Вина Вж. също Покайвам се, покаяние Състоянието на човек, извършил нещо лошо или чувствата на съжаление и тъга, които следва да придружават греха. Ако е съгрешил и е виновен, Лев. 6:1–6. Който вземе от причастието недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господ, 1 Кор. 11:27. Виновните намират истината за тежка, 1 Неф. 16:2. Ние ще имаме съвършено знание за цялата си вина, 2 Неф. 9:14. Вината ми беше премахната, Ен. 1:6. Определено бе наказание, което доведе до угризение на съвестта, Ал. 42:18. Нека греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние, Ал. 42:29. Някои от вас са виновни пред Мен, но Аз ще бъда милостив, У. и З. 38:14. Синът Божий е извършил Единение за първоначалната вина, Моис. 6:54.