Свещеният летопис
Близо до селото Манчестър в околията Онтарио, щата Ню Йорк, се намира един хълм със значителни размери, най-високият от всички други в съседство. На западната страна на този хълм, недалече от върха, под един камък с доста голям размер, се намираха плочите, поставени в една каменна кутия. Този камък беше дебел и закръглен в средата на горната страна и по-тънък към краищата, така че средата му се показваше над земята, обаче краищата наоколо бяха покрити с пръст.
След като махнах пръстта, аз намерих един прът, който пъхнах под ръба на камъка и с малко усилие го повдигнах. Погледнах вътре и наистина там видях плочите, Урима и Тумима, и нагръдника, както пратеникът беше заявил. Кутията, в която те лежаха, беше направена чрез сглобяване на камъни, свързани чрез някакъв вид цимент. На дъното на кутията бяха поставени напряко два камъка и върху тези камъни се намираха плочите и другите предмети с тях.
Направих опит да ги извадя, но пратеникът ми забрани и ме осведоми отново, че моментът за изваждането им още не е дошъл, нито пък ще дойде, докато не изминат четири години; той ми каза обаче, че ще трябва да дойда на това място точно след една година и че той ще ме срещне, и ще трябва да продължавам да правя така, докато не настъпи времето за получаване на плочите.
Съобразно с това, което ми беше заповядано, аз отивах там в края на всяка година и всеки път намирах същия пратеник; и при всеки от нашите разговори получавах от него нареждане и сведения относно това, което Господ ще прави, как и по какъв начин трябва да бъде ръководено царството Му в последните дни.
Тъй като материалното положение на баща ми беше доста ограничено, за нас бе необходимо да работим с ръцете си, като се наемахме на подневна работа или иначе, според както имахме възможност. Понякога си бяхме в къщи, понякога вън от дома и работейки непрекъснато, можехме да припечелваме едно задоволително препитание.
Най-сетне настъпи времето за вземане на плочите, Урима и Тумима и нагръдника. На двадесет и втория ден на септември, хиляда осемстотин двадесет и седма година, след като бях отишъл, както обикновено, след края на още една година, на мястото, където те бяха положени, същият небесен пратеник ми ги предаде с това поръчение: че трябва да бъда отговорен за тях и че ако допусна да ми се изплъзнат поради липса на грижа или някаква моя небрежност, ще бъда отхвърлен; обаче ако употребя всичките си усилия да ги запазя, докато той, пратеникът, не дойде да ги поиска, те ще бъдат запазени.
Аз скоро открих причината, поради която бях получил толкова строги заповеди да ги запазя в безопасност и защо пратеникът ми беше казал, че когато извърша това, което се изисква от мен, той ще ги поиска. Защото веднага щом се разчу, че са у мене, бяха положени най-енергични усилия те да ми бъдат отнети. Всякаква хитрост, която можеше да се изнамери, беше употребена за тази цел. Преследванията станаха по-яростни и по-жестоки от преди и тълпите бяха постоянно нащрек да ми ги вземат, ако е възможно. Но чрез мъдростта Божия те останаха в безопасност в ръцете ми, докато не изпълних чрез тях това, което се изискваше от мене. И когато, според както беше уговорено, пратеникът ги поиска, аз му ги предадох и той ги има в свое владение до ден днешен, който е вторият ден на май, хиляда осемстотин тридесет и осма година.
На 5-ия ден от месец април 1829 г. в дома ми дойде Оливър Каудъри, когото до това време никога не бях виждал. Той ми заяви, че преподавал в едно училище в съседство с местоживеенето на баща ми, и тъй като баща ми бил един от онези, които имали деца в училището, той бил отишъл да живее на пансион в къщата му за известно време. И докато бил там, семейството му разказало за обстоятелствата, при които съм получил плочите и той съответно дошъл да ме разпита.
Два дни след пристигането на г-н Каудъри, (бидейки 7-ия ден на месец април) аз започнах да превеждам Книгата на Мормон и той започна да пише за мен.