Слава Вж. също Истина; Светлина, светлината на Христос; Степени на слава В Писанията, думата слава често се отнася за Божията светлина и истина. Може също да се има предвид възхвала или отдаване на почит, състоянието на вечен живот или славата Божия. Свят е Господ на Силите: славата Му изпълва цялата земя, Ис. 6:3 (2 Неф. 16:3). Ние се преобразяваме в същия образ от слава в слава, 2 Кор. 3:18. Той ще ме вдигне, за да заживея с Него в слава, Ал. 36:28. Степените на слава, които се получават при възкресението, се различават в зависимост от праведността, У. и З. 76:50–119. Славата Божия е разум, У. и З. 93:36. Славата Божия е да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на човека, Моис. 1:39. Аз видях две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание, Дж. С. – И. 1:17.