Отправяне на покани за усърдно изучаване

Със сигурност е било удивително да гледаш как Спасителят ходи по водата. Но това не е достатъчно за Петър. Той иска да направи това, което прави Спасителят, да бъде там, където е Той, и сам да има същите преживявания. „Кажи ми да дойда при Тебе по водата“ – казва той. Спасителят отговаря с проста покана: „Ела!“. След което Петър оставя безопасността на лодката и ни показва, че ученичеството не е пасивно преживяване (вж. Матей 14:24–33). За него са нужни вяра в Христос и старателно усилие. Но също така дава голямата благословия да вървим със Спасителя.

„Ела!“, „Елате и ще видите“, „Ела и Ме следвай“ и „Иди и ти прави така“ (Матей 14:29; Йоан 1:39; Лука 18:22, 10:37). От началото на Своето служение Спасителят кани учениците да преживяват сами за себе си истините, силата и обичта, които Той предлага. Прави това, защото това е същността на процеса на учение. То не се състои само в слушане и четене, но също така – и в промяна, покаяние и развитие. Както се изразява Спасителят, този процес става „чрез учение, също и чрез вяра“ (Учение и завети 88:118, курсив добавен). А вярата включва да действаме сами за себе си, а не само да ни се въздейства (вж. 2 Нефи 2:26).

Когато следваме примера на Спасителя, ние каним тези, на които преподаваме, да искат, търсят и хлопат – и така да намират (вж. Матей 7:7–8). И сами приемаме тази покана. Заедно, чрез своята собствена вяра в Христос и усърдно усилие, ние сами за себе си ще узнаем какво означава да вървим с Него.

За да отправяте покани за усърдно изучаване

• Помагайте на изучаващите да поемат отговорност за собственото си изучаване.

• Насърчавайте изучаващите да опознават Спасителя чрез ежедневно изучаване на Евангелието.

• Канете изучаващите да се подготвят да учат.

• Насърчавайте изучаващите да споделят истините, които научават.

• Канете изучаващите да живеят според наученото.

Спасителят помага на другите да поемат отговорност за своето изучаване

Построяването на кораби, които безопасно да плават през океани, би било трудна задача за всеки. Братът на Яред бил „непрестанно направлява(н) от ръката Господна“ (Етер 2:6), получавайки напътствия относно формата на съдовете и осигуряването на кислород. Но как отговаря Господ, когато братът на Яред пита за осигуряването на светлина в корабите? (Прочетете Етер 2:22–25.) Как братът на Яред е благословен от поканата да упражни своята вяра по този начин? (Прочетете Етер 3:1–16.)

Може да изглежда по-лесно просто да казвате на изучаващите това, което мислите, че трябва да знаят. Старейшина Дейвид А. Беднар обаче съветва: „Не трябва инстинктивно да мислим: „Какво да им кажа?“. Вместо това, трябва да се питаме: „Какво мога да ги каня да правят? Какъв вдъхновяващ въпрос бих могъл да задам, на който, ако решат да отговорят, това ще започне да кани Светия Дух в живота им?“ (Вечер с висш ръководител, 7 февр. 2020 г., broadcasts.ChurchofJesusChrist.org).

Помислете как можете да каните изучаващите да поемат отговорност за своето собствено изучаване. Можете например да ги каните да задават свои собствени въпроси, да търсят отговори, да размишляват и да споделят и записват своите мисли и чувства. Когато правят това, ще укрепват своята вяра, ще откриват истини в Божието слово и ще имат собствени преживявания с тези истини. Когато поемаме отговорност за своето собствено изучаване, като Джозеф Смит можем да кажем: „За себе си научих“ (Джозеф Смит – История 1:20).

Въпроси за размисъл: Защо за изучаващите е важно да бъдат активни в своето изучаване, вместо пасивни? Как бихте могли да им помагате да поемат отговорност за своето собствено изучаване? Как учители са ви помагали да правите това? За кои примери от Писанията може да се сетите, когато хората са били канени да учат сами за себе си? Как тези примери влияят на начина, по който преподавате?

От Писанията: 1 Нефи 11; Учение и завети 9:7–8, 58:26–28, 88:118–125; Джозеф Смит – История 1:11–20

Спасителят насърчава другите да Го опознават чрез изучаване на Неговото слово

Когато настъпва моментът Спасителят официално да организира Своята Църква в последните дни, Той казва на служителите Си: „Да се уповава(те) на нещата, които са написани“ (Учение и завети 18:3). И наистина, Книгата на Мормон, чийто превод вече е почти приключен, съдържа полезни насоки за тази цел – в това число начина на кръщение, отслужването на причастието и други важни подробности. Но Спасителят също така желае Неговите служители да гледат на откровенията Му като на възможност да се вслушват в Него и да Го опознават по-задълбочено. В същото откровение Той им казва: „Моят глас е, който ви (…) говори (тези слова) (…) Затова можете да свидетелствате, че сте чули гласа Ми и познавате словата Ми“ (Учение и завети 18:35–36).

Мислете за хората, на които преподавате. Как те възприемат изучаването на Писанията? А вие, как всъщност го възприемате? То повече от всекидневно задължение ли е? Когато изучавате Писанията, усещате ли как Спасителят говори директно на вас? Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Къде можем да отидем, за да Го чуваме? Можем да се обръщаме към Писанията. (…) Ежедневното потапяне в Божието слово има съществено значение за духовното оцеляване, особено в тези дни на все повече нестабилност. Когато ежедневно се угощаваме със словата на Христа, словата на Христа ще ни казват как да реагираме при трудности, които никога не сме си представяли, че ще имаме“ („Слушайте Него“, Лиахона, май 2020 г., с. 89). Когато преподавате, насърчавайте членовете да изучават Писанията с цел да намират Спасителя – не само да откриват стихове или факти за Него, а да откриват Него. Всекидневното вслушване в Господния глас в Писанията е основен аспект от продължаващото цял живот усърдно и самостоятелно изучаване на Евангелието.

Въпроси за размисъл: Помислете върху своите собствени навици за изучаване на Писанията. Как изучаването на словото Божие е укрепвало вашите взаимоотношения с Него? Какво можете да правите, за да подобрявате своето изучаване? Как ще вдъхновявате другите да изучават Божието слово усърдно и редовно? Какви благословии ще получават, когато правят това?

От Писанията: Исус Навин 1:8; 2 Тимотей 3:15–17; 2 Нефи 32:3; Яков 2:8, 4:6; Учение и завети 33:16

Спасителят кани другите да се подготвят за изучаване

Дори най-добрите семена не могат да растат на твърда, камениста или пълна с тръни почва. По същия начин, дори най-ценното и пораждащо вяра учение трудно ще промени сърце, което не е подготвено да го приеме. В това се състои част от притчата на Спасителя за сеяча, семената и различните видове почва. Именно в „добр(а) земя“ – сърцето, което е било смекчено и изчистено от духовни камъни и тръни – словото Божие дава животворен плод (вж. Матей 13:1–9, 18–23).

Духовната подготовка има значение – за вас и за тези, на които преподавате. И така, как подготвяме сърцата си да бъдат „добра земя“ за словото Божие? Помислете върху следните принципи на подготовка, които можете да прилагате в живота си и да насърчавате в живота на тези, на които преподавате. Молете се, за да откривате какво Господ желае да научавате. Живейте по начин, който да кани Неговото присъствие в живота ви. Покайвайте се всекидневно. Подхранвайте своето желание да се учите чрез задаване на искрени въпроси. Изучавайте словото Божие с вярата, че Той ще ви отвежда до отговори. Разтваряйте сърцето си за всичко, на което Той ще пожелае да ви учи.

Когато изучаващите се подготвят да учат по този начин, те ще имат духовни очи, за да виждат, и уши, за да чуват това, което Господ желае да узнаят (вж. Матей 13:16).

Въпроси за размисъл: Какво правите, за да се подготвяте да учите? Как вашата подготовка влияе на начина, по който виждате, чувате и разбирате словото Божие? Как можете да вдъхновявате другите да се подготвят да учат? Как това може да промени начина, по който приемат евангелските истини?

От Писанията: Енос 1:1–8; Алма 16:16–17, 32:6, 27–43; 3 Нефи 17:3

За изучаващите е полезно да имат възможности да споделят един с друг това, което научават.

Спасителят насърчава другите да споделят истините, които научават

„(Аз) съм бавен в говора“ – споделя Енох, когато Господ го призовава да проповядва Евангелието. Но красноречието никога не е било изискване за служителите на Господ. Вместо това Господ обещава на Енох, че ако има вярата да отваря устата си, думите ще му се дават. „Аз ще ти дам говор“ – казва Той (Моисей 6:31–32). Енох упражнява своята вяра и Господ наистина говори чрез него, със слова толкова въздействащи, че карат хората да треперят (вж. Моисей 6:47). Всъщност, те карат самата земя да се тресе. Планини се отдръпват, реки обръщат посоката си и народи се страхуват от Божиите люде, „толкова могъщо бе словото на Енох и толкова голяма бе силата на езика, който Бог му беше дал“ (Моисей 7:13).

Господ желае всички ние – не само Неговите пророци – да имаме силата да изричаме Неговото слово. Той желае това за всички нас, включително тези, на които преподавате (вж. Учение и завети 1:20–21). Нашите слова може да не местят планини или обръщат посоките на реки, но могат да помагат в променянето на сърца. Затова е толкова важно да давате на изучаващите възможности да споделят едни с други наученото за Спасителя и Неговото Евангелие. Това ще им помага да осмислят и изразяват истините, на които са учени. Също така ще им помага да придобиват увереност в своята способност да споделят истините при други обстоятелства.

Въпроси за размисъл: Спомнете си за случай, при който сте говорили за евангелска истина с някого. Какво научихте от това преживяване? Кога сте били благодарни за това, че някой е имал смелостта да сподели своите мисли и вярвания? Как хората, на които преподавате, ще имат полза от възможности да говорят за наученото? Какви възможности можете да създавате за тях?

От Писанията: Алма 17:2–3; Мороний 6:4–6; Учение и завети 84:85, 88:122, 100:5–8

Спасителят кани другите да живеят според това, което учи

„Нека свети вашата светлина пред човеците.“ „Обичайте неприятелите си.“ „Искайте, и ще ви се даде.“ „Влезте през тясната порта.“ (Матей 5:16, 44; 7:7, 13) Някои от най-ярките и запомнящи се покани в цялото земно служението на Спасителя са изказани, когато Той учи учениците Си на склона на планина с гледка към Галилейското езеро. Целта на Спасителя е да променя живота на хората, както става ясно от заключителната Му покана: „Всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара“ (Матей 7:24, курсив добавен).

Дъжд вали, реки прииждат и ветрове духат в живота на всеки от нас. Ученето за Евангелието не е достатъчно, за да могат изучаващите да устояват на всички свои изпитания. Точно затова не трябва да се колебаем да каним изучаващите да размишляват как могат да живеят според наученото. От уважение към свободата на избор на другите, много от нашите покани ще бъдат общи: „Какво сте вдъхновени да направите?“. Понякога нашите покани трябва да бъдат по-конкретни: „Ще изберете ли едно качество на Спасителя, което да се опитвате да развивате?“. Когато предоставяте възможности на изучаващите да чуват, разпознават и споделят подтици от Светия Дух, Той ще ги учи кои лични действия е необходимо да предприемат. Помагайте на изучаващите да размишляват върху благословиите, които ще последват, когато те действат според наученото, и ги насърчавайте да постоянстват, когато срещат трудности. Животът според истината е най-бързият път към по-силна вяра и свидетелство и по-дълбоко обръщане във вярата. Както казва Спасителят, прилагането на учението на Отца е начинът всеки от нас наистина да узнае, че учението е истинно (вж. Йоан 7:17).

Въпроси за размисъл: Били ли сте вдъхновявани да действате след отправена покана? Как животът ви се е променил в резултат на това? Обърнете внимание на покани, отправени в Писанията или от църковни ръководители. Какво от наученото може да ви помогне, когато каните другите да действат? По какви начини можете да проследявате напредъка по отправяните от вас покани?

От Писанията: Лука 10:36–37; Йоан 7:17; Посланието на Яков 1:22; Мосия 4:9–10; Учение и завети 43:8–10, 82:10

Някои начини да прилагате наученото

• Канете другите да идват подготвени да споделят нещо, което Светият Дух ги е учил, като например проникновение от съдържателен откъс от Писанията.

• Давайте на изучаващите възможности да преподадат част от урока.

• Насърчавайте изучаващите да преглеждат предварително видеоклипове, стихове или послания.

• Устоявайте на подтика да отговаряте на всеки въпрос. Включвайте другите в търсенето на отговори.

• Преди да споделите проникновенията си за даден стих, канете изучаващите да направят това.

• Задавайте въпроси, които насърчават изучаващите да откриват отговори в Божието слово.

• Канете изучаващите да задават свои собствени въпроси относно изучавания материал.

• Отделяйте време за всички изучаващи да помислят върху даден въпрос, преди да ги поканите да споделят отговори.

• Бихте могли да разделяте изучаващите на малки групи за обсъждане, ако е уместно.

• Представяйте ясни очаквания, за да помагате на изучаващите да израстват.

• Отправяйте покани, които вдъхновяват изучаващите към подобрение, но не са затормозяващи. Проследявайте напредъка и канете изучаващите да споделят своите преживявания.

• Помагайте на изучаващите да се учат от Писанията, като:

  • Отбелязват съдържателни откъси, ако желаят.

  • Канят откровение чрез размисъл и молитва.

  • Записват духовни впечатления.

  • Водят си дневник за изучаване.

  • Поставят си цели да действат според наученото.