Йосиф, син на Яков

В Стария завет, първородният син на Яков и Рахил (Бит. 30:22–24; 37:3).

Йосиф получава първородството на Израил, защото Рувим, първородният син на Яков от първата му съпруга, загубва тази привилегия чрез прегрешение (1 Лет. 5:1–2). Тъй като е бил достоен, Йосиф, в качеството си на първороден син на втората съпруга на Яков, е следващ по ред за тази благословия. Йосиф получава благословия от баща си малко преди Яков да умре (Бит. 49:22–26).

Йосиф е човек с изключителна сила на характера, „умен и мъдър“ (Бит. 41:39). Отказът му на съпругата на Петефрий е пример за вяра, целомъдрие и почтеност (Бит. 39:7–12). В Египет, когато Йосиф разкрива самоличността си пред своите братя, той им благодари, вместо да ги обвини за отношението им към него. Той вярва, че действията им са помогнали за изпълнението на святата воля Божия (Бит. 45:4–15).

Откровение от последните дни разкрива мащабната мисия, която семейството на Йосиф има през последните дни (П. Дж. С., Бит. 50:24–38 (Приложение); 2 Неф. 3:3–24; 3 Неф. 20:25–27).