Помислете: Как да се научим да продължим да работим по дадена задача, докато тя бъде изпълнена?
Гледайте: „Обикновен каменоделец“ (Видеото не е налично? Прочетете на следващата страница .)
Обсъдете: Как да се научим да продължим напред, дори ако е трудно? По какъв начин упованието ни в Господ влияе на способността ни да постоянстваме?
Прочетете: Изявление от президент Фауст; Евреите 12:1 ; Учение и завети 58:4 (вдясно)
„Постоянството се демонстрира от онези, които … не се предават, когато другите казват: „Не може да стане“.
Джеймс E. Фауст, „Постоянство“, Лиахона, май 2005 г., с. 51
Упражнете се: Работете заедно, за да научите следния модел на постоянство и преодоляване на предизвикателствата:
Като група, прочетете всяка стъпка от модела по-долу.
Обърнете се към някого в групата. Попитайте се един друг дали някой от вас има задача или задължения, които трябва да се свършат, но са много трудни.
Помогнете си един на друг за четирите стъпки по-долу, говорейки за трудното задължение или задача.
Обещайте си един на друг, че ще постоянствате — ще продължите, докато това, което има да се върши, е изпълнено.
Избройте благословиите си.
Помолете за помощ приятели, връстници, членове на групата и други.
➌
Заместете страха с вяра
Избягвайте съмнението. Помнете, че Господ е всесилен. Призовавайте Го и приемете Неговата воля.
Никога, никога, никога не се отказвайте; издържайте с вяра.
„Не се поддавайте на изкушението, което плени Ламан и Лемуил. Когато получават страхотната задача да се сдобият с плочите на Лаван, в летописа пише, че те мърморят, казвайки, че им е заповядано да извършат трудно нещо. И те губят възможността и наградата си. Вместо това, поведението ви трябва да бъде като това на брат им Нефи: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал“ (вж. 1 Нефи 3:5-7 )“.
Томас С. Монсън, Teachings of Thomas S. Monson (2011 г.), с. 54
Упражнете се: Изберете една трудност, пред която е изправено семейството Ви. Използвайте горния модел и открийте два или три начина, по които можете да напреднете с вяра, уповавайки се, че Бог ще даде:
Създай бележка
Обещайте: Обещайте да извършите следните дейности през седмицата. Отбележете в квадратчетата, когато изпълните всяка задача:
Упражнявайте се в постоянство по начините, които посочихте по-горе.
Научете семейството си на този принцип.
Продължете да упражнявате предишните основни принципи.
„Нашата отговорност е да се издигнем от посредственост към компетентност, от провал към постижение. Задачата ни е да станем възможно най-доброто, което можем да бъдем. Един от най-великите дарове на Бог към нас е радостта да опитваме отново, защото никакъв провал не трябва да е окончателен“.
Томас С. Монсън, „The Will Within“, Ensign, май 1987 г., с. 68.
Ако не можете да гледате видеото, прочетете следния сценарий.
СТАРЕЙШИНА ХОЛАНД: Джон Р. Мойл е пионер от Англия, който прекосява Съединените щати, дърпайки ръчна количка. Той се установява в Алпайн, щата Юта, на около 35 км от храма Солт Лейк.
Бригъм Йънг призовава брат Мойл да бъде главен отговорник за каменоделството при строежа на храма Солт Лейк.
За да може винаги да е на работа преди 8:00 часа, всеки понеделник, брат Мойл започва изминаването пеша на 35-те км в около 2:00 часа. Приключва работната си седмица в 17:00 часа в петък и тогава тръгва пеша към вкъщи, пристигайки там малко преди полунощ. Всяка седмица по време на строежа на храма, в продължение на 20 години, той повтаря това разписание.
Веднъж, когато той е вкъщи през уикенда, една от кравите му по време на доене рита крака на брат Мойл, като разбива костта точно под коляното.
Във фермата не разполагат с добра медицинска помощ, затова близки и приятели свалят една врата от пантите и го завързват на една импровизирана операционна маса. Тогава те вземат триона, с който са рязали клони от едно близко дърво, и ампутират крака му на няколко сантиметра под коляното.
Когато кракът му започва да заздравява, брат Мойл взема парче дърво и издялва изкуствен крак. Първо се разхожда из къщата. После из двора. Накрая той се осмелява да се разходи из целия си имот.
Когато чувства, че може да търпи болката, той прикрепва дървения си крак и изминава пеша 35-те км до храма Солт Лейк, изкачва се по скелето и с длето в ръка издялва думите „Святост Господу“.
(Вж. също Джефри Р. Холанд, „As Doves to Our Windows“, Ensign, май 2000 г., с. 76–77.)