е изстрадал наказанието, което законът за правосъдието изисква за нашите грехове (вж. Учение и завети 19:15–19, вж. също Алма 42:24–25). Чрез тази жертва, както Отца, така и Синът, изявяват Своята безпределна обич към всички нас (вж. Йоан 3:16).

Когато упражняваме „вяра за покаяние“, Небесният Отец ни прощава, проявявайки милост чрез Единението на Исус Христос (Алма 34:15, вж. също Алма 42:13). Когато сме пречиствани и опрощавани, впоследствие ние можем да наследим царството Божие (вж. Исайя 1:18, Учение и завети 58:42).

Покаянието е повече от промяна в поведението. То е отвръщане от греха и обръщане към Небесния Отец и Исус Христос. То води към промяна в сърцето и ума (вж. Мосия 5:2, Алма 5:12–14, Еламан 15:7). Чрез покаяние, ние ставаме нови създания, помирени с Бог (вж. 2 Коринтяните 5:17–18, Мосия 27:25–26).

Възможността да се покайваме е една от най-големите благословии, които Небесният Отец ни е дал чрез дара на Своя Син.

32.2

Цели на ограничаването и отнемането на членството в Църквата

Когато се кръстим, ние ставаме част от „Божието семейство“ (Ефесяните 2:19). Кръщелният завет включва обещание да се стремим да живеем според ученията и заповедите на Христос. Когато не успяваме напълно в това, ние упражняваме вяра в Исус Христос и се покайваме, разчитайки на Неговата милост да укрепва и прощава.

Ако даден член извърши сериозен грях, епископът или президентът на клон му помага да се покае. Като част от този процес, може да е необходимо той да ограничи някои привилегии на членството в Църквата за известно време. В някои случаи може да се наложи той да отнеме членството на този член за известно време.

Ограничаването или отнемането на членството на даден член няма за цел да бъде наказание. По-скоро тези действия понякога са необходими, за да се помогне на члена да се покае и да изпита промяна в сърцето. Те също така дават на члена време да се подготви духовно да поднови заветите си и отново да ги спазва.

Епископът или президентът на кол отговаря за ограничаването или отнемането на членство, както е изложено в 32.5–32.14. Тези действия се извършват съобразно покаянието на члена. Когато той/тя искрено се покайва, ще може отново да се радва на привилегиите на членството в Църквата, след като те бъдат възстановени.

Когато е необходимо ограничаване или отнемане на членството, епископът или президентът на кол следва напътствието на Светия Дух и указанията в тази глава. Той действа в дух на обич (вж. 32.3).

Ограничаването на членството в Църквата е само църковна мярка, а не гражданска или наказателна. То се отнася само до положението на члена в Църквата. (Вж. Учение и завети 134:10.)

Трите цели на ограничаването или отнемането на членството са следните.

Трите цели на ограничаването или отнемането она членството в Църквата

1. Оказване на помощ на другите да бъдат защитени

2. Оказване на помощ на члена да има достъп до изкупителната сила на Исус Христос чрез покаяние

3. Защита целостта на Църквата

32.2.1

Оказване на помощ на другите да бъдат защитени

Първата цел е да се помогне другите хора да бъдат защитени. Понякога даден член представлява физическа или духовна заплаха. Агресивно или манипулативно поведение, физическо насилие, сексуално насилие, злоупотреба с наркотици, алкохол или лекарства, измама и вероотстъпничество са някои от проявленията на такава заплаха. С вдъхновение, епископът или президентът на клон взима мерки в защита на другите, когато някой представлява опасност по тези и други сериозни начини (вж. Алма 5:59–60).

32.2.2

Оказване на помощ на члена да има достъп до изкупителната сила на Исус Христос чрез покаяние

Втората цел е да се помогне на члена да има достъп до изкупителната сила на Исус Христос чрез покаяние. Чрез този процес може отново да стане чист и достоен да получава всички Божии благословии.

32.2.3

Защита целостта на Църквата

Третата цел е да се защити целостта на Църквата. Ограничаването или отнемането она членството на даден член на Църквата може да бъде необходимо, ако неговото/нейното поведение значително вреди на Църквата (вж. Алма 39:11). Целостта на Църквата не се защитава чрез прикриване или омаловажаване на сериозни грехове, а чрез вземането на мерки по тях.

32.3

Ролята на съдиите в Израил

Епископите и президентите на кол са призовани и отделени да бъдат съдии в Израил (вж. Учение и завети 107:72–74). Те са носители на свещенически ключове да представляват Господ в подпомагането на членовете да се покайват (вж. Учение и завети 13:1, 107:16–18).

Епископите и президентите на кол често подпомагат покаянието чрез лично съветване. Това подпомагане може да включва неформално ограничаване на някои привилегии на членството в Църквата за някакъв период от време. (Вж. 32.8.)

За някои сериозни грехове, ръководителите подпомагат покаянието чрез провеждане на съвет относно членството (вж. 32.6 и 32.9–32.14). Тази помощ може да включва официално ограничаване на привилегии на членството в Църквата или отнемането му за някакъв период от време (вж. 32.11.3 и 32.11.4).

Епископите и президентите на кол помагат на членовете на Църквата да осъзнаят, че Бог обича Своите чеда. Тъй като Той желае те да бъдат щастливи и да получават благословии, Той също така е сериозно загрижен за тяхното подчинение и покаяние.

Епископите и президентите на кол подхождат с обич и грижа, когато помагат на членовете да се покаят. Отношението на Спасителя към жената, хваната в прелюбодейство, показва това (вж. Йоан 8:3–11). Въпреки че не казва, че греховете ѝ са опростени, Той също така не я и осъжда. Вместо това, Той ѝ казва да не съгрешава вече – да се покае и да промени живота си.

Тези ръководители учат, че „има… радост на небето за един грешник, който се кае“ (Лука 15:7). Те са търпеливи и имат подкрепящо и положително отношение. Вдъхват надежда. Учат и свидетелстват, че благодарение на единителната жертва на Спасителя, всички могат да се покайват и да бъдат чисти.

Епископите и президентите на кол търсят напътствие от Духа, за да знаят как да помагат на всеки член да се покайва. Единствено при най-сериозните грехове Църквата има стандартни правила за мерки, които ръководителите да предприемат (вж. 32.6 и 32.11). Няма две напълно еднакви ситуации. Съветването от страна на ръководителите и подпомаганият от тях процес на покаяние трябва да бъдат вдъхновени и може да се различават за всеки член.

Господ познава обстоятелствата, способностите и духовната зрялост на всеки член. Светият Дух ще помага на ръководителите да знаят как да помагат на членовете да направят необходимите промени, за да могат да бъдат изцелени и да устояват на изкушението да повторят греха.

Подпомагането на някого да се покае, да се върне при Бог и да бъде изцелен чрез Единението на Исус Христос е едно от най-радостните преживявания, които човек може да има. В Учение и завети 18:10–13 се обяснява:

„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи;

защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него.

И Той е възкръснал от мъртвите, та да може да доведе всички човеци при себе Си, при условие, че се покаят.

И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!“

32.4

Изповядване, поверителност и подаване на сигнал на властите

32.4.1

Изповядване

За покаянието е необходимо греховете да бъдат изповядани на Небесния Отец. Исус Христос казва: „По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави“ (Учение и завети 58:43, вж. също Мосия 26:29).

Когато членовете на Църквата извършват сериозни грехове, тяхното покаяние включва също изповядване на техния епископ или президент на кол. След това той може да упражнява ключовете на евангелието на покаянието за тяхна полза (вж. Учение и завети 13:1, 84:26–27, 107:18, 20). Това им помага да се изцелят и да се върнат в пътеката на Евангелието чрез силата на Единението на Спасителя.

Целта на изповядването е да се насърчат членовете да се освободят от товара, за да могат пълноценно да потърсят помощта на Господ в процеса на промяна и изцеление. Развиването на „съкрушено сърце и каещ се дух“ се подпомага от изповядването (2 Нефи 2:7). Доброволното изповядване показва, че членът желае да се покае.

Когато членът се изповядва, епископът или президентът на кол следва насоките за съветване, изложени в 32.8. Той с молитва търси напътствие относно правилните условия за подпомагане на члена да се покае (вж. 32.5). Размишлява дали съвет относно членството би бил полезен. Ако църковните правила изискват да се проведе съвет относно членството, той обяснява това (вж. 32.6 и 32.10).

Понякога член действа в ущърб на брачен партньор или друг възрастен. Като част от покаянието, обикновено следва да се изповяда на съответния човек и да поиска опрощение. Непълнолетен член, който извърши сериозен грях, обикновено се насърчава да се съветва със своите родители.

32.4.2

Сериозни грехове, които не са изповядани или се отричат

Епископ или президент на кол обикновено научава за сериозен грях чрез изповядване или от друг човек. Той може също така да получи подтици чрез Светия Дух относно възможен сериозен грях. Ако почувства подтик от Духа, че някой може да има трудности с грях, той може да проведе интервю. На интервюто той споделя своите опасения с добронамереност и уважение. Избягва обвинителния тон.

Ако даден член отрече извършването на сериозен грях, за който епископът или президентът на кол има информация, може да бъде проведен съвет относно членството. Но единствено духовно впечатление не е достатъчно основание за провеждане на съвет (вж. Учение и завети 10:37). Ръководителят може да събере допълнителна информация, ако е необходимо. Той следва насоките в 32.4.3 и 32.10.2.

32.4.3

Събиране на информация

Преди да проведе съвет относно членството, епископът или президентът на кол събира толкова информация, колкото му е нужна. Получената информация при изповядването на члена обикновено е достатъчна. Информация може да бъде получена също и от член на семейството, друг църковен ръководител, жертва или участник в греха.

Когато събира информация, епископът или президентът на кол следва да използва методи, уместни за свещенически ръководител. Той не трябва да провежда наблюдение на дома на члена, нито да го записва без негово знание и съгласие. Нито следва да предприема противозаконни действия.

Лъжливите обвинения са рядкост, но са възможни. Свещеническите ръководители следва да бъдат внимателни, когато информацията се ограничава основно до нещо, казано от един човек. Например член, който е обвинен в прелюбодейство, може да отрече обвинението. В Писанията се обяснява, че „всяка дума против него или нея трябва да бъде потвърдена от двама свидетели от църквата“ (Учение и завети 42:80). „Двама свидетели“ означава два източника на информация. Това може да означава информация от участник в деянието и още един достоверен източник. Понякога може да се наложи свещеническият ръководител да изчака, докато разполага с допълнителна информация.

Когато църковен ръководител събира информация за съвет относно членството, той трябва незабавно да спре, ако научи, че органите на реда активно разследват члена. Това се прави с цел избягване на възможни твърдения, че ръководителят възпрепятства правосъдието. За правни съвети относно такива ситуации в Съединените щати и Канада, президентът на кол се свързва с Правния офис на Църквата:

1-800-453-3860, вътрешен 2-6301

1-801-240-6301

Извън Съединените щати и Канада, президентът на кол се свързва с правните специалисти към офиса на областта.

Обикновено съвет относно членството се провежда чак след окончателната присъда по гражданско или наказателно дело, свързано със съответното деяние. В някои случаи може също да е уместно съветът относно членството да бъде отложен до момента на изтичане на периода за обжалване или до отхвърляне на съответното обжалване.

32.4.4

Поверителност

Епископите, президентите на кол и техните съветници имат свещената отговорност да защитават цялата поверителна информация, която е споделена с тях. Тази информация може да бъде получена при интервюта, съветване и изповеди. Същото задължение за поверителност имат и всички, които взимат участие в съвети относно членството. Поверителността е особено важна, защото членовете не биха изповядали грях или потърсили напътствие, ако споделеното от тях не остане поверително. Неспазването на поверителност накърнява доверието на членовете в ръководителите.

В съответствие със своето задължение за поверителност, епископ, президент на кол или техни съветници може да споделят такава информация само в следните случаи:

• При необходимост от съветване с президента на кол, президента на мисия или епископа на члена във връзка с провеждане на съвет относно членството или свързани с такъв съвет въпроси. Президентът на кол може също да се посъветва със съответния областен седемдесетник. Ако е необходимо, областният седемдесетник свързва президента на кол с областното президентство. Единствено президентът на кол решава дали да се проведе съвет и какъв да бъде резултатът от него.

• Членът се премества в нов район (или свещеническият ръководител е освободен), докато се предприема мярка относно членството или се обсъждат други сериозни въпроси. В такива случаи ръководителят уведомява новия епископ или президент на кол относно проблема или предстоящата мярка (вж. 32.14.7). Той също така информира ръководителя дали членът представлява заплаха за другите.

• Епископ или президент на кол научава, че член, който живее извън района или кола, може да е участвал в извършването на сериозен грях. В този случай той се свързва с епископа на члена в условия на поверителност.

• Необходимо е да се разкрие информация по време на съвет относно членството. Цялата информация, събрана и споделена като част от съвет относно членството, е поверителна.

• Членът избира дали да даде разрешение на ръководителя да сподели информация с конкретни хора. Те могат да бъдат родители, църковни ръководители или други хора, които да окажат подкрепа. Ръководителят не споделя информация с хора, за които членът изрично не е разрешил.

• Може да е необходимо да се сподели ограничена информация, свързана с решението на съвет относно членството (вж. 32.12.2).

При всички други случаи, ръководителят следва да действа съгласно 32.4.5. Към тези случаи се отнасят ситуации, при които законът може да изисква за дадено престъпление, например насилие над дете, да бъде подаден сигнал на властите.

За да подпомага ръководителите да защитават другите и да спазват закона, Църквата осигурява помощ от страна на опитни специалисти. За да получат такова напътствие, ръководителите незабавно се обаждат на предоставената помощна линия при насилие, където има такава на разположение (вж. 32.4.5 и 38.6.2.1). Където няма – президентът на кол се свързва с правните специалисти към офиса на областта.

Съществува само един случай, при който епископ или президент на кол разкрива поверителна информация без първо да поиска правно напътствие. Това се случва, когато разкриването е необходимо, за да се предотврати застрашаване на живот или сериозно нараняване и няма време за търсене на напътствие. В такива случаи задължението да се защитават другите взема превес над задължението за поверителност. Ръководителите следва незабавно да се свържат с властите.

Ако ръководителите си водят бележки или общуват помежду си по електронен път, те предотвратяват чужд достъп до тази информация. Също така изтриват или унищожават информация, когато повече нямат нужда от нея. Те споделят лична информация само при нужда.

Възможно е властите да поставят под въпрос поверителността, която се изисква от даден свещенически ръководител. Ако това се случи в Съединените щати и Канада, президентът на кол търси напътствия от Правния офис на Църквата:

1-800-453-3860, вътрешен 2-6301

1-801-240-6301

Извън Съединените щати и Канада, президентът на кол се свързва с правните специалисти към офиса на областта.

32.4.5

Подаване на сигнал на властите

Покаянието за някои грехове изисква членът да подаде сигнал на властите, ако има нарушаване на граждански закон. Епископите и президентите на кол насърчават членовете да спазват закона и да подават сигнали в такива случаи. Те също така съветват членовете да търсят правни насоки, когато подават сигнал. Църковните правила повеляват подчинение на законите.

На много места, свещеническите ръководители са задължени по закон да подават сигнал за някои видове незаконно поведение, за което са научили. Например в някои държави е задължително за насилието над деца да се подава сигнал на органите на реда.

В някои държави Църквата е осигурила поверителна помощна линия при насилие, за да подпомага епископи и президенти на кол. Тези ръководители следва навременно да се обаждат на помощната линия при всяка ситуация, в която някой може да е претърпял насилие – или има риск да претърпи насилие (вж. 38.6.2.1). Тя е на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

В държави, където няма помощна линия, епископ, който научи за насилие, следва да се свърже със своя президент на кол, който на свой ред следва да потърси напътствие от правните специалисти към офиса на областта.

За повече информация относно подаването на сигнали за насилие, вижте 38.6.2.1 и 38.6.2.7.

---

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОКАЯНИЕТО

---

32.5

Условия за подпомагане на покаянието

След като научи, че даден член е извършил сериозен грях, епископът или президентът на кол предприема стъпки за защита на другите. Той също така търси напътствие от Светия Дух, за да определи в какви условия може да помогне на члена да се покае и да се доближи до Спасителя.

32.5.1

Общ преглед на условията

Следната таблица дава три вида условия за подпомагане на даден член да се покае. Също така обобщава някои съображения, според които ръководителите да решат какви условия да използват.

Условия за подпомагане на покаянието

Условия	Някои съображения (вж. също 32.7)
Условия Съвет относно членството на ниво кол	Някои съображения (вж. също 32.7) За членове, приели храмово надаряване. Задължителен е за надарен мъж (или жена), чието членство най-вероятно ще бъде отнето поради който и да е от сериозните грехове или действия, изложени в 32.6.1, 32.6.2 или 32.6.3.
Условия Съвет относно членството на ниво район	Някои съображения (вж. също 32.7) За всички членове. Задължителен е за сериозните грехове, изложени в 32.6.1. Може да е необходим за сериозните грехове и действия, изложени в 32.6.2 и 32.6.3. Не е достатъчен за надарен мъж (или жена), чието членство най-вероятно ще бъде отнето поради който и да е от сериозните грехове или действия, изложени в 32.6.1, 32.6.2 или 32.6.3.
Условия Лично съветване (вж. 32.8)	Някои съображения (вж. също 32.7) За всички членове. Може да включва неофициални ограничения относно членството в Църквата. Може да бъде недостатъчно за сериозни грехове или действия, за които съвет относно членството би помогнал на процеса на покаяние (вж. 32.6.2 и 32.6.3). Не е достатъчно за сериозни грехове, които изискват съвет относно членството (вж. 32.6.1). Не е достатъчно за надарен мъж (или жена), чието членство най-вероятно ще бъде отнето поради който и да е от сериозните грехове или действия, изложени в 32.6.1, 32.6.2 или 32.6.3.

Личното съветване и неофициалните ограничения от страна на епископа или президента на кол понякога не са достатъчни в подпомагането на члена да се покае за сериозни грехове. Господ е осигурил съвети относно членството, които да подпомагат съдиите в Израил при такива ситуации. (Вж. Изход 18:12–27, Мосия 26:29–36, Учение и завети 42:80–83, Учение и завети 102.) Църковните правила изискват съвет за някои сериозни грехове (вж. 32.6.1). Нарушаването на храмови завети увеличава вероятността съвет относно членството да бъде необходим (вж. 32.7.4).

В районите, епископите се подпомагат от своите съветници при съвети относно членството. В коловете, президентите на кол се подпомагат от своите съветници. При някои съвети относно членството на ниво кол, висшият съвет също участва (вж. 32.9.2). При съвет относно членството, епископството или президентството на кол се срещат с члена в дух на обич.

32.5.2

Определяне на правилните условия и момент

Когато решават кои от тези условия биха помогнали по най-добрия начин на члена да се покае, ръководителите търсят напътствието на Светия Дух. Те също така обмислят следните фактори:

• Сериозността на греха и църковните правила дали е задължително да се проведе съвет (вж. 32.6)

• Обстоятелствата на члена (вж. 32.7)

Епископът се съветва с президента на кол относно конкретните ситуации. Той трябва да получи одобрение от президента на кол преди да проведе съвет относно членството.

При трудни въпроси президентът на кол може да потърси съвет от назначения му областен седемдесетник. Президентът на кол трябва да се съветва с областното президентство по въпросите, изложени в 32.6.3. Но единствено президентът на кол решава дали да се проведе съвет в резултат на някакви действия. Ако се проведе съвет, президентът на кол или епископът решава какъв ще е резултатът.

Ако епископ или президент на кол реши, че личното съветване е достатъчно, той следва насоките в 32.8. Ако реши, че е необходим съвет относно членството или ако според църковните правила съветът е задължителен, провеждащият го следва процедурите в 32.9–32.14.

Преди да проведе съвет, епископът или президентът на кол може да реши, че неофициалните ограничения относно членството са най-подходящи за известно време. Той провежда съвета тогава, когато в най-голяма степен би насърчил искреното покаяние на члена. Не трябва обаче да забавя съвет, ако той е необходим с цел защита на други хора.

32.6

Сериозност на греха и църковни правила

Сериозността на греха е важно съображение при определянето на условията, които (1) ще помогнат в защитата на други хора и (2) ще помогнат на члена да се покае. Господ казва, че „не мо(же) да глед(а) на греха и с най-малка степен на позволение“ (Учение и завети 1:31, вж. също Мосия 26:29). Неговите служители не трябва да пренебрегват доказателства за сериозен грях.

Сериозните грехове са преднамерено и тежко нарушение на Божиите закони. Категориите сериозни грехове са дадени по-долу.

• Насилствени действия и системно насилие (вж. 32.6.1.1 и 32.6.2.1)

• Сексуална неморалност (вж. 32.6.1.2 и 32.6.2.2)

• Измамни действия (вж. 32.6.1.3 и 32.6.2.3)

• Злоупотреба с доверие (вж. 32.6.1.4 и 32.6.2.4)

• Някои други действия (вж. 32.6.1.5 и 32.6.2.5)

Следните раздели излагат кога съветът относно членството е задължителен, кога може да е необходим и кога не е необходим.

32.6.1

Кога съвет относно членството е задължителен

Епископът или президентът на кол трябва да проведе съвет относно членството, когато получи информация, че даден член може да е извършил който и да е от греховете, описани в този раздел. За тези грехове съветът е задължителен, независимо от нивото на духовна зрялост и разбиране на Евангелието от страна на члена.

Вижте 32.11 за възможни резултати на съвети, които се състоят по повод дадените в този раздел грехове. Неофициалните ограничения относно членството не са възможност за тези съвети.

Грехове, при които съвет относно членството е задължителен

• Убийство

• Изнасилване

• Присъда за сексуално посегателство

• Насилие над дете или непълнолетно лице

• Насилие над брачен партньор или друг възрастен (според изложението в 38.6.2.4)

• Агресивно или манипулативно поведение (насилствено, сексуално или финансово)

• Кръвосмешение

• Детска порнография (според изложението в 38.6.6)

• Многобрачие

• Сериозен грях, извършен, докато членът е заемал високопоставена позиция в Църквата

• Повечето присъди за тежки престъпления

32.6.1.1

Насилствени действия и системно насилие

Убийство. Съветът относно членството е задължителен, ако член убие някого. Според настоящата употреба, убийство е преднамереното и неоснователно отнемане на човешки живот. Отнемането на членството на съответния член е задължително.

Тук „убийство“ не включва полицейски или военни действия в изпълнение на служебни задължения. Абортът не се определя като убийство в този контекст. Ако смъртта е предизвикана от злополука, при самозащита или при защита на други хора, отнемането на човешки живот може да се дефинира различно от „убийство“. Това може да се наложи и при други ситуации, например когато членът има ограничени умствени способности.

Изнасилване. При изнасилване съветът относно членството е задължителен. Според настоящата употреба, изнасилване е насилствен сексуален акт или акт с лице, което не е в състояние да даде съгласието си, поради намалена умствена или физическа способност. Според настоящата употреба, изнасилване не включва доброволен сексуален акт между двама малолетни или непълнолетни.

Присъда за сексуално посегателство. Съветът относно членството е задължителен, ако член е осъден за сексуално посегателство.

Насилие над дете или непълнолетно лице. Съветът относно членството е задължителен, ако член извърши насилие над дете или непълнолетно лице, както е обяснено в 38.6.2.3.

Насилие над брачен партньор или друг възрастен. Има нива на сериозност в насилственото поведение. Вижте 38.6.2.4 за случаите, при които съветът относно членството е задължителен при насилие над брачен партньор или друг възрастен.

Насилствено агресивно или манипулативно поведение. Съветът относно членството е задължителен, ако възрастен многократно наранява хора физически чрез насилствено поведение и представлява заплаха за другите.

32.6.1.2

Сексуална неморалност

Кръвосмешение. Съветът относно членството е задължителен при кръвосмешение, според определението в 38.6.10. Отнемането на членството на съответния член почти винаги е задължително.

Детска порнография. Съветът относно членството е задължителен, ако член е замесен в детска порнография, според изложението в 38.6.6.

Многобрачие. Съветът относно членството е задължителен, ако член съзнателно практикува многобрачие. В някои случаи многобрачието може да се практикува в тайна, като единият брачен партньор може да не знае за съществуването на един или повече други брачни партньори. Отнемането на членството на съответния член е задължително, ако съзнателно практикува многобрачие.

Сексуално агресивно или манипулативно поведение. Съветът относно членството е задължителен, ако възрастен многократно наранява хора сексуално и представлява заплаха за другите.

32.6.1.3

Измамни действия

Финансово агресивно или манипулативно поведение. Съветът относно членството е задължителен, ако възрастен многократно и преднамерено наранява хора финансово и представлява заплаха за другите (вж. 38.6.2.4). Това включва инвестиционна измама и подобни дейности. Непреднамерените финансови загуби в резултат на икономически условия не се считат за измама. Ако има съдебни процедури, свещеническите ръководители може да решат да изчакат до окончателна присъда.

32.6.1.4

Злоупотреба с доверие

Сериозен грях, извършен, докато членът е заемал високопоставена позиция в Църквата. Съветът относно членството е задължителен, ако член извърши сериозен грях, докато заема високопоставена позиция. Такива позиции са висш ръководител, висш служител, областен седемдесетник, президент или матрона на храм, президент на мисия или съпругата му, президент на кол, патриарх или епископ. Това не се отнася за президенти на клон. Но все пак привилегиите на членството в Църквата на президента на клон могат да бъдат ограничавани или отнемани както при всеки друг член.

32.6.1.5

Някои други действия.

Осъждане за тежко престъпление. Съветът относно членството е задължителен в повечето случаи, ако член е осъден за тежко престъпление.

32.6.2

Кога съвет относно членството може да е необходим

Съвет относно членството може да е необходим в следните случаи.

32.6.2.1

Насилствени действия и системно насилие

Господ заповядва: „Не убивай, не върши нищо подобно на това“ (Учение и завети 59:6; курсив добавен). Насилствените действия и системното насилие, за които съвет относно членството може да бъде необходим, включват (но не се ограничават до) дадените по-долу.

Опит за убийство. Преднамерен опит да се убие някого.

Сексуално насилие, в това число посегателство и тормоз. Сексуалното насилие включва широк набор от действия (вж. 38.6.18). Съвет относно членството може да бъде необходим за човек, който е извършил сексуално посегателство или насилие над някого. Вижте 38.6.18.3 за случаите, при които съветът е задължителен.

Насилие над брачен партньор или друг възрастен. Има нива на сериозност в насилственото поведение (вж. 38.6.2.4). Съвет относно членството може да бъде необходим за човек, който е упражнил насилие над брачен партньор или друг възрастен. Вижте 38.6.2.4 за случаите, при които съветът е задължителен.

32.6.2.2

Сексуална неморалност

Господният закон за целомъдрието представлява въздържание от сексуални отношения извън рамките на брак между мъж и жена съгласно Божия закон (вж. Изход 20:14, Учение и завети 63:16). Съвет относно членството може да бъде необходим за сексуална неморалност, както е описана в 38.6.5. Вижте 32.6.1.2 за случаите, при които съветът е задължителен.

32.6.2.3

Измамни действия

Десетте заповеди гласят: „Не кради“ и „Не свидетелствай лъжливо“ (Изход 20:15–16). Съвет относно членството може да бъде необходим за действия като кражба, кражба с взлом, грабеж, присвояване, лъжесвидетелстване и измама. Вижте 38.8.2 за измама с принадлежност. Вижте 32.6.1.3 за случаите, при които съветът е задължителен за измамни действия.

32.6.2.4

Злоупотреба с доверие

Съвет относно членството може да е необходим, ако даден член:

• Извърши сериозен грях, докато заема позиция на власт или доверие в Църквата или общността.

• Извърши сериозен грях, който стане широко известен.

Вижте 32.6.1.4 за случаите, при които съветът е задължителен.

32.6.2.5

Някои други действия

Цар Вениамин учи: „Аз не мога да ви кажа всички неща, с които можете да извършите грях; защото има различни пътища и способи, дори толкова много, че не мога да ги изброя“ (Мосия 4:29). Съвет може да е необходим, ако даден член:

• Многократно извършва сериозни грехове (вж. Учение и завети 82:7).

• Преднамерено пренебрегва своите семейни отговорности, включително плащането на издръжка на дете или брачен партньор.

• Продава наркотици или незаконни лекарства.

• Извършва други сериозни криминални деяния.

Съвет относно членството може да е необходим, ако даден член се подложи на, извърши, подготви, плати за или насърчи аборт. Вижте 38.6.1 за насоки.

Кога съвет относно членството е задължителен или може да е необходим

Вид на греха	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1)	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2)
Вид на греха Насилствени действия и системно насилие	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1) Убийство Изнасилване Присъда за сексуално посегателство Насилие над дете или непълнолетно лице Насилствено агресивно или манипулативно поведение	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2) Опит за убийство Сексуално насилие, в това число посегателство и тормоз (вж. 38.6.18 за случаите, при които съветът е задължителен) Насилие над брачен партньор или друг възрастен (вж. 38.6.2.4 за случаите, при които съветът е задължителен)
Вид на греха Сексуална неморалност	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1) Кръвосмешение Детска порнография Многобрачие Сексуално агресивно или манипулативно поведение	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2) Прелюбодейство, блудство и връзки с лице от същия пол Съжителство на семейни начала, граждански съюзи и партньорства и еднополов брак Интензивна или компулсивна употреба на порнография, предизвикала сериозна вреда на брака или семейството на члена
Вид на греха Измамни действия	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1) Финансово агресивно или манипулативно поведение, например измама или подобни дейности	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2) Кражба, кражба с взлом, грабеж или присвояване Лъжесвидетелстване
Вид на греха Злоупотреба с доверие	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1) Сериозен грях, извършен, докато членът е заемал високопоставена позиция в Църквата	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2) Сериозен грях, извършен, докато членът е заемал позиция на власт или доверие в Църквата или общността Сериозен грях, който стане широко известен
Вид на греха Някои други действия	Съвет относно членството е задължителен (вж. 32.6.1) Повечето присъди за тежки престъпления	Съвет относно членството може да е необходим (вж. 32.6.2) Аборт Многократно извършване на сериозни грехове Преднамерено пренебрегване на семейни отговорности, включително плащането на издръжка на дете или брачен партньор Продажба на наркотици или незаконни лекарства Други сериозни криминални деяния

32.6.3

Кога президентът на кол се съветва с областното президентство за това дали е необходим съвет относно членството или друга мярка

Някои въпроси изискват допълнително разбиране и напътствие. За да знае как да помогне по най-добрия начин, президентът на кол трябва да се съветва с областното президентство относно описаните в този раздел ситуации. Но единствено президентът на кол решава дали да се проведе съвет в резултат на някакви действия. Ако се проведе съвет, президентът на кол или епископът решава какъв ще е резултатът.

Ако съвет относно членството бъде проведен по един от въпросите в този раздел, решението на съвета трябва да бъде „остава пълноправен член“, „официални ограничения по отношение на членството“ или „отнемане на членството“. Изисква се одобрението на Първото президентство за премахване на официални ограничения или повторно приемане в Църквата (вж. 32.16.1, точка 9).

32.6.3.1

Друга мярка

Ако съвет относно членството не бъде проведен, други мерки могат да включват:

• Неофициални ограничения относно членството (вж. 32.8.3).

• Бележка към членски картон (вж. 32.14.5).

• Ограничения на обреди, които ограничават члена при приемане или упражняване на свещеничеството или използване на храмова препоръка.

Президентът на кол се съветва с областното президентство преди да бъде предприета която и да било от тези мерки.

32.6.3.2

Вероотстъпничество

Случаите на вероотстъпничество често имат влияние отвъд границите на района или кола. Трябва да им бъде обърнато внимание своевременно с цел защита на другите.

Епископът се съветва с президента на кол, ако чувства, че действията на даден член представляват вероотстъпничество. Епископът или президентът на кол може да наложи неофициални ограничения относно членството на този член (вж. 32.8.3). Президентът на кол своевременно се съветва с областното президентство. Но единствено президентът на кол решава дали е необходим съвет относно членството или друга мярка.

Според настоящата употреба, вероотстъпничество се отнася за случаи, в които членът действа по един от следните начини:

• Многократно действа в ясно и преднамерено обществено противопоставяне на Църквата, нейните учения, правила или ръководители

• Упорства в представянето на учения като учения на Църквата (които не са такива), след като е бил поправен от епископа или президента на кол

• Действа преднамерено и организирано с цел отслабване на вярата и активността на членове на Църквата

• Продължава да следва учения на вероотстъпнически секти, след като е бил поправен от епископа или президента на кол

• Официално се присъедини към друга църква и проповядва нейните учения (Пълната неактивност в Църквата или посещаването на друга църква само по себе си не представлява вероотстъпничество. Но ако член официално се присъедини към друга църква и проповядва нейните учения, отнемането на неговото членство може да бъде необходимо.)

Спасителят учи нефитите, че следва да продължат да служат на човек, който е прегрешил. „Но ако той не се покае, той не ще бъде причислен към людете Ми, за да не може да унищожи народа Ми“ (3 Нефи 18:31).

32.6.3.3

Присвояване на църковни средства

Ако член присвои църковни средства или открадне ценна църковна собственост, президентът на кол се съветва с областното президентство за това дали е необходим съвет относно членството или друга мярка. Ръководителите взимат предвид:

• Размера на присвоеното или откраднатото.

• Дали то е възстановено.

• Нивото на съжаление на члена.

По принцип, ако член на Църквата присвои църковни средства или открадне ценна църковна собственост, в членския му картон ще се добави бележка. Когато покаянието е пълно, президентът на кол може да поиска премахване на бележката (вж. 32.14.5).

32.6.3.4

Трансджендър членове

Епископите и президентите на кол, които работят с членове, самоопределящи се като трансджендър, трябва да следват насоките в 38.6.23.

32.6.4

Кога съвет относно членството обикновено не е необходим

Съвет относно членството обикновено не е необходим в следните случаи.

32.6.4.1

Неуспех в следването на някои църковни стандарти

Съвет относно членството не се провежда за изброените по-долу действия. Все пак обърнете внимание на изключението в последната точка.

• Неактивност в Църквата

• Неизпълнение на църковни задължения

• Неплащане на десятък

• Грехове на пропуска

• Мастурбиране

• Неспазване на Словото на мъдростта

• Употреба на порнография, с изключение на детска порнография (според изложението в 38.6.6) или интензивна или компулсивна употреба на порнография, предизвикала сериозна вреда на брака или семейството на члена (според изложението в 38.6.13).

32.6.4.2

Бизнес неуспехи или неплащане на дългове

Ръководителите не трябва да използват съвети относно членството за решаване на бизнес спорове. Бизнес неуспехите и неплащането на дългове не са причини за провеждане на съвет относно членството. Но все пак съвет трябва да се проведе в резултат на измамни дейности или други сериозни, подвеждащи финансови практики (вж. 32.6.1.3).

32.6.4.3

Граждански спорове

Съвети относно членството не се провеждат с цел решаване на граждански спорове (вж. Учение и завети 134:11).

32.7

Обстоятелства на члена

Господ казва: „Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене“ (3 Нефи 9:14). Обстоятелствата на члена са важно съображение при определянето на:

• Правилните условия за подпомагането му да се покае за сериозни грехове (вж. 32.5 и 32.6).

• Решенията, взети при лично съветване или съвети относно членството (вж. 32.8 и 32.11).

Съображения, които могат да повлияят на решения

• Обхватност на греха

• Интереси на жертвата

• Доказателство за покаяние

• Нарушаване на храмови завети

• Позиция на доверие или власт

• Повторение

• Възраст, зрялост и опит

• Умствени способности

• Доброволно изповядване

• Времеви период между грях и изповядване

Епископите и президентите на кол търсят намерението и волята на Господ във всяка ситуация. Те обмислят следните фактори при определяне кои условия да ползват и какъв ще бъде резултатът. Тези фактори не налагат конкретно решение. По-скоро те подпомагат решението, което ръководителите трябва да вземат според напътствието на Духа.

32.7.1

Обхватност на греха

Сериозността на греха се измерва чрез неговата обхватност. Тя включва броя и честотата на извършените грехове, величината на произлязлата от тях вреда и броя лица, наранени от тях.

32.7.2

Интереси на жертвата

Ръководителите обмислят интересите на жертвите и други хора. Сред тях може да бъдат брачният партньор на члена и други членове на семейството. Ръководителите също така обмислят величината на нанесената вреда.

32.7.3

Доказателство за покаяние

Духовното напътствие е необходимо, за да се определи дали членът се е покаял искрено. Искреното покаяние се изразява по-сигурно чрез праведни действия за период от време, отколкото чрез дълбоко съжаление по време на еднократно интервю. Следват факторите, които да бъдат обмислени:

• Сила на вярата в Исус Христос.

• Естество на изповядването.

• Дълбочина на съжалението за греха.

• Компенсиране на пострадалите лица.

• Спазване на законови изисквания.

• Успех в изоставянето на греха.

• Вярност в спазване на заповедите от момента на извършване на греха.

• Честност към църковни ръководители и други хора.

• Желание да се следват напътствията на църковните ръководители.

32.7.4

Нарушаване на храмови завети

Господ заявява: „Защото от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“ (Учение и завети 82:3). Член, приел храмовото надаряване, е сключил завети да живее според по-висок стандарт. Нарушаването на тези завети увеличава сериозността на греха. Това също увеличава и вероятността да бъде необходим съвет относно членството.

32.7.5

Позиция на доверие или власт

Сериозността на греха се увеличава, когато членът го е извършил, докато е бил на позиция на доверие или власт – например родител, ръководител или учител.

32.7.6

Повторение

Повторението на едни и същи сериозни грехове може да е признак за дълбоки поведенчески проблеми или пристрастявания, които пречат на напредъка към истинско покаяние. Освен ограниченията относно членството, които може да бъдат необходими, допълнителните програми за възстановяване от пристрастявания и професионалните консултации биха били полезни (вж. 32.8.2).

32.7.7

Възраст, зрялост и опит

Ръководителите взимат предвид възрастта, зрелостта и опита, когато се съветват с даден член или решават резултата от съвет относно членството. По-голямата толерантност често е уместна за членове, които нямат съответната зрялост в Евангелието. Например може да се подходи с толерантност към млади членове, които участват в неморално поведение, ако те изоставят греха и покажат искрено покаяние. Но все пак може да се наложат по-сериозни мерки, ако не променят поведението си.

32.7.8

Умствени способности

Психично заболяване, пристрастяване или ограничени умствени способности не извиняват член, който е извършил сериозен грях. Но все пак тези фактори следва да бъдат взети предвид. Докато подпомагат даден член да се покае, ръководителите търсят напътствие от Господ относно нивото на неговото разбиране на принципите на Евангелието, както и доколко членът носи отговорност.

32.7.9

Доброволно изповядване

Доброволното изповядване и скръбта по Бога в резултат на неправедни действия са признак на желание за покаяние.

32.7.10

Времеви период между грях и изповядване

Изповядването е част от покаянието и не трябва да бъде отлагано. Понякога грехът е последван от дълъг период на компенсиране и праведен живот. Ако член изповяда грях, който не е бил повтарян, това показва, че го е изоставил. В такива случаи изповядването би представлявало заключителен, а не начален етап на процеса на покаяние.

---

ЛИЧНО СЪВЕТВАНЕ

---

32.8

Лично съветване и неофициални ограничения относно членството

Личното съветване често е достатъчно, за да се помогне за защитата на други хора и да се помогне на члена да има достъп до изкупващата сила на Единението на Исус Христос чрез покаяние. Такова съветване също така може да помогне на членовете да се предпазят от по-сериозни грехове. При личното съветване, ръководителите могат и да налагат неофициални ограничения относно членството, за да помогнат на даден член да се покае за някои сериозни грехове (вж. 32.8.3).

Към сериозните грехове трябва да се подхожда сериозно (вж. Учение и завети 1:31). Нарушаването на храмови завети увеличава вероятността съвет относно членството да бъде необходим (вж. 32.7.4).

По-долу са дадени насоки за подпомагане на ръководителите да решат кога съветването и неофициалните ограничения биха били достатъчни (вж. също 32.7):

• Членът не е извършил грях, за който съветът относно членството е задължителен (вж. 32.6.1).

• Членът се е изповядал по своя инициатива и искрено се покайва.

• Членът се покайва за сериозен грях, който не е извършвал преди.

• Грехът на члена не нарушава храмови завети.

• Наблюдават се смекчаващи вината обстоятелства.

32.8.1

Лично съветване

Когато епископ или президент на кол съветва даден член с цел подпомагане на неговото покаяние, той следва насоките:

• Пита само за информация, необходима за определяне на: (1) отношението на члена към греховното поведение и (2) естеството, честотата и продължителността на съответното поведение. Не иска подробности, които не са необходими за разбиране на ситуацията. Не задава въпроси, породени от лично любопитство.

• Пита по какъв начин поведението е повлияло на други хора.

• Съсредоточава се върху позитивните условия, които задълбочават обръщането във вярата на члена и отдадеността към Господ. Насърчава члена да предприеме конкретни действия, за да може да осъществи промяната на поведението и промяната в сърцето, водещи към покаяние. Кани члена да се доближава до Спасителя, търсейки Неговата сила, и да се стреми да усеща Неговата изкупваща любов.

• Насърчава въздигащи дейности, като например молитва, изучаване на Писанията и посещаване на църковни събрания. Учи, че семейната история и храмовата работа могат да намаляват влиянието на противника. Насърчава служенето на другите и споделянето на Евангелието.

Въздигащи дейности, които подпомагат покаянието и изграждането на духовни укрепления

• Молитва

• Изучаване на Писанията

• Присъствие на събранията в Църквата

• Всекидневна работа по семейна история и храмова работа, включително индексиране на имена

• Служене на другите

• Споделяне на Евангелието

• Насърчавайте компенсирането на пострадалите от греховете и искането на прошка

• Насърчавайте неутрализирането на лоши влияния. Помагайте на членовете да предприемат превантивни действия с цел устояване на конкретни изкушения.

• Не забравяйте, че вие сте свещенически ръководител, а не професионален консултант. В допълнение на вашето съветване, за някои членове би било полезно да получат и помощ от психолог. Някои хора страдат от психични заболявания. При нужда, съветвайте членовете да търсят помощ от квалифицирани психиатри и специалисти по психично здраве.

• Подхождайте с молитва и търсете напътствие от Духа, преди да наложите неофициални ограничения относно членството. За някои членове може да е полезно да упражняват по-активно привилегиите на членството в Църквата, а не те да им бъдат ограничавани.

• Редовно насърчавайте, укрепвайте духовните сили и проследявайте напредъка.

След като член се е изповядал на епископ или президент на кол, последващото съветване може да се случи по няколко начина. Сам ръководителят може да го осигури. Или, с разрешение на члена, може да определи един от съветниците си да направи това.

Със съгласието на члена, епископът или президентът на кол може да определи членове на кворума на старейшините или Обществото за взаимопомощ да помагат по конкретни начини. За младежи, той може да определи президентството на Младите жени или помощниците към кворума на свещеничеството на Аарон да помагат. Определените да помагат имат право на вдъхновение при изпълнението на поетите отговорности (вж. 4.2.6).

Когато определя някого да помага с последващото съветване, ръководителят споделя само информацията, необходима за подпомагане на члена. Определеният член трябва да спазва поверителност. Той или тя от своя страна също информира епископа относно напредъка и нуждите на члена.

32.8.2

Помагане на членове с пристрастявания

Личното съветване понякога включва подпомагане на членове да се покаят за грехове, свързани или причинени от пристрастявания. Тези пристрастявания могат да бъдат към вещества или широк набор от поведения. Пристрастяванията вредят на отделни хора, бракове и семейства. Епископите биха могли да съветват членовете да потърсят помощ чрез организирани от Църквата програми за възстановяване от пристрастявания или от квалифицирани психиатри и специалисти по психично здраве.

Употребата на порнография е все по-разпространено пристрастяване. Независимо дали е под формата на пристрастяване или са спорадични случаи, всеки вид употреба на порнография нанася вреда. Употребата ѝ отблъсква Духа. Намалява способността ни да черпим от силата, която произлиза от спазването на завети. Също така вреди на ценни взаимоотношения.

Личното съветване и неофициалните ограничения относно членството обикновено са достатъчни при подпомагането на член да се покае за употребата на порнография. Обикновено не се провеждат съвети относно членството. За изключения, вижте 38.6.6 и 38.6.13. Професионалната помощ може да бъде полезна.

Президентите на кол и епископите оказват подкрепа на членовете на семейството при нужда. Родителите може да бъдат включвани при съветване на младежи относно употребата на порнография. Брачният партньор може да бъде включван при съветване на сключил брак член.

За повече информация относно съветването на членове, изпитващи трудности с порнография, вижте 38.6.13.

32.8.3

Неофициални ограничения относно членството

Освен насърчаването на положителни действия при съветване, епископът или президентът на кол може за известно време да ограничи неофициално някои привилегии на членството в Църквата. Когато са прилагани мъдро, тези ограничения могат да подпомагат покаянието и духовния напредък. Те се считат за неофициални, защото не се записват в членския картон.

Неофициалните ограничения могат да продължат за няколко седмици, няколко месеца или по-дълго, ако е необходимо за пълното покаяние на члена. При редки обстоятелства, периодът може да продължи повече от една година.

Ръководителите търсят напътствие от Духа за това какви ограничения най-добре биха помогнали на члена да се покае. Те могат да включват (но не се ограничават с) отмяна на привилегията да се служи в църковно призование, да се упражнява свещеничеството или да се влиза в храм. Ръководителят може също така да ограничи члена от изнасяне на речи, преподаване на уроци и отправяне на молитви в църковни събрания. Ако ръководителят отмени правото за влизане в храм, той отменя храмовата препоръка в Ресурси за ръководители и чиновници (LCR).

Вземането от причастието е важна част от покаянието. То не трябва да бъде първото ограничение, което се налага на покайващ се член, който има съкрушено сърце и каещ се дух. Но ако членът е извършил сериозни грехове, ръководителят може да отмени тази привилегия за известно време.

Ръководителите обикновено не информират други хора относно неофициалните ограничения; това се случва само при нужда (вж. 32.12.2).

Епископът или президентът на кол може да отмени неофициалните ограничения според напътствията на Духа, когато членът отбележи конкретен напредък и се покае истински. Ако членът продължи греховното си поведение, може да е полезно или необходимо да се проведе съвет относно членството.

---

ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪВЕТИ ОТНОСНО ЧЛЕНСТВОТО В ЦЪРКВАТА

---

Съветите относно членството в Църквата се провеждат, когато епископът или президентът на кол реши, че те биха били полезни, или когато са задължителни според църковните правила (вж. 32.6). Те се провеждат на ниво район, кол, клон, окръг или мисия. Този раздел предоставя информация за провеждането им.

32.9

Участие и отговорност

Следната таблица показва кой обикновено участва в съвет относно членството.

	Участници в съвети относно членството
Съвет относно членството на ниво район	Участници в съвети относно членството Членът, за когото се провежда съветът Епископ и неговите съветници Чиновник на район Президент на кворума на старейшините или президентка на Обществото за взаимопомощ (по избор, вж. 32.10.1)
Съвет относно членството на ниво кол	Участници в съвети относно членството Членът, за когото се провежда съветът Президент на кол и неговите съветници Чиновник на кол Висши съветници (в ограничени случаи, както е обяснено в 32.9.2) Епископът на члена, за когото се провежда съветът (по избор, вж. 32.9.3) Президент на кворума на старейшините или президентка на Обществото за взаимопомощ (по избор, вж. 32.10.1)

32.9.1

Президент на кол

Президентът на кол:

• Има отговорност за всички съвети относно членството на ниво кол, но повечето от тези съвети се провеждат от епископите.

• Трябва да даде одобрението си, преди епископът да може да проведе съвет относно членството.

• Провежда съвет относно членството на ниво кол, ако има вероятност да бъде отнето членството на получил надаряване мъж (или жена).

• Може да проведе съвет, ако член обжалва решението на съвет относно членството на ниво район.

• Трябва да даде одобрението си, преди препоръката за отнемане на членството на даден ненадарен член, издадена от съвет относно членството на ниво район, да стане окончателна.

32.9.2

Висш съвет

Членовете на висшия съвет обикновено не участват в съвети относно членството. Но все пак висшият съвет може да участва при трудни случаи (вж. Учение и завети 102:2). Например президентството на кол може да покани висшия съвет да участва, когато:

• Фактите са спорни.

• Членовете му биха допринесли с опит и баланс.

• Членът поиска тяхното участие.

• Член на президентството на кол или негов роднина имат отношение към съвета (вж. 32.9.7).

32.9.3

Епископ (или президент на клон в кол)

Епископът:

• Има отговорност за съветите относно членството на ниво район.

• Разговаря с президента на кол и получава одобрението му, преди да проведе съвет.

• Може да не проведе съвет относно членството, ако има вероятност да бъде отнето членството на получил надаряване мъж (или жена). В тези ситуации трябва да се проведе съвет относно членството на ниво кол.

• Може да бъде поканен да присъства на съвет относно членството на ниво кол за член на своя район, чието членство се разглежда. Неговото присъствие трябва да бъде одобрено от президента на кол и от члена.

Съвет относно членството на ниво район или клон може да препоръча отнемане на членството в Църквата за член, който не е приел надаряване. Но се изисква одобрението на президента на кол, преди решението да стане окончателно.

Понякога съвет относно членството на ниво район се провежда за получил надаряване член и се оказва, че най-вероятно неговото/нейното членство ще бъде отнето. В тези ситуации епископът отнася въпроса до президента на кол.

32.9.4

Президент на мисия

Президентът на мисия:

• Има отговорност за всички съвети относно членството в клоновете и окръзите на своята мисия.

• Трябва да даде одобрението си, преди епископът или президентът на клон да може да проведе съвет относно членството.

• Провежда съвет относно членството, ако има вероятност да бъде отнето членството на получил надаряване мъж (или жена). Ако времето или разстоянието не позволява това, той може да определи един от своите съветници да председателства над съвета. Определя още двама носители на свещеничеството на Мелхиседек, които да участват.

• Когато е възможно, провежда съвети относно членството за членове, които не са получили надаряване. Ако времето или разстоянието не позволява това, той може да определи трима носители на свещеничеството на Мелхиседек, които да проведат съвет. В този случай президентът на окръга или президентът на клона на дадения член провежда съвета.

• Може да проведе съвет, ако член обжалва решението на съвет относно членството на ниво окръг или клон.

• С одобрението на висш ръководител от Мисионерския отдел, провежда съвет относно членството, ако мисионер извърши сериозен грях по време на мисия (вж. 32.9.8). Той също така преглежда въпроса с член на областното президентство и се съветва с президента на кол на мисионера (в страната, от която е дошъл мисионера).

• Трябва да даде одобрението си, преди препоръката за отнемане на членството на ненадарен член, издадена от съвет относно членството на ниво клон или окръг, да стане окончателна.

Ако мисионер изповяда сериозен грях, който е извършил преди да започне мисията си, президентът на мисия се свързва със съответния представител в Мисионерския отдел за напътствия.

Когато президент на мисия провежда съвет относно членството, той определя двама носители на свещеничеството на Мелхиседек да му помагат. Само при редки обстоятелства определя млади мисионери да му помагат. Той следва същите процедури като при съвет относно членството на ниво кол (вж. 32.10). Но въпреки това висш или окръжен съвет не участва.

32.9.5

Президент на окръг или клон в мисия

Когато е упълномощен от президента на мисия, президентът на окръг или клон може да провежда съвет относно членството. Окръжният съвет не участва.

Съвет относно членството на ниво окръг или клон може да препоръча отнемане на членството в Църквата за член, който не е приел храмово надаряване. Но се изисква одобрението на президента на мисия, преди решението да стане окончателно.

32.9.6

Чиновник на кол или район

Чиновникът на кол или район:

• Съхранява писмените записки от съвета само до попълването и предаването на формуляра Отчет за съвет относно членството в Църквата.

• Подготвя формуляра, ако е поканен от ръководителя, който провежда съвета.

• Не участва в обсъждането или решението на съвета.

32.9.7

Участие при редки обстоятелства

Ако съветник в президентството на кол не може да участва в съвет относно членството, президентът на кол кани висш съветник или друг висш свещеник да заеме мястото му. Ако президентът на кол не може да участва, Първото президентство може да упълномощи един от неговите съветници да председателства вместо него.

Ако съветник в епископството не може да участва в съвет относно членството, епископът може да покани висш свещеник в района да заеме мястото му. Ако епископът не може да участва, той отнася въпроса до президента на кол, който свиква съвет относно членството на ниво кол. Епископът не може да възложи на един от своите съветници да проведе съвет относно членството.

Ако съвет относно членството се провежда за член на семейството на епископ или един от съветниците му, той се провежда на ниво кол. Ако се провежда за член на семейството на един от съветниците в президентството на кол, президентът на кол определя друг висш свещеник да заеме мястото на съветника. Ако съвет се провежда за член на семейството на президента на кол, той се допитва до офиса на Първото президентство.

Ако член не е съгласен с участието на епископа или неговите съветници, съветът относно членството се провежда на ниво кол. Ако член не е съгласен с участието на един от съветниците в президентството на кол, президентът на кол определя друг висш свещеник да заеме мястото на съветника. Ако член не е съгласен с участието на президента на кол, или ако президентът на кол е на мнение, че не може да гарантира безпристрастност, той се допитва до офиса на Първото президентство.

32.9.8

Определяне на ръководител, който да проведе съвет при специални обстоятелства

Съветите относно членството почти винаги се провеждат в географската църковна единица, където се намира членският картон на члена.

Понякога съвет относно членството е необходим за член, който се премества. Ако преместването е в рамките на кола, президентът на кол разговаря с епископите на двата района и решава къде да се проведе съвета.

Ако членът се премести извън кола, президентите на двата кола разговарят и решават къде да се проведа съвета. Ако решат да се проведе в бившия район или кол, членският картон остава там, докато съветът приключи. Ако не, картонът се премества в новия район. Епископът или президентът на кол, при условия на поверителност, уведомява настоящия епископ или президент на кол на члена защо съветът е необходим.

Понякога съвет относно членството е необходим за член, който временно живее далеч от дома. Например може да е необходим съвет за студент или военен. Епископът на района, който членът временно посещава, може да предлага съвети и подкрепа. Но той не трябва да провежда съвет относно членството, освен ако членският картон не е в неговата единица и той се е съветвал с предишния епископ.

Понякога мисионер извършва сериозен грях по време на мисия, който се разкрива чак след като мисионерът бъде освободен. Епископът и президентът на кол разговарят за това кой от тях следва да проведе съвета относно членството. Един от тях разговаря с президента на мисия, преди съветът да бъде проведен.

32.10

Процедури при съвети относно членството

32.10.1

Информиране на члена и подготовка за съвета

Епископът или президентът на кол дава на члена писмено уведомление за провеждане на съвет относно членството, на който ще се разгледа неговото/нейното поведение. Членът подписва писмото. То включва следната информация:

„(Епископството или президентството на кол) ще проведе съвет относно членството, на който ще се разгледа Вашето поведение. Съветът ще се проведе на (дата и час) в (място).

Този съвет ще разгледа (обобщете непристойните действия с най-общи думи, като не предоставяте подробности или доказателства).

Поканени сте да присъствате на съвета, за да представите своя отговор. Може да предоставите писмени показания от лица, които могат да дадат имаща отношение по случая информация. Може да поканите такива лица да говорят пред съвета с предварителното одобрение от президента на кол или епископа. Също така може да поканите (президентката на Обществото за взаимопомощ в района или президента на кворума на старейшините) да присъства и да оказва подкрепа.

Всеки от присъстващите трябва да има желание да се придържа към уважителната среда на съвета, да е съгласен с процедурите и да спазва поверителност. Не може да присъстват правни специалисти и лица извън вече посочените“.

Заключителен абзац може да включва израз на обич, надежда и загриженост.

Насоки за това кого членът може да покани на съвета са дадени в 32.10.3, точка 4.

Ако писмото не може да бъде предадено лично, то може да бъде изпратено като препоръчано по пощата с обратна разписка.

Епископът или президентът на кол насрочва съвет относно членството във време, удобно за члена. Той също така се погрижва да има достатъчно време за получаване на писмени свидетелства от жертвите на непристойните действия, ако те желаят да ги предоставят (вж. 32.10.2).

Епископът или президентът на кол подготвя члена за съвета, като обяснява неговата цел и процедурите му. Той също така обяснява какви решения може да вземе съветът и последствията от тях. Ако членът се е изповядал, ръководителят обяснява, че ще се наложи изповедта да бъде използвана в съвета относно членството.

32.10.2

Получаване на писмени свидетелства от жертвите

Когато член на Църквата е жертва (например в случай на кръвосмешение, насилие над дете, насилие над брачен партньор или измама), епископът или президентът на кол се свързва с настоящия епископ или президент на кол на този член. Тези ръководители решават дали би било полезно да се даде на жертвата възможност да предостави писмени показания за непристойните действия и последиците от тях. Тези показания могат да бъдат прочетени на съвет относно членството (вж. 32.10.3, точка 3). Църковните ръководители не са овластени да търсят контакт с жертви, които не са членове на Църквата.

Всяка среща с жертва с тази цел се провежда от настоящия епископ или президент на кол на жертвата. Ако жертва даде показания, този ръководител ги предава на епископа или президента на кол, който провежда съвета относно членството. Ръководителите трябва предпазливо да избягват предизвикването на допълнителна травма.

Всяко допитване до жертва на възраст под 18 години се извършва чрез родителите или настойниците, освен ако такова действие няма да изложи жертвата на риск.

За повече информация за епископите и президентите на кол в случай на насилие, вижте 32.4.5 и 38.6.2.1.

32.10.3

Провеждане на съвета

Непосредствено преди началото на съвета, епископът или президентът на кол казва за кого се отнася съвета и какви са непристойните действия. Ако е необходимо, той разяснява процедурите на съвета.

След това членът, ако присъства, се поканва в стаята. Ако епископът е бил поканен да участва в съвет относно членството на ниво кол, той също се поканва в стаята на този етап. Ако членът е поканил президентката на Обществото за взаимопомощ или президента на кворума на старейшините да присъства и да оказва подкрепа, той или тя също се поканва в стаята.

Епископът или президентът на кол провежда съвета в дух на обич, както е указано по-долу.

1. Той кани някого да каже откриваща молитва.

2. Казва какви са непристойните действия. Дава на члена (ако присъства) възможност да потвърди, отрече или поясни това твърдение.

3. Ако членът потвърди непристойните действия, епископът или президентът на кол продължава с точка 5 по-долу. Ако членът отрече, епископът или президентът на кол представя информация за тях. Това може да включва представяне на достоверни документи или прочитане на глас на писмени показания от жертви (вж. 32.10.2). Ако прочете такива показания, той скрива идентичността на жертвата.

4. Ако членът отрече непристойните действия, той или тя може да представи информация пред съвета. Тази информация може да бъде писмена. Или членът може да покани лица, които могат да предоставят имаща отношение по случая информация, да говорят пред съвета, едно след друго. Такива лица трябва да бъдат членове на Църквата, освен ако епископът или президентът на кол решат предварително, че може да присъства нечлен. Те чакат в отделна стая до момента, в който са поканени да говорят. Всеки от тях, когато приключи, напуска стаята, където се провежда съветът. Те трябва да имат желание да се придържат към уважителната среда на съвета, да са съгласни с процедурите и да спазват поверителност. Членовете не може да канят правни специалисти. Нито може да канят свои поддръжници извън посочените във втория параграф на този раздел.

5. Епископът или президентът на кол може да задава въпроси на члена по учтив и уважителен начин. Той също така може да задава въпроси на лицата, които членът е поканил за предоставяне на информация. Съветниците в епископството или президентството на кол също могат да задават въпроси. Всички въпроси следва да бъдат кратки и да се ограничават до основните факти.

6. След като цялата информация, имаща отношение по случая, бъде представена, епископът или президентът на кол кани члена да излезе от стаята. Чиновникът също излиза, освен ако в съвета относно членството на ниво кол не участва и висшият съвет. Ако епископът на члена присъства на съвет относно членството на ниво кол, той се поканва да излезе от стаята. Ако президентката на Обществото за взаимопомощ или президентът на кворума на старейшините присъства и оказва подкрепа, тя също се поканва да излезе.

7. Епископът или президентът на кол кани съветниците да коментират и споделят проникновения. Ако висшият съвет участва в съвет относно членството на ниво кол, той кани и тях да коментират и споделят проникновения.

8. Със своите съветници, епископът или президентът на кол с молитва се стреми да научи волята на Господ по въпроса. Единствено президентът на кол и неговите съветници или епископът и неговите съветници следва да присъстват в стаята на този етап. Ако съветът относно членството на ниво кол включва висшия съвет, президентството на кол обикновено се оттеглят в офиса на президента на кол.

9. Епископът или президентът на кол споделя със съветниците си своето решение и ги кани да го подкрепят. Ако съвет относно членството на ниво кол включва висшия съвет, президентството на кол се връща в стаята и кани висшия съвет да подкрепи решението. Ако съветник или висш съветник има различно мнение, епископът или президентът на кол го изслушва и се стреми да изглади различията. Отговорност за решението има единствено председателстващият служител.

10. Той кани члена да се върне в стаята. Ако чиновникът е бил поканен да излезе, той също се връща. Ако епископът на члена присъства на съвет относно членството на ниво кол, той също се поканва да се върне в стаята. Ако президентката на Обществото за взаимопомощ или президентът на кворума на старейшините присъства и оказва подкрепа, той/тя също се поканва да се върне в стаята.

11. Епископът или президентът на кол споделя решението на съвета в дух на обич. Ако решението е официално ограничаване на привилегиите на членството в Църквата или отнемане на членството, той обяснява условията (вж. 32.11.3 и 32.11.4). Той също така обяснява как се преодоляват ограниченията и дава допълнителни указния и съвети. Епископът или президентът на кол може да разпусне съвета за известно време, за да потърси допълнително напътствие или информация, преди да вземе решение. В този случай той обяснява това.

12. Той обяснява и правото на члена да обжалва (вж. 32.13).

13. Той кани някого да каже закриваща молитва.

Независимо дали членът е присъствал или не, епископът или президентът на кол го/я информира за решението, както е обяснено в 32.12.1.

На никого от участниците в съвет относно членството не е разрешено да прави аудио или видео запис, нито да си води бележки. Единствено чиновникът може да води бележки с цел подготовка на Отчета за съвет относно членството в Църквата. Но такива бележки не трябва да бъдат дословен запис. След попълването на отчета той своевременно унищожава всички бележки.

32.11

Решения при съвети относно членството

Решенията при съветите относно членството следва да бъдат насочвани от Духа. Те трябва да отразяват обичта и надеждата, които Спасителят предлага на покайващите се. По-долу са описани възможните решения. Когато вземат тези решения, ръководителите обмислят обстоятелствата, изложени в 32.7.

След всеки съвет относно членството, епископът или президентът на кол своевременно предава Отчет за съвет относно членството в Църквата чрез LCR (вж. 32.14.1).

Възможните решения при съвети относно членството са изложени в следните раздели.

32.11.1

Остава пълноправен член

В някои случаи, членът може да е невинен и да остане пълноправен член. В някои случаи, членът може да е извършил греха, искрено да се е покаял и да остане пълноправен член. Епископът или президентът на кол може да предостави съвети и да отправи предупреждения относно бъдещи действия. След съвета той продължава да оказва подкрепа, според нуждата.

32.11.2

Лично съветване с епископа или президента на кол

При някои съвети относно членството, ръководителите може да решат че официалните ограничения по отношение на членството не са наложителни. В такива случаи съветът може да реши, че членът следва да бъде съветван и поправян от епископа или президента на кол. Това съветване може да включва неофициални ограничения относно членството, както са изложени в 32.8.3.

Лично съветване и неофициални ограничения относно членството не може да се налагат, когато се провежда съвет за греховете, изложени в 32.6.1.

32.11.3

Официални ограничения относно членството

При някои съвети относно членството, ръководителите може да решат, че е най-добре за известно време официално да се ограничат привилегиите на членството в Църквата на даден член. Официалните ограничения относно членството може да са подходящи за повечето случаи, но не и за най-сериозните грехове или ситуациите, при които членството се отнема (вж. 32.11.4).

Членовете с официални ограничения относно членството продължават да бъдат членове на Църквата. Но привилегиите на тяхното членство се ограничават както следва:

• Те не може да влизат в храм. Но може да продължат да носят храмовите одежди, ако са приели надаряване. Ако членът има храмова препоръка, ръководителят я отменя в LCR.

• Те не може да упражняват свещеничеството.

• Те не може да вземат от причастието или да участват в подкрепа за църковните служители.

• Те не може да изнасят речи, да преподават уроци или да казват молитви на църковни събрания. Нито може да служат в църковни призования.

Те се насърчават да посещават църковни събрания и дейности, ако поведението им позволява това. Също така се насърчават да плащат десятък и дарения.

Епископът или президентът на кол може да добави други изисквания, като например избягване на порнографски материали или други зли влияния. Той обикновено добавя положителни изисквания. Те може да включват редовно посещение на църковните събрания, редовна молитва и четене на Писанията и други църковни материали.

Ако привилегиите на членството на даден член бъдат официално ограничени, това се отбелязва на членския картон.

Периодът на официални ограничения обикновено е една година, а понякога и по-дълго. Когато членът постигне напредък и истински се покае, епископът или президентът на кол провежда друг съвет, на който се разглежда премахването на ограниченията (вж. 32.16.1). Ако членът продължи да извършва съответния грях, ръководителят може да проведе допълнителен съвет с цел разглеждане на други мерки.

32.11.4

Отнемане на членство

При някои съвети относно членството, ръководителите могат да решат, че е най-добре за известно време да се отнеме членството на даден член (вж. Мосия 26:36, Алма 6:3, Мороний 6:7, Учение и завети 20:83).

Отнемането на членството на даден член е задължително за убийство (според определението в 32.6.1.1) и многобрачие (както е обяснено в 32.6.1.2). Почти винаги е задължително за кръвосмешение, както е обяснено в 32.6.1.2 и 38.6.10.

Според напътствията на Духа, отнемането на членството на даден член може да бъде необходимо и за следните ситуации:

• За членове, чието поведение сериозно застрашава другите.

• За членове, които са извършили особено тежки грехове.

• За членове, които не проявяват покаяние за сериозни грехове (вж. съображенията в 32.7).

• За членове, които извършват сериозни грехове, нанасящи вреда на Църквата.

Съвет относно членството на ниво район, клон или окръг може да препоръча отнемане на членството в Църквата за член, който не е приел храмово надаряване. Но тогава се изисква одобрението на президента на кол или мисия, преди решението да стане окончателно.

Лицата, на които членството е било отнето, не могат да се радват на привилегиите на това членство.

• Те не може да влизат в храм, нито да носят храмовите одежди. Ако членът има храмова препоръка, ръководителят я отменя в LCR.

• Те не може да упражняват свещеничеството.

• Те не може да вземат от причастието или да участват в подкрепа за църковните служители.

• Те не може да изнасят речи, да преподават уроци или да казват молитви на църковни събрания, нито да водят църковна дейност. Нито може да служат в църковни призования.

• Не може да плащат десятък и дарения.

Те се насърчават да посещават църковни събрания и дейности, ако поведението им позволява това.

Лицата с отнето членство биха могли да бъдат повторно приети чрез кръщение и потвърждаване. Обикновено те трябва първо да проявят истинско покаяние за период от поне една година. Епископът или президентът на кол провежда още един съвет относно членството, на който се разглежда повторно приемане (вж. 32.16.1).

Решения и резултати при съвет относно членството

Решение	Резултати
Решение Остава пълноправен член (вж. 32.11.1)	Резултати Никакви
Решение Лично съветване с епископа или президента на кол (вж. 32.11.2)	Резултати Някои привилегии на членството може да бъдат неофициално ограничени. Ограниченията обикновено са за период по-кратък от една година; при редки обстоятелства, може да продължат по-дълго. Неофициалните ограничения се премахват след истинско покаяние. Мярката не се отбелязва на членския картон.
Решение Официални ограничения относно членството (вж. 32.11.3).	Резултати Привилегии на членството се ограничават официално. Периодът на ограничения обикновено е поне една година, а понякога и по-дълго. Мярката се отбелязва на членския картон. Официалните ограничения се премахват след истинско покаяние, съвет относно членството и, ако е необходимо, одобрение от Първото президентство. Индикаторът на членския картон се премахва, ако ограниченията са премахнати след съвет относно членството (освен задължителните бележки, вж. 32.14.5).
Решение Отнемане на членство (вж. 32.11.4)	Резултати Всички обреди се отменят. Всички привилегии на членството се отнемат, обикновено за поне една година. Бивш член може да бъде повторно приет чрез кръщение и потвърждаване само след истинско покаяние, съвет относно членството и, ако е необходимо, одобрение от Първото президентство. Член, който е бил надарен, може да бъде одобрен за обреда възстановяване на благословии само от Първото президентство и то поне една година след повторното си приемане (вж. 32.17.2). За член, който е бил надарен, индикаторът „Необходим е обред възстановяване на благословии“ се премахва от членския картон само след извършването на обреда (задължителните бележки остават, вж. 32.14.5).

32.11.5

Запитвания при решаване на трудни въпроси

Епископите отнасят към президента на кол запитванията, свързани с насоките в наръчника за съветите относно членството.

При трудни въпроси президентът на кол може да потърси съвет от назначения му областен седемдесетник. Президентът на кол трябва да се съветва с областното президентство по въпросите, изложени в 32.6.3. Въпреки това президентът на кол не трябва да пита областен седемдесетник или висш ръководител как да реши трудни въпроси. Президентът на кол решава дали да се проведе съвет в резултат на някакви действия. Ако се проведе съвет, президентът на кол или епископът решава какъв ще е резултатът.

32.11.6

Власт на Първото президентство

Първото президентство има окончателната власт при всички ограничения относно членството в Църквата, както и при неговото отнемане.

32.12

Съобщаване и уведомяване

Решението при съвет относно членството се съобщава на члена – и на други хора, когато е необходимо – според обясненията по-долу.

32.12.1

Съобщаване на члена за решението

Епископът или президентът на кол обикновено казва на члена какъв е резултатът от съвета след неговото приключване. Но все пак той може да разпусне съвета за известно време, за да потърси допълнително напътствие или информация, преди да вземе решение.

Съвет относно членството на ниво район, клон или окръг може да препоръча отнемане на членството в Църквата за член, който не е приел храмово надаряване. Но тогава се изисква одобрението на президента на кол или мисия, преди решението да стане окончателно.

Епископът или президентът на кол обяснява последствията от решенията, както са изложени в 32.11. Обикновено той дава и съвети относно условията за покаяние, така че ограниченията да могат да бъдат премахнати или лицето отново да бъде прието в Църквата.

Епископът или президентът на кол дава на лицето своевременно писмено уведомление за решението и последствията от него. Уведомлението съдържа обща формулировка на това, че мярката е взета в резултат на поведение, противоречащо на законите и реда в Църквата. То може също да включва съвети относно премахване на ограниченията относно членството или повторно приемане в Църквата. Следва да съобщи на лицето, че той/тя може да обжалва решението (вж. 32.13).

Ако лицето не е присъствало на съвета, писменото уведомление може да е достатъчно, за да го информира за решението. Епископът или президентът на кол може също така да се срещне с лицето.

Епископът или президентът на кол не дава на лицето копие на формуляра Отчет за съвет относно членството в Църквата.

32.12.2

Информиране на другите хора за решението

Ако епископ или президент на кол неофициално ограничи привилегии на членството при лично съветване, той обикновено не информира никого другиго (вж. 32.8.3). Но тези ръководители си съобщават относно неофициални ограничения, докато помагат на членовете.

Ако привилегии на членството на даден член са официално ограничени или членството е отнето, епископът или президентът на кол съобщава решението само на тези, които е необходимо да знаят. Прилагат се следните насоки.

• Той обмисля нуждите на жертвите и потенциалните жертви, както и чувствата на семейството на члена.

• Той не съобщава решението, ако членът го обжалва. Но все пак може да съобщи, че то се обжалва, ако счита, че това е необходимо за защита на потенциалните жертви. Той също може да го съобщи, за да спомогне за изцелението на жертвите (без да разкрива техните имена) или за да защити целостта на Църквата.

• Според нуждите, епископът съобщава решението на членовете на съвета на района, при условия за поверителност. Това има за цел да информира ръководителите, които биха поканили члена за призования, преподаване на уроци, отправяне на молитви или изнасяне на речи. Също така има за цел да информира ръководителите, за да могат да оказват грижи и подкрепа на члена и семейството му.

• С разрешение на президента на кол, епископът може да съобщи решението в събранията на кворума на старейшините и Обществото за взаимопомощ, ако ситуацията включва:

  • Агресивно или манипулативно поведение, което заплашва околните.

  • Проповядване на лъжливи учения или други форми на вероотстъпничество.

  • Тежки грехове като практикуване на многобрачие или проповядване на култистки учения с цел привличане на последователи.

  • Публично противопоставяне на действията или ученията на висши или местни църковни ръководители.

• В такива случаи президентът на кол може също да се наложи да упълномощи съобщаване на членовете на другите райони в кола.

• В някои случаи епископът или президентът на кол може да чувства, че би било полезно да се уведомят някои или всички жертви и семействата им, че съвет относно членството е бил проведен за действията на дадения член. Той прави това чрез техния епископ или президент на кол.

• Ако нечии агресивни или манипулативни наклонности представляват заплаха за другите, епископът или президентът на кол може да отправи предупреждения с цел защита на другите. Той не разкрива поверителна информация и не прави спекулации.

• Във всички други случаи епископът или президентът на кол ограничава разпространяването на информация със съобщение от общ характер. Той просто съобщава, че привилегиите на членството на съответното лице са били ограничени или самото членство – отнето в резултат на поведение, противоречащо на законите и реда в Църквата. Моли присъстващите да не обсъждат въпроса. Не иска вот на подкрепа.

• Ако даден член запази своето пълноправно членство след съвет относно членството (вж. 32.11.1), епископът или президентът на кол може да съобщи това с цел прекратяване на слухове.

32.12.3

Съобщаване за отказ от членство

В някои случаи епископ може да се наложи да съобщи, че дадено лице се е отказало от членството си в Църквата (вж. 32.14.9). Епископът не съобщава подробности.

32.13

Обжалване на решение

Член може да обжалва решение на съвет относно членството на ниво район пред президента на кол в срок от 30 дни. Президентът на кол провежда съвет относно членството на ниво кол с цел разглеждане на обжалването. Той също така може да покани епископа отново да свика съвет с цел преразглеждане на решението, особено при наличието на нова информация.

Член може да обжалва решение на съвет относно членството на ниво кол, като напише писмо до Първото президентство в срок от 30 дни. Членът предава писмото на президента на кол, за да бъде изпратено на Първото президентство.

В мисия, член може да обжалва решение на съвет относно членството на ниво клон или окръг пред президента на мисия в срок от 30 дни. Президентът на мисия провежда съвет относно членството с цел разглеждане на обжалването. Ако времето или разстоянието не позволява това, той следва указанията в 32.9.4.

Ако президент на мисия е провел съвета, членът може да обжалва решението, като напише писмо до Първото президентство в срок от 30 дни. Членът предава писмото на президента на мисия, за да бъде изпратено на Първото президентство.

Членът, който обжалва решението, писмено излага предполагаемите пропуски или несправедливости в процедурите или решението.

Възможни са две решения, ако се проведе съвет относно членството с цел разглеждане на обжалването:

• Първоначалното решение се потвърждава.

• Първоначалното решение се променя.

Решенията на Първото президентство са окончателни и не подлежат на ново обжалване.

32.14

Отчети и членски картони

32.14.1

Отчет за съвет относно членството в Църквата

След всеки съвет относно членството, епископът или президентът на кол своевременно предава Отчет за съвет относно членството в Църквата чрез LCR. Може да помоли чиновника да подготви отчета. Той се погрижва всички екземпляри на формуляра в разпечатан или електронен вид да бъдат унищожени. Той също се погрижва всички използвани за подготовката на отчета бележки да бъдат своевременно унищожени.

32.14.2

Официални ограничения относно членството в Църквата

Официалните ограничения относно членството в Църквата се отбелязват на членския картон на члена. В Централата на Църквата изготвят бележката след получаването на Отчета за съвет относно членството в Църквата. Когато членът се е покаял, ръководителят трябва да проведе още един съвет с цел решаване дали да се премахнат ограниченията (вж. 32.16.1).

32.14.3

Членски картон след отнемане на членство

Ако членството на даден член е отнето, Централата на Църквата премахва членския картон след получаване на Отчета за съвет относно членството в Църквата. Ако лицето желае, може да получи помощ от ръководители, за да се подготви за повторно приемане в Църквата чрез кръщение и потвърждаване (вж. 32.16.1).

32.14.4

Членски картон след повторно приемане в Църквата

След като членът е повторно приет в Църквата, епископът предава Отчет за съвет относно членството в Църквата. Не се създава Удостоверение за кръщение и потвърждаване. Вместо това кръщението и потвърждаването се записват на формуляра Отчет за съвет относно членството в Църквата.

Ако членът не е получил надаряване, в Централата на Църквата създават членски картон, в който са дадени датите на първоначалните кръщение и други обреди. В картона не се отбелязва загубата на членство в Църквата.

Ако членът е бил надарен, в Централата на Църквата създават членски картон с датите на новите кръщение и потвърждаване. Този картон също включва бележката „Необходим е обред възстановяване на благословии“. След като благословиите на члена бъдат възстановени (вж. 32.17.2), в членския картон се възстановяват първоначалните дати на кръщение и други обреди. Не се отбелязва загубата на членство в Църквата.

32.14.5

Членски картони с бележки

Според указанията на Първото президентство, в Централата на Църквата създават бележка към членски картон във всяка от следните ситуации:

1. Епископът или президентът на кол предаде формуляр Отчет за съвет относно членството в Църквата, в който е отбелязано, че членството на дадено лице е официално ограничено или отнето в резултат на което и да е от следните действия:

   1. Кръвосмешение

   2. Сексуално насилие над дете или младеж, сексуална експлоатация на дете или младеж, или сериозно физическо или емоционално насилие над дете или младеж

   3. Употреба и/или разпространение на детска порнография, според изложението в 38.6.6

   4. Многобрачие

   5. Сексуално агресивно или манипулативно поведение на възрастен

   6. Действия за смяна на пола – конкретни стъпки за преминаване към пол, противоположен на биологичния пол при раждане (вж. 38.6.23)

   7. Присвояване на църковни средства или кражба на църковна собственост

   8. Злоупотреба със средства на Църквата за благосъстоянието

   9. Застрашаващо поведение (сексуално, насилствено или финансово) или поведение, което вреди на Църквата

2. Епископът или президентът на кол предава писмено съобщение, че:

   1. Лицето е признало или е било осъдено за престъпление, включващо изброените по-горе действия.

   2. Лицето е било подведено под отговорност в гражданско дело за измама или други незаконни действия, включващи едно от изброените по-горе.

Когато епископ получи членски картон с бележка, той следва указанията на бележката.

Единствено Първото президентство може да упълномощи премахване на бележка от членски картон. За да препоръча премахване на бележка, президентът на кол използва LCR. Офисът на Първото президентство го информира дали препоръката е одобрена или не.

32.14.6

Съобщаване за кражба на църковни средства

Ако членството на лицето е ограничено или отнето за присвояване на църковни средства, епископът или президентът на кол съобщава за това според изложението в 34.9.5.

32.14.7

Ограничения за преместване на членски картони

Понякога член на Църквата се премества, докато се предприема мярка относно членството или се обсъждат други сериозни въпроси. Понякога епископ трябва да сподели информация с новия епископ, преди да прехвърли членския картон в новата единица. В такива случаи епископът (или чиновникът, ако е упълномощен) може да наложи ограничение за преместването на членския картон. Така картонът остава в единицата, докато епископът (или чиновникът, ако е упълномощен) не премахне ограничението. Това дава възможност на епископа да сподели своите тревоги и информация.

32.14.8

Картони на лишени от свобода членове

Някои членове са били осъдени за престъпление и са лишени от свобода. Епископът или президентът на кол на единицата, където членът е живял, когато престъплението е било извършено, предприема всички необходими действия за официални ограничения или отнемане на членството. Ако привилегиите на членството бъдат ограничени, ръководителят (или чиновникът, ако е упълномощен) изпраща членския картон на единицата, отговорна за мястото, където членът е лишен от свобода. Ако членството бъде отнето, епископът или президентът на кол се свързва с ръководителя на тази единица. (Вж. 32.15.)

32.14.9

Искания за отказ от членство

Ако член желае да се откаже от членството си в Църквата, епископът разговаря с него, за да провери дали желае да обсъди проблемите с цел разрешаването им. Епископът и членът могат също да се съветват с президента на кол. Ръководителят има грижата членът да разбере следните последствия на отказа от членство в Църквата:

• С него се отменят всички обреди.

• Отнемат се всички привилегии на членството.

• Повторното приемане чрез кръщение и потвърждаване може да се случи само след изчерпателно интервю и, в много от случаите, съвет относно членството (вж. 32.16.2).

• Член, който е бил надарен, може да бъде одобрен за обреда възстановяване на свещенически и храмови благословии само от Първото президентство и то поне една година след повторното си приемане (вж. 32.17.2).

Ако членът все още желае да се откаже от членството си в Църквата, той или тя дава на епископа писмено, подписано искане. Епископът предава искането на президента на кол чрез LCR. След това президентът на кол преглежда и предава искането чрез системата. Ръководителите следва своевременно да реагират на такива искания.

Член може също така да се откаже от членство, като изпрати подписано и нотариално заверено искане в Централата на Църквата.

Непълнолетен, който желае да се откаже от членството си в Църквата, следва същите процедури като възрастен, с едно изключение: искането трябва да бъде подписано от непълнолетния (ако е на възраст над 8 години) и от родителя (родителите) или настойника (настойниците), имащи законно попечителство над непълнолетния.

Ако отказващ се от членство член заплашва с правни действия срещу Църквата или нейни ръководители, президентът на кол следва указанията в 38.8.24.

Искането за отказ от членство следва да бъде обработено дори ако свещеническият ръководител е получил сведения за сериозен грях. Всяка информация за нерешени грехове се отбелязва при предаване на искането чрез Ресурси за ръководители и чиновници. Това позволява на свещеническите ръководители да разрешат тези въпроси в бъдеще, ако членът поиска повторно приемане в Църквата (вж. 32.16.2).

Свещенически ръководител не трябва да препоръчва отказване от членство с цел избягване на съвет относно членството.

Ръководителите продължават да служат на лицата, които се откажат от членството си, освен ако те поискат да не се свързват с тях.

---

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ НА ЧЛЕНСТВОТО В ЦЪРКВАТА

---

Ако привилегиите на членството в Църквата на даден член са били ограничени или отнети, ръководителите поддържат връзка, съветват и подкрепят лицето, ако позволява това. Този раздел обяснява как тези привилегии могат да бъдат възвърнати.

32.15

Продължете да служите

Ролята на епископа или президента на кол като общ съдия не приключва, когато на члена бъдат наложени ограничения относно членството или членството му в Църквата бъде отнето. Той продължава да служи, ако лицето позволи това, за да може отново да се радва на благословиите на членството в Църквата. Епископът редовно се среща с лицето и, когато е полезно и приложимо, с брачния му/ѝ партньор. Спасителят учи нефитите:

„Вие няма да го прогонвате от… местата ви за богослужение, а на такива ще продължавате да служите; защото вие не знаете дали те не ще се върнат и покаят, и дойдат при Мене с пълно намерение на сърцето си, и Аз ще ги изцеля; и вие ще станете средството за донасяне на спасение за тях“ (3 Нефи 18:32).

Периодът непосредствено след ограничаването или отнемането на нечие членство е труден и опасен за семейството на това лице. Ръководителите трябва да бъдат чувствителни към тези нужди и да помагат на членовете на семейството.

Епископът се погрижва да бъдат определени грижовни членове, които да служат на лице, чието членство е било ограничено или отнето, ако позволява това. Те също така служат на останалите членове на семейството. Членове с ограничения относно членството може да имат полза от участието в индексиране (вж. 25.4.3).

Ако лицето се премести от района, епископът информира новия епископ и обяснява какво все още трябва да се случи преди ограниченията относно членството да могат да бъдат премахнати. Ако членството е било отнето или лицето се е отказало от членство, епископът също установява този контакт, при положение, че лицето се е съгласило да бъде подпомагано от църковните ръководители.

32.16

Премахване на официални ограничения или повторно приемане в Църквата

32.16.1

Съвети относно членството с цел премахване на официални ограничения или повторно приемане

Когато привилегиите относно членството са ограничени или отнети при съвет относно членството, друг съвет трябва да бъде проведен, за да се премахнат ограниченията или лицето да бъде повторно прието в Църквата. Този съвет следва да бъде на същото ниво (или по-високо) като предишния. Например, ако президент на кол или мисия е председателствал на първоначалния съвет, президент на кол или мисия председателства и на съвета за премахване на ограниченията или повторното приемане на лицето.

Настоящият епископ или президент на кол провежда съвета. Той първо се уверява, че лицето се е покаяло и е готово и достойно да се радва на благословиите на членството в Църквата.

Членовете с официални ограничения относно членството в Църквата обикновено трябва да покажат истинско покаяние за поне една година, преди премахването на ограниченията да може да бъде обмислено. Лица с отнето членство в Църквата почти винаги трябва да покажат истинско покаяние за поне една година, преди повторното им приемане да може да бъде обмислено. За член, който е заемал високопоставена позиция в Църквата по време на извършването на греха, периодът обикновено е по-продължителен (вж. 32.6.1.4).

При съвет, който разглежда премахване на ограничения или повторно приемане на лице в Църквата, се следват същите насоки като при другите съвети относно членството. Епископът трябва да получи одобрение от президента на кол, за да проведе съвета. В мисия, президентът на клон или окръг трябва да получи одобрение от президента на мисия.

Прилагат се следните насоки, когато се провежда съвет относно членството, който разглежда премахване на ограничения относно членството или повторно приемане на някого в Църквата. Не всички от тези насоки са приложими в отделните случаи.

1. Прегледайте първоначалния съвет относно членството. Епископът или президентът на кол преглежда формуляра Отчет за съвет относно членството в Църквата. Той изисква екземпляр чрез LCR. След като прегледа формуляра, той може да се свърже с епископа или президента на кол, който е провел първоначалния съвет, за да получи допълнителна яснота.

2. Проведете интервю с лицето. Епископът или президентът на кол провежда изчерпателно интервю с лицето, за да определи силата на неговата вяра в Исус Христос и степента на покаянието. Той също така определя дали лицето е изпълнило условията на първоначалния съвет.

3. Определете статуса на гражданско или наказателно дело. Понякога лицето е признало или е било осъдено за престъпление. Понякога лицето е било подведено под отговорност в гражданско дело за измама или други незаконни действия. В такива случаи ръководителят не провежда съвет, докато лицето не изпълни всички условия на каквато и да било присъда или заповед на правните власти. Тези условия могат да включват лишаване от свобода, пробация, условна присъда и глоби или компенсиране на щети. За изключения е нужно одобрение от Първото президентство, за да може да се проведе съвет относно членството. Тези изключения може да се отнасят за лице, което е изпълнило законовите изисквания и е показало истинско покаяние, но е на доживотна пробация или му е наложена значителна глоба.

4. Свържете се със свещеническите ръководители на жертвите. Епископът или президентът на кол се свързва с настоящия епископ или президент на кол на всяка от жертвите, ако има такива (вж. 32.10.2).

5. Информирайте за съвета. Той информира лицето за датата, часа и мястото на провеждане на съвета.

6. Проведете съвета. Той провежда съвета според насоките в 32.10.3. Той пита лицето какво той/тя е направил/а, за да се покае. Също така пита относно отдадеността му/ѝ към Исус Христос и Църквата. Когато всички имащи отношение по случая въпроси са представени, той кани члена да излезе от стаята. Със съветниците си се моли, докато обмисля какво действие да предприеме. Трите възможни решения са:

   1. Продължаване на ограниченията или отнемане на членството.

   2. Премахване на ограниченията или разрешаване на повторно приемане.

   3. Предаване на искане до Първото президентство ограниченията да бъдат премахнати или повторното приемане да бъде разрешено (ако е необходимо, според „Предайте искане за одобрение от Първото президентство“ по-долу).

7. Споделете решението. След като съветът вземе решение, председателстващият служител го споделя с лицето. Ако е необходимо одобрение от Първото президентство, той обяснява, че решението представлява препоръка до Първото президентство.

8. Предайте отчет. Епископът или президентът на кол предава формуляра Отчет за съвет относно членството в Църквата чрез LCR. Той може да помоли чиновника да подготви този отчет. Той се погрижва всички екземпляри в разпечатан или електронен вид да бъдат унищожени. Той също се погрижва всички използвани за подготовка на отчета бележки да бъдат своевременно унищожени.

9. Предайте искане за одобрение от Първото президентство (ако е необходимо). При следните обстоятелства се изисква одобрение от Първото президентство, за да могат да се премахнат официални ограничения относно членството или някой повторно да бъде приет в Църквата. Това одобрение се изисква дори ако действията са се случили след официалното ограничаване или отнемане на членството.

   1. Убийство

   2. Кръвосмешение

   3. Сексуално насилие над дете или младеж, сексуална експлоатация над дете или младеж, или сериозно физическо или емоционално насилие над дете или младеж от възрастен или младеж, който е с няколко години по-възрастен

   4. Употреба и/или разпространение на детска порнография, когато има законна присъда

   5. Вероотстъпничество

   6. Многобрачие

   7. Извършване на сериозен грях, докато членът е заемал високопоставена позиция в Църквата

   8. Действия за смяна на пола – конкретни стъпки за преминаване към пол, противоположен на биологичния пол при раждане (вж. 38.6.23)

   9. Присвояване на църковни средства или собственост

10. Дайте писмено уведомление за решението. Епископът или президентът на кол се погрижва лицето своевременно да получи писмено уведомление за решението и последствията от него.

11. Кръстете и потвърдете. Ако членството на лицето е било отнето в първоначалния съвет, той/тя трябва отново да бъде кръстен/а и потвърден/а. Ако е необходимо одобрение на Първото президентство, тези обреди може да бъдат извършени само след получаването на такова одобрение. Не се създава Удостоверение за кръщение и потвърждаване (вж. 32.14.4).

32.16.2

Повторно приемане след отказ от членство в Църквата

Ако дадено лице официално се откаже от членство в Църквата, той/тя трябва да бъде кръстен/а и потвърден/а, за да бъде повторно приет/а в Църквата. За възрастни, повторното приемане може да се разглежда поне една година след отказването от членство.

Когато дадено лице поиска повторно приемане, епископът или президентът на кол получава екземпляр на формуляра Отчет за административни мерки, придружил искането за отказ. Той може да го получи чрез LCR.

След това епископът или президентът на кол провежда изчерпателно интервю. Той пита относно причините за първоначалното искане и желанието за повторно приемане. В дух на обич, той пита за сериозни грехове, които лицето може да е извършило преди или след отказа от членство. Ръководителят не продължава процеса на повторно приемане, докато не е убеден, че лицето се е покаяло, готово е и е достойно да се радва на благословиите на членството в Църквата.

Следват насоки относно повторното приемане след отказ от членство:

• Провежда се съвет относно членството, ако членството на члена е било официално ограничено в момента на отказ.

• Провежда се съвет относно членството, ако преди да се откаже от членството си, лицето е извършило сериозен грях, включително вероотстъпничество.

При други обстоятелства, не се провежда съвет относно членство, освен ако епископът или президентът на кол не реши, че той е необходим.

Когато съвет относно членството е необходим за лице, което е приело храмово надаряване, той се провежда от президента на кол. Когато съвет е необходим за лице, което не е приело надаряване, той се провежда от епископа, с одобрение от президента на кол.

Ако лицето е участвало в които и да било действия, описани в 32.16.1, точка 9, независимо дали преди или след отказа си от членство в Църквата, за повторно приемане се изисква одобрение от Първото президентство. Ако лицето е участвало в които и да било действия, описани в 32.14.5, точка 1, независимо дали преди или след отказа си от членство, на членския картон ще бъде добавена бележка.

Лице, което поиска повторно приемане, трябва да отговори на същите изисквания като всеки друг, който желае да се кръсти. Когато епископът или президентът на кол е уверен, че лицето е достойно и искрено желае да бъде повторно прието, той/тя може да бъде кръстен/а и потвърден/а. Не се създава Удостоверение за кръщение и потвърждаване (вж. 32.14.4).

32.17

Активност в Църквата, ръкополагане и възстановяване на благословии след повторно приемане

32.17.1

Активност в Църквата и ръкополагане

Следната таблица излага подходящото ниво на активност в Църквата за член, който е бил повторно приет чрез кръщение и потвърждаване.

	Не получили надаряване	Получили надаряване
Предишни носители на свещеничеството	Не получили надаряване Веднага след кръщението и потвърждаването може да им бъде дадено свещеничеството и да бъдат ръкоположени в сана, който са имали в момента, в който тяхното членство в Църквата е било отнето или те са се отказали от него. Не е необходим вот на подкрепа. Може да им бъде издадена храмова препоръка за ограничено ползване.	Получили надаряване Не може да бъдат ръкополагани в какъвто и да е сан на свещеничеството. Когато техните свещенически и храмови благословии им бъдат възстановени, техният предишен сан в свещеничеството ще им бъде възстановен, както е изложено в 32.17.2. Дотогава те не може да извършват обреди. Може да участват във всички дейности на Църквата, разрешени за членове, които не са приели надаряване и не са носители на свещеничеството. Не може да носят храмовите одежди или да получават каквато и да било храмова препоръка, докато техните благословии не им бъдат възстановени.
Други членове	Не получили надаряване Може да участват в дейности на Църквата като всеки новообърнат във вярата. Може да им бъде издадена храмова препоръка за ограничено ползване.	Получили надаряване Може да участват във всички дейности на Църквата, разрешени за членове, които не са приели надаряване и не са носители на свещеничеството. Не може да носят храмовите одежди или да получават каквато и да било храмова препоръка, докато техните благословии не им бъдат възстановени (вж. 32.17.2).

32.17.2

Възстановяване на благословии

Членове, които са приели храмовото надаряване и след това са били повторно приети чрез кръщение и потвърждаване, могат да получат своите свещенически и храмови благословии само чрез обреда за възстановяване на благословии (вж. Учение и завети 109:21). Те не се ръкополагат повторно в свещенически санове, нито приемат надаряване. Тези благословии се възстановяват чрез обред. Братята се възстановяват в своите предишни свещенически санове, с изключение на сановете седемдесетник, епископ или патриарх.

Единствено Първото президентство може да одобри извършването на обреда за възстановяване на благословии. Първото президентство няма да разгледа молба за възстановяване на благословии, ако човекът е бил повторно приет чрез кръщение и потвърждаване преди по-малко от една година. Епископът или президентът на кол поисква възстановяване на благословии чрез LCR.

Ако Първото президентство одобри възстановяването на благословии, те възлагат на висш ръководител или президента на кол да проведе интервю с члена. Ако членът е достоен, същият ръководител извършва обреда, за да възстанови благословиите на члена.

За допълнителна информация относно членски картони и възстановяване на благословии, вж. 32.14.4.