Водете дневник за изучаване по време на курса, в който редовно да записвате какво сте научили, как сте го приложили и как това е увеличило вярата ви в Исус Христос. Това ще ви помага да разпознавате и размишлявате над многото благословии, които сте получили от Бог. Дневникът може също така да ви служи като източник на вдъхновение и сила. Към края на курса ще отчетете на своя учител, че редовно сте водили дневник за изучаване по време на курса и как това е укрепило вярата ви в Исус Христос.
Старейшина Ричард Г. Скот (1928 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Изображение
Старейшина Ричард Г. Скот
„Записвайте на сигурно място важните неща, които научавате от Духа. Ще откриете, че когато записвате скъпоценни впечатления, често ще последват повече. Също така знанието, с което ще се сдобивате, ще ви е достъпно през целия ви живот“ (Ричард Г. Скот, „To Acquire Knowledge and the Strength to Use It Wisely“, Ensign, юни 2002 г., с. 32).
Президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство също говори за важността на това да записваме своите духовните впечатления:
Изображение
Президент Хенри Б. Айринг
„Прибирах се късно след работа в Църквата…
… точно на вратата чух в ума си… „не ти давам тези изживявания само за теб. Опиши ги“.
И докато правех това, разбрах посланието, което бях чул в ума си. Трябваше да пиша за децата си, така че те в някой бъдещ ден да прочетат как бях видял Божията ръка да благославя нашето семейство. …
Всеки ден пишех по няколко реда в продължение на години. … Преди да започна да пиша, мислех над този въпрос: „Видях ли днес ръката Божия да се протяга и да ни докосва – нас, нашите деца, нашето семейство“? И докато го правех, нещо започна да се случва. …
Нещо повече от благодарност започна да расте в сърцето ми. Израстна свидетелство. Станах дори по-сигурен, че нашият Небесен Отец чува и отговаря на молитви. Почувствах повече благодарност за смекчаването и пречистването, идващо чрез Единението на Спасителя Исус Христос. И станах по-уверен, че Светият Дух може да ни напомня всички неща – дори нещата, които не сме забелязали или на които не сме обърнали внимание, когато са се случили“ (Хенри Б. Айринг, „O помнете, помнете“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 66–67).