1 И стана така, че ние отново предприехме нашето пътуване в пустошта; и оттогава се движихме почти на изток. И ние пътувахме и преминахме през много страдания в пустошта; и жените ни родиха деца в пустошта.

2 И толкова големи бяха благословиите Господни върху ни, че през времето, когато се хранехме със сурово месо в пустошта, жените ни имаха кърма в изобилие за децата си и бяха силни, да, тъкмо като мъжете; и те започнаха да понасят пътуванията си без роптания.

3 И тъй ние виждаме, че заповедите Божии трябва да бъдат изпълнявани. И ако е тъй, че чедата човешки спазват заповедите Божии, Той ги подхранва, и ги укрепва, и им дава средства, чрез които те могат да изпълнят това, което Той им е заповядал, и затова Той ни даде средства, докато живеехме временно в пустошта.

4 И ние живяхме в продължение на много години, да, тъкмо осем години в пустошта.

5 И стигнахме до земя, която нарекохме Изобилие поради многото ѝ плодове, а също и див мед; и всички тези неща бяха приготвени от Господ, за да не погинем. И видяхме морето, което нарекохме Иреантум, което изтълкувано означава много води.

6 И стана така, че ние разпънахме шатрите си край морския бряг и макар че бяхме изстрадали много огорчения и трудности, да, дори толкова много, че не можем да ги опишем всичките, ние бяхме извънредно радостни, когато пристигнахме до морския бряг; и нарекохме мястото Изобилие поради многото му плодове.

7 И стана така, че след като аз, Нефи, бях в земята Изобилие в продължение на много дни, гласът Господен дойде до мен, казвайки: Стани и иди в планината. И аз станах и възлязох в планината, и призовах Господа.

8 И стана така, че Господ ми заговори, казвайки: Ти ще построиш един кораб по начина, който Аз ще ти покажа, за да мога да отведа твоя народ през тези води.

9 И аз казах: Господи, къде да ида, за да намеря руда за топене, та да мога да направя сечива и да построя кораба по начина, който Ти ще ми покажеш?

10 И стана така, че Господ ми каза къде трябва да отида, за да намеря руда, та да мога да направя сечива.

11 И стана така, че аз, Нефи, направих мях от кожите на зверове, с който да раздухвам огъня и след като бях направил мях, за да имам с какво да раздухвам огъня, аз ударих два камъка един о друг, та да запаля огън.

12 Понеже Господ дотогава не беше допускал да палим много огън, докато пътувахме в пустошта; защото Той казваше: Аз ще направя храната ви да стане сладка, че да не я готвите;

13 и Аз ще бъда също вашата светлина в пустошта; и ще приготвя пътя пред вас, ако бъде тъй, че вие пазите Моите заповеди; ето защо, дотолкова, доколкото ще спазвате заповедите Ми, вие ще бъдете водени към обетованата земя; и ще знаете, че от Мене сте водени.

14 Да, и Господ каза също: След като пристигнете в обетованата земя, вие ще знаете, че Аз, Господ, съм Бог и че Аз, Господ, ви избавих от унищожение; да, че Аз ви изведох от земята на Йерусалим.

15 Ето защо, аз, Нефи, се стремях да спазвам заповедите Господни и увещавах братята си на вярност и усърдие.

16 И стана така, че аз направих сечива от рудата, която претопих от канарата.

17 И когато братята ми видяха, че се приготвях да построя кораб, започнаха да роптаят против мене, казвайки: Брат ни е безумец, понеже той мисли, че може да построи кораб; да, и той мисли също, че може да прекоси тези огромни води.

18 И тъй братята ми се заоплакваха против мене и желанието им беше да не работят, понеже не вярваха, че аз мога да построя кораб, нито пък вярваха, че бях напътстван от Господа.

19 И сега стана така, че аз, Нефи, бях извънредно наскърбен поради коравосърдечието им и когато забелязаха, че аз започнах да се наскърбявам, те се зарадваха в сърцата си дотолкова, че ликуваха над мен, казвайки: Ние знаехме, че ти не би могъл да построиш кораб, защото знаехме, че ти липсва разсъдък; ето защо, ти не можеш да извършиш такава велика работа.

20 И ти си като баща ни, подведен от безумните въображения на сърцето си; да, той ни изведе от земята на Йерусалим, и ние се скитахме в пустошта през всичките тези години; и жените ни работиха непосилно, бидейки непразни; и те родиха деца в пустошта и изстрадаха всичко, освен смърт; и щеше да бъде по-добре за тях да бяха умрели, преди да излязат от Йерусалим, отколкото да изстрадват всички тези огорчения.

21 Ето, през всичките тези години ние страдахме в пустошта, през което време можехме да се радваме на притежанията си и на земята на нашето наследство; да, и можехме да бъдем щастливи.

22 И ние знаем, че народът, който живее в земята на Йерусалим, е праведен народ, защото спазва повеленията и разпоредбите Господни и всичките Му заповеди, според закона на Моисей; затова ние знаем, че те са праведен народ; и баща ни ги осъди и ни изведе оттам, и ние се вслушахме в словата му; да, и брат ни е като него. И с този език роптаеха братята ми и се оплакваха против нас.

23 И стана така, че аз, Нефи, им заговорих, казвайки: Вярвате ли, че бащите ни, които бяха чедата Израилеви, можеха да бъдат изведени от ръцете на египтяните, ако те не бяха се вслушали в словото Господне?

24 Да, мислите ли, че можеха да бъдат изведени от робство, ако Господ не беше заповядал на Моисей да ги изведе от робство?

25 Сега вие знаете, че чедата Израилеви бяха в робство; и знаете, че те бяха натоварени с бреме, което беше мъчително да се понася; ето защо, знаете, че трябва да е било добро нещо за тях да бъдат изведени от робство.

26 Сега вие знаете, че на Моисей му беше заповядано от Господ да извърши това велико дело; и знаете, че чрез неговото слово водите на Червено море бяха разделени на едната страна и на другата и те преминаха по суха земя.

27 Но вие знаете, че египтяните, които бяха във войските на Фараона, бяха удавени в Червено море.

28 И вие също знаете, че те бяха хранени с манна в пустошта.

29 Да, и вие също знаете, че Моисей, по своето слово, според силата Божия, която беше в него, удари канарата и оттам излезе вода, за да могат чедата Израилеви да утолят жаждата си.

30 И въпреки че бяха водени и че Господ, техният Бог, Изкупителят им, ходеше пред тях, като ги водеше денем и им даваше светлина нощем, и правеше за тях всичко, което беше нужно на човек да получи, те вкоравиха сърцата си и заслепиха умовете си, и охулиха Моисей и истинския и жив Бог.

31 И стана така, че според словото Си Той ги унищожи; и според словото Си Той ги водеше; и според словото Си Той направи всички неща за тях; и нищо не бе направено, освен ако не беше според словото Му.

32 И след като бяха прекосили река Йордан, Той ги направи могъщи, за да изгонят чедата на тази земя, да, да ги разпръснат до тяхното унищожение.

33 И сега смятате ли, че чедата на тази земя, които бяха в земята на обета, които бяха изгонени от бащите ни, мислите ли, че те бяха праведни? Ето, аз ви казвам: Не!

34 Мислите ли, че бащите ни щяха да бъдат по-облагодетелствани от тях, ако онези бяха праведни? Аз ви казвам: Не!

35 Ето, Господ счита еднакво всяка плът. Този, който е праведен, е облагодетелстван от Бога. Но ето, този народ беше отхвърлил всяко слово Божие и те бяха узрели в беззаконие, и пълнотата на Божия гняв беше върху тях; и Господ прокле земята против тях и я благослови за бащите ни; да, Той я прокле против тях за тяхното унищожение и я благослови за бащите ни, за да придобият сила над нея.

36 Ето, Господ е сътворил земята, за да бъде населена; и Той е сътворил чедата Си, за да я притежават.

37 И Той въздига праведния народ и унищожава нечестивите народи.

38 И Той отвежда праведните в прекрасни земи, а нечестивите Той унищожава и проклина земята им заради тях.

39 Той управлява високо в небесата, защото те са Неговият престол, а тази земя е Неговото подножие.

40 И Той обича онези, които Го имат за свой Бог. Ето, Той обичаше нашите бащи и направи завет с тях, да, тъкмо с Авраам, Исаак и Яков; и Той си спомняше заветите, които беше сключил, затова Той ги изведе от земята на Египет.

41 И Той ги притесни в пустошта с жезъла Си; защото те вкоравиха сърцата си, тъкмо както и вие; и Господ ги притесни поради беззаконието им. Той изпрати огнени летящи змии сред тях; и след като бяха ухапани, Той приготви един начин, та да могат да бъдат изцелени; и трудът, който трябваше да сторят, беше да погледнат; и поради простотата на начина или леснината му имаше мнозина, които погинаха.

42 И те вкоравяваха сърцата си от време на време и хулеха Моисей и Бога; при все това вие знаете, че чрез Неговата несравнима сила те бяха заведени в земята на обета.

43 И сега, след всички тези неща, идва времето, когато те стават нечестиви, да, почти до зрялост; и не знам дори в този ден дали те не са в навечерието на унищожението си; понеже знам, че обезателно трябва да дойде денят, когато те трябва да бъдат унищожени, с изключение само на неколцина, които ще бъдат откарани в пленничество.

44 Ето защо, Господ заповяда на баща ми да тръгне в пустошта; и юдеите също се опитваха да отнемат живота му; да, и вие също сте се опитвали да отнемете живота му, ето защо, вие сте убийци в сърцата си и сте като тях.

45 Бързи сте да вършите беззаконие, но сте бавни да си спомняте Господа, вашия Бог. Вие сте видели ангел и той ви е говорил; да, вие чувахте гласа му от време на време; и той ви е говорил с тих, мек глас, но вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата Му; ето защо, Той ви е говорил с глас като гръмотевица, който направи земята да се разтресе, като че ли тя щеше да се разцепи на две.

46 И вие знаете също, че чрез силата на Неговото всемогъщо слово Той може да направи земята да премине; да, и вие знаете, че чрез словото Си Той може да направи неравните места да станат равни и равните места ще бъдат разчупени. О, тогава как тъй можете да бъдете толкова коравосърдечни?

47 Ето, душата ми е раздирана от мъка заради вас и сърцето ми е огорчено; опасявам се да не би да бъдете отхвърлени навеки. Ето, аз съм изпълнен с Духа Божий дотолкова, че снагата ми е безсилна.

48 И сега стана така, че когато бях изговорил тези слова, те ми се разгневиха и желаеха да ме хвърлят в дълбините на морето; но когато се приближиха да сложат ръка върху ми, аз им заговорих, казвайки: В името на Всемогъщия Бог, аз ви заповядвам да не ме докосвате, понеже съм изпълнен със силата Божия чак до линеене на плътта ми; и който сложи ръцете си върху ми, ще изсъхне като суха тръстика; и той ще бъде едно нищо пред силата Божия, защото Бог ще го порази.

49 И стана така, че аз, Нефи, им казах, че не трябва да роптаят повече против баща си; нито пък да ми отказват труда си, защото Бог ми беше заповядал да построя кораб.

50 И аз им казах: Ако Бог ми беше заповядал да направя всички неща, аз щях да мога да ги направя. Ако Той ми заповядаше да кажа на тази вода да стане на земя, тя щеше да стане на земя; и ако аз го кажех, то щеше да стане.

51 И сега, ако Господ има такава велика сила и е сторил толкова много чудеса между чедата човешки, как е възможно да не може да ме научи да построя кораб?

52 И стана така, че аз, Нефи, казах много неща на братята си, дотолкова, че те се объркаха и не можеха да ми се противопоставят; нито пък се осмелиха повече да сложат ръка върху ми; нито да ме докоснат с пръст, дори в продължение на много дни. Сега те не се осмелиха да сторят това, за да не би да изсъхнат пред мене, толкова могъщ беше Духът Божий и тъй Той им беше подействал.

53 И стана така, че Господ ми каза: Простри отново ръката си към братята ти и те не ще изсъхнат пред тебе, но Аз ще ги разтърся, каза Господ, и това ще направя, за да узнаят, че Аз съм Господ, техният Бог.

54 И стана така, че аз прострях ръката си към братята ми, и те не изсъхнаха пред мен; но Господ ги разтърси тъкмо според словата, които Той беше изрекъл.

55 И сега, те казаха: Ние знаем със сигурност, че Господ е с тебе, защото знаем, че това, което ни разтърси, е силата Господна. И те паднаха пред мен и бяха готови да ми се поклонят, но аз не им позволих, казвайки: Аз съм вашият брат; да, тъкмо вашият по-малък брат, затова поклонете се на Господа, вашия Бог и почитайте баща си и майка си, за да се продължават дните ви на земята, която вашият Господ ще ви даде.