Пророкът Самуил

Момче, призовано от Господ

За дълго време израилтяните нямали Господен пророк, който да ги води. Вместо това в Израил за много години управлявали съдии. Тогава Анна довела своя малък син Самуил да живее с Илий, свещеник и съдия в Израил. Самуил помагал на Илий в храма.

1 Царе 2:11, 18, 26; 3:1

Двамата синове на Илий също служели в храма, но те крадяли от приношенията, предназначени за Господ. Някои хора се оплаквали на Илий, но той не ги наказвал.

1 Царе 2:12–17, 22–23

Една вечер Самуил чул глас да го вика. Той помислил, че това е Илий, затова Самуил отишъл при него. Но не Илий го бил повикал. Илий казал на Самуил да се върне в леглото.

1 Царе 3:3–5

Самуил за втори път чул гласът да го вика. Той отишъл при Илий и го попитал какво желае. Но не Илий го бил повикал. Илий казал на Самуил да си легне.

1 Царе 3:6

Самуил трети път чул гласът да го вика. Той отишъл при Илий и отново го попитал какво желае. Този път Илий осъзнал, че Господ бил Този, Който говорил на Самуил. Илий казал на Самуил да се върне в леглото. Илий му казал, че ако Господ отново го повикал, Самуил трябвало да слуша.

1 Царе 3:8–9

Самуил отново чул гласът да го вика. Този път Самуил помолил Господ да говори и казал, че щял да слуша. Господ казал на Самуил, че не било правилно Илий да позволява на нечестивите си синове да служат в храма. На семейството на Илий вече нямало да бъде позволено да служат там.

1 Царе 3:10–14

На следващия ден Илий попитал Самуил какво казал Господ. Самуил му казал. Илий знаел, че Господ говорил чрез Самуил.

1 Царе 3:15–18

Новините се разнесли из цялата земя на Израил. Хората знаели, че Господ избрал Самуил да бъде Негов пророк.

1 Царе 3:19–20