Пъкъл

В откровенията от последните дни пъкъл има поне две значения. Първо, това е временен дом в света на духовете за хората, които са били непокорни по време на земния живот. В този смисъл пъкълът има край. На духовете там ще бъде проповядвано Евангелието и известно време след покаянието си те ще бъдат възкресени в степен на слава, за която са достойни. Онези, които не се покаят, но не са синове на погибелта, ще останат в пъкъла по време на Хилядолетието. След тези хиляда години на страдания те ще бъдат възкресени в телестиална слава (У. и З. 76:81–86; 88:100–101).

Второ, това е постоянното обиталище на хората, които не са изкупени чрез Единението на Исус Христос. В този смисъл пъкълът е постоянен. Той е за онези, които „трябва да останат нечисти и занапред“ (У. и З. 88:35, 102). Това е мястото, което вечно ще обитават Сатана, неговите ангели и синовете на погибелта – тези, които са отрекли Сина, след като Отец Го е разкрил (У. и З. 76:43–46).

В Писанията пъкълът понякога е наречен „външна тъмнина“.