Достоен, достойнство Вж. също Праведен, праведност Състояние на лична праведност и одобрение в очите на Бог и назначените от Него ръководители. Който не вземе кръста си, не е достоен за Мене, Мат. 10:38. Работникът заслужава своята заплата, Лука 10:7 (У. и З. 31:5). Гледайте да вършите всяко нещо в достойнство, Морм. 9:29. Те не бяха кръщавани, освен ако не бяха достойни, Морон. 6:1. Този, който е ленив няма да бъде сметнат за достоен, У. и З. 107:100. Този, който не понесе наказанието, не е достоен за царството Ми, У. и З. 136:31. Свещеничеството става достъпно за всички достойни мъже, членове на Църквата, О. И. 2.