Похотлив, похотливост Вж. също Блудство; Похот, страст; Прелюбодеяние; Сексуално безчестие; Целомъдрие Склонност и желание за неправедно физическо удоволствие, особено сексуално безчестие. Жената на господаря му хвърли очи на Йосиф, Бит. 39:7. Който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си, Мат. 5:28 (3 Неф. 12:28). Да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата, 1 Пет. 2:11. Желанието на плътта и похотта на очите не е от Отца, 1 Йоан 2:16. И да не следваш повече страстите на очите си, Ал. 39:9. Чрез престъпването на свети закони, човекът стана похотлив, У. и З. 20:20. Ако някой прелюбодейства в сърцето си, няма да има Духа, У. и З. 63:16. Прекратете всичките си похотливи желания, У. и З. 88:121. Човеците станаха плътски, похотливи и дяволски, Моис. 5:13 (Мос. 16:3; Моис. 6:49).