Разпъване на кръст

Често прилагана в Римската империя екзекуция, особено по времето на Новия завет, при която човек бил убиван, като ръцете и краката му били завързвани или заковавани на кръст. Обикновено била прилагана за роби и за най-тежки престъпления. Разпъването на кръст често било предшествано от бичуване (Марк 15:15). Осъденият обикновено бил каран сам да носи кръста си до мястото на екзекуцията (Йоан 19:16–17). Дрехите му били вземани обикновено от войниците, които изпълнявали присъдата (Мат. 27:35). Кръстът бивал забиван в земята, така че краката на човека били на около метър над нея. Кръстът бил охраняван от войници, докато човекът на него умре, което понякога отнемало до три дни (Йоан 19:31–37).

Исус Христос е разпънат, защото група невярващи в Него лъжливо Го обвиняват в бунт срещу императора и в богохулство, заради твърдението, че е Син Божий. На Исус Му се подиграват, като Му слагат пурпурна дреха (Йоан 19:2) и венец от тръни, като нанасят и други обиди (Мат. 26:67; Марк 14:65).