Бунт Вж. също Вероотстъпничество; Грях; Дявол; Роптая Противопоставяне на Господ, включително отказ да се следват избраните от Него ръководители, както и съзнателно неподчинение на Неговите заповеди. Недейте въстава против Господ, Чис. 14:9. Злият човек търси само бунтове, Пр. 17:11. Горко на непокорните деца, Ис. 30:1. Господ не изкупва никого от онези, които се бунтуват против Него и умират в греховете си, Мос. 15:26. Амлиситите се бунтуват открито против Бог, Ал. 3:18–19. Бунтуващите се ще бъдат пронизани с много скръб, У. и З. 1:3. Господният гняв е разпален против бунтовните, У. и З. 56:1 (У. и З. 63:1–6). Сатана се бунтува срещу Бог, Моис. 4:3.