Юда, Стария завет

Племето на Юда поема водачеството след заселването в Ханаан. Главният му съперник е племето на Ефрем. Моисей благославя племето на Юда (Вт. 33:7). След царуването на Соломон племето на Юда се превръща в царството на Юда.

По време на царуването на Ровоам владенията на Соломон са разделени на две отделни царства, главно поради ревност между племената на Ефрем и Юда. Южното царство (Царството на Юда) включва племето на Юда и по-голямата част от племето на Вениамин. Негова столица е Йерусалим. Като цяло, то остава по-вярно на Йехова от Северното царство. Царството на Юда в по-малка степен е изложено на атаки от север и изток и главната власт остава в ръцете на рода на Давид до вавилонското робство. Царството на Юда успява да просъществува 135 години след падането на по-многолюдното и по-силно царство на Израил.

Термин, който се отнася за Библията, като летопис на дома на Юда (Йез. 37:15–19). В последните дни, когато се съберат различните клонове на дома Израилев, техните свещени летописи също ще бъдат събрани в едно. Тези Писания се допълват взаимно и образуват единно свидетелство за Исус като Христос, Бог на Израил и на цялата земя (П. Дж. С., Бит. 50:24–36 (Приложение); 2 Неф. 3; 29).