Мъченик, мъченичество Човек, който е дал живота си, за да не се отрече от Христос, Евангелието или праведните си вярвания и принципи. Цялата кръв на праведниците, от Авел до Захария, ще свидетелства срещу нечестивите, Мат. 23:35 (Лука 11:50). Който изгуби живота си заради Христос и Евангелието, ще го спаси, Марк 8:35 (У. и З. 98:13). И хвърляха камъни върху Стефан, Д. А. 7:59 (Д. А. 22:20). Където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя, Евр. 9:16–17. Авинадий падна, изстрадвайки смърт от огън, Мос. 17:20. Обърнатите във вярата амонити са хвърлени в огъня, Ал. 14:8–11. Мнозина свидетелстваха за тези неща и бяха убити, 3 Неф. 10:15. Който отдаде живота си за Моето дело, ще намери живот вечен, У. и З. 98:13–14. Джозеф Смит и Хайръм Смит стават мъченици поради Възстановяването на Евангелието, У. и З. 135. Джозеф Смит запечатва своето свидетелство с кръвта си, У. и З. 136:39.