Жътва В Писанията, думата жътва понякога се използва символично, като се има предвид довеждането на хора в Църквата, която е Божието царство на земята, или като време за съд, както при Второто пришествие на Исус Христос. Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме, Йер. 8:20 (У. и З. 56:16). Жътвата е изобилна, а работниците – малко, Мат. 9:37. Жътвата е свършекът на века, Мат. 13:39. Каквото посее човек, това и ще пожъне, Гал. 6:7–9 (У. и З. 6:33). Нивата е вече бяла за жътва, У. и З. 4:4. Жътвата ще е свършила, а душите ви не ще са спасени, У. и З. 45:2. Времето за жътва е дошло и Моето слово трябва да се изпълни, У. и З. 101:64.