Любов към тези, на които преподавате

Всички действия на Спасителя по време на Неговото земно служение са мотивирани от обич. Когато се стремим да бъдем истински последователи на Христос, ние можем да бъдем изпълвани със същата тази обич (вж. Йоан 13:34–35, Мороний 7:47–48, 8:26). Когато обичта на Спасителя е в сърцето ни, ние търсим всеки възможен начин да помагаме на другите да се учат за Христос и да идват при Него. Обичта се превръща в мотивацията за нашето преподаване.

За да обичате тези, на които преподавате

• Опитвайте се да възприемате изучаващите така, както Бог гледа на тях.

• Стремете се да ги опознавате – да разбирате техните обстоятелства, нужди и силни страни.

• Молете се за тях поименно.

• Създавайте безопасна среда, в която всички са уважавани и знаят, че приносът им е оценен.

• Намирайте подходящи начини да изразявате своята обич.

Спасителят вижда божествен потенциал във всеки, когото учи

Повечето хора в Йерихон мислят, че знаят всичко, което има да се знае за Закхей. Той е бирник, събирач на данъци – началникът на бирниците, а също така е богат. Най-вероятно си мислят, че той е нечестен и корумпиран. Но Исус поглежда в сърцето на Закхей и вижда почтен „Авраамов син“ (вж. Лука 19:1–10). Спасителят вижда хората не само такива, каквито изглеждат, но и такива, каквито са всъщност – и каквито могат да станат. В необразовани рибари като Симон, Андрей, Яков и Йоан Той вижда бъдещите ръководители на Своята Църква. Във вдъхващия страх гонител Савел Той вижда „съд, избран да разгласява“ Неговото Евангелие пред царе и народи (вж. Деянията на апостолите 9:10–15). По същия начин, във вас и във всеки човек, на когото преподавате, Спасителят вижда син или дъщеря на Бог с безграничен потенциал.

Сред тези, на които преподавате, ще има хора, които изглеждат верни и обърнати във вярата, и други, които изглеждат незаинтересовани и дори бунтуващи се. Внимавайте да не си правите заключения само въз основа на това, което виждате. Светият Дух може да ви помага да виждате във всеки човек по нещо от това, което Спасителят вижда – и да ви помага да започнете да ги обичате така, както Той ги обича.

Въпроси за размисъл: Помислете за всеки, на когото преподавате, и какво изпитват Небесният Отец и Исус към него. Какво може да виждат Те в него? Как тези мисли влияят на начина, по който учите този човек?

От Писанията: 1 Царете 16:7, Псалми 8:4–5, Римляните 8:16–17, Учение и завети 18:10–14

Спасителят ни познава и разбира нашите обстоятелства, нужди и силни страни

Самарянката не идва при кладенеца, за да чуе евангелско послание. Идва за вода. Но Спасителят усеща, че нейната жажда не е само физическа. Той знае за тежкото ѝ минало и нетрайните ѝ взаимоотношения. Затова Исус прави връзка между физическата нужда и непосредствения ѝ интерес – животоподдържащата вода – с нейните по-дълбоки духовни нужди от „жива вода“ и „вечен живот“. В края на разговора им жената има лично свидетелство, че Исус е Христос, вдъхновено отчасти от това доколко добре я познава Той. „(Той) ми каза всичко, което съм направила – казва тя. – Да не би Той да е Христос?“ (вж. Йоан 4:6–29).

Да бъдем учители като Христос включва да опознаваме хората, които учим, и да се стремим да разбираме какво вълнува сърцата им. Можете да се интересувате от живота им и да изразявате състрадание. Можете да търсите начини да разбирате житейските им обстоятелства, таланти, интереси и нужди. Можете да откриете по какъв начин се учат най-добре. Можете да задавате въпроси, да слушате внимателно, да наблюдавате. Преди всичко, можете да се молите за разбирането, което само Духът може да дава. Колкото по-добре разбирате даден човек, толкова по-добре ще можете да му помагате да открива лично значение и сила в Евангелието на Исус Христос. Когато разберете каква е жаждата на даден човек, Духът може да ви учи как да я утолите с живата вода на Спасителя.

Въпроси за размисъл: Какво вече знаете за тези, на които преподавате? Какво е важно за тях? Какви са силните им страни? Какви са техните трудности? Какво можете да правите, за да ги разбирате по-добре?

От Писанията: Псалми 139:1–5, Матей 6:25–32, Марк 10:17–21, Йоан 10:14, 3 Нефи 17:1–9

Спасителят се моли за тези, на които преподава

Представете си как трябва да се е почувствал Петър, когато чува Спасителят да му казва: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички (…) но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра“ (Лука 22:31–32). Как би ви повлияло знанието, че Исус Христос се е молил на Отца за вас? Жителите на Древна Америка имат подобно преживяване, което описват по следния начин: „Никой не може да разбере радостта, която изпълни душите ни в момента, когато Го чухме да се моли за нас на Отца“ (3 Нефи 17:17).

Също така може да се замислите какво изпитвате, когато вие се молите за някого – редовно и по име. Как вашите молитви влияят на отношението ви към този човек? Как влияят на вашите действия? Със сигурност нашият Небесен Отец чува и отговаря на искрените молитви на учител, който желае да помага на изучаващ. И в много случаи Бог отговаря на тези молитви чрез вдъхновяване на учителя да направи нещо, което да помогне на изучаващия да почувства Неговата обич.

Въпроси за размисъл: Когато мислите за хората, на които преподавате, усещате ли някой да има специална нужда от вашите молитви? За какво конкретно нещо, свързано с изучаващия, се чувствате подтикнати да се молите? Какви благословии могат да бъдат давани, когато каните изучаващите да се молят един за друг?

От Писанията: Йоан 17; Алма 31:24–36; 3 Нефи 18:15–24, 19:19–23, 27–34

Спасителят се грижи всички да се чувстват уважавани и ценени

Общоприетото отношение сред религиозните ръководители в дните на Исус е, че грешниците следва да бъдат гонени и изолирани. Затова, когато юдейските водачи виждат как Исус общува с грешници, те са възмутени. Как може някой, който общува с такива хора, да бъде духовен водач?

Исус, разбира се, има различен подход. Той се стреми да изцелява духовно болните (вж. Марк 2:15–17, Лука 4:17–18). Той не спира да помага на различните и хората с трудно минало, като общува с извършилите грехове. Възхвалява вярата на римски войник (вж. Матей 8:5–13). Призовава събирач на данъци, който не се радва на общо доверие, да бъде един от Неговите доверени апостоли (вж. Марк 2:14). Когато една жена е обвинена в прелюбодеяние, Той прави така, че тя да се почувства в безопасност и я вдъхновява да се покае и да започне да води по-добър живот (вж. Йоан 8:1–11).

Но прави и нещо повече. Той подхранва същото отношение на приемане и обич сред Своите последователи. Примерът Му със сигурност влияе на Неговите апостоли, когато идва моментът да отнесат Евангелието до всички народи. Това проличава от следните слова: „Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице“ (Деянията на апостолите 10:34).

Има съвсем реална вероятност почти всеки, когото сте призовани да учите, да изпитва трудности по някакъв начин по отношение на това да се чувства уважаван и ценен. Чрез начина, по който ги обичате и уважавате, можете да показвате, че те са не само добре дошли, но и необходими. Можете да общувате и каните тези, които отсъстват от събранията, имат трудности или изглежда нямат интерес, и да проявявате търпение, когато напредъкът се бави. Можете да помагате на всички да се чувстват в безопасност и да им е удобно да споделят тревогите си със своите братя и сестри във вярата. Може да правите и нещо повече. Бихте могли да вдъхновявате всички изучаващи да ви помагат да създавате среда, в която учението се преподава в дух на уважение, принадлежност и обич.

Въпроси за размисъл: Какво помага на някого да се чувства уважаван и ценен? Какво вдъхновява някого да уважава и цени другите? Когато с молитва размишлявате за тези, на които преподавате, какво сте вдъхновявани да правите, за да може всички да се чувстват добре дошли и необходими?

От Писанията: Йоан 4; 2 Нефи 26:27–28, 33; Алма 1:26; 3 Нефи 18:22–25

Учителите могат да помагат на тези, на които преподават, да се чувстват обичани.

Спасителят изразява Своята обич към тези, на които преподава

Към края на един прекрасен и въздигащ ден на преподаване и служение сред нефитите, Исус вижда, че е настъпило време да си тръгне. Предстои Му да посети и други хора. „Върнете се по домовете си – казва Той – и подгответе умовете си за утре.“ Но хората само стоят, „просълзили“ се, и Го гледат „без да помръднат, като че иска(т) да Го помолят да остане още малко при тях“. Усещайки тяхната неизказана нужда и „изпълне(н) със състрадание“, Исус остава още малко (3 Нефи 17:3, 5–6). Той благославя болните и страдащите сред тях. Коленичи и се моли с тях. Плаче с тях и се радва с тях.

Бихте могли с молитва да изучите словата и действията на Спасителя, описани в 3 Нефи 17. Размишлявайте върху обичта, която изразява Той към тези, на които преподава. Търсете как Той дава израз на Своята обич на други места в Писанията. След това помислете за хората, на които вие преподавате. Как по подходящ начин изразявате обичта си към тях? Позволявайте на Духа да ви води. Ако ви е трудно да усещате или изразявате обич към тези, на които преподавате, започнете, като свидетелствате за Божията обич. След това „молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“ (Мороний 7:48). И помнете, че вашето задължение да преподадете урок никога не трябва да е по-важно от изразяването на обич на думи и на дела. Често начинът, по който се отнасяте към хората, е толкова важен, колкото и това, на което ги учите.

Въпроси за размисъл: Как Спасителят ви е помагал да си давате сметка за Неговата обич към вас? Как родител или друг учител ви е помагал да усещате Неговата обич? Знаят ли хората, на които преподавате, че ги обичате? Знаят ли, че Спасителят ги обича?

От Писанията: Марк 6:31–42; Йоан 13:3–16, 34–35; 15:12–13; 1 Коринтяните 13:1–7; 1 Йоан 4:7–11

Някои начини да прилагате наученото

• Ако преподавате на клас, научете имената на изучаващите и ги използвайте, докато преподавате.

• Изразявайте своята благодарност за участието им.

• Общувайте с изучаващите преди и след урока.

• Помагайте им да подхранват среда на обич и взаимно уважение.

• Слушайте внимателно – в процеса на преподаване и по друго време.

• Извършвайте дела на служба за тези, на които преподавате.

• Бъдете готови да промените своя план за преподаване, за да отделяте време на принципи, които са важни за изучаващите.